РЕШЕНИЕ     N 27       София, 08,03,2010 година         В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в   съдебно заседание на петнадесети февруари    две хиляди и десета    година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ                                            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                                                           ЕМИЛ МАРКОВ   при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията:  Ел. Чаначева  т.дело N 521/2009 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Ирина С. Х. , в качеството й на частен с. и. , р. № 8* район на действие- Ямболски окръжен съд е подала касационна жалба срещу решение №23 от 04.03.2009г. по гр.д.20/09г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение №927 от 17.12.2008г. по гр.д. 1362/08г. на Ямболски районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу “ В. Ко” Е. – гр. Я. иск за присъждане на разликата над сумата от 835.06лв. до пълният предявен размер от 3081.96лв.- съставляваща такси и разноски по изп.д. 123/07г. на ЧСИ Х. Ответникът по касация- “В” Е. – с. Х. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С. определение от 11.11.2009г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1, т.2 ГПК. С. решението, предмет на касационно обжалване, състав на Ямболски окръжен съд е приел неоснователност на подадената въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд, в частта, с която иска, квалифициран и от него по чл. 79 ЗЧСИ е бил отхвърлен, поради това, че плащането на длъжника по образуваното от ищцата изпълнително дело е било осъществено чрез извънсъдебно споразумение между страните по него, а само сумата 3109.48лв. била събрана чрез съдебния и. и само върху тази сума следвало да бъде начислена пропорционална такса. По отношение на претенцията, която визира като база за начисляване на пропорционалната такса- цялата дължима по изпълнението сума е направена преценка, че не се дължи такса върху дълг, който не е бил принудително събран от съдебния изпълнител. И тъй като в тази част липсва действие, “ услуга” по смисъла на чл.78, ал.1 ЗЧСИ, то и иска правилно е бил приет за неоснователен от първостепенния съд. Първостепенният – Ямболски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от И. С. Х. – частен с. и. , с предмет събиране на начислените от нея по изп.д. 123/07г. такси, дължими по този ред, съобразно чл.79, ал.3 ЗЧСИ. Сезираният съд е уважил молбата и на 28.08.2008г. е постановил заповед за изпълнение за сумата 3081.96лв., заедно със законната лихва, считано от 27.08.2008г. да окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 400.63лв. Длъжникът – “ В. Ко” Е. – с Х. Д. е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК като е подал възражение, в резултат, на което взискателят е следвало да предяви иск, съобразно правилото на чл.415 ГПК. Станева е подала искова молба /по която е образувано настоящето производство/ против “ В. Ко” Е. – с. Х. в обстоятелствената част, на която подробно са били изложени данни, свързани с проведеното изпълнително производство в резултат, на което е постигнато изцяло удолетворяване на взискателя по изпълнението и съответно обосноваване на дължимостта на процесните такси, за които е била издадена заповедта по чл.410 ГПК. Петитумът, обаче е съдържал искане за осъждане на длъжника да ги заплати. Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречието между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие се извежда от императивната норма на чл. 415, ал.1 ГПК изрично определяща вида на защита, който следва да получи ищеца – само по установяване на вземането, но не и за неговото присъждане, осъществено вече с издадената заповед за изпълнение. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че установителният иск за съществуване на вземането имплицитно се съдържа в осъдителния, от което се извежда нередовност, а не недопустимост на сезирането. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят с. акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС. на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С. оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129, ал.2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищцата, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество. Проверката по допустимостта на постановения с. акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановения с. акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение           Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение №23 от 04.03.2009г. по гр.д. №20/09г. на Ямболски окръжен съд. ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг с. състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: