5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 София, 17.01.2011 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова Бонка Йонкова изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 719/2010 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу определение № 3003 от 19.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1309/2010 г. на Софийски градски съд, І-10 състав, с което е потвърдено поставеното от Софийски районен съд, 68 състав разпореждане от 30.11.2009 г. по гр. д. № 23776/2009 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист срещу “С. 07” ООД, гр. София въз основа на запис на заповед от 10.01.2008 г. Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според него, изводът на въззивния съд, че за да бъде годно изпълнително основание, записът на заповед трябва да е бил предявен за плащане на неговия издател, е в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Несъгласие е изразено и с преценката на съда за липса на надлежно връчване на нотариалната покана, с която е предявен записът на заповед, като в тази насока дружеството-жалбоподател поддържа становище, че връчването е извършено в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК. Допускането на касационно обжалване е мотивирано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси: 1. – за да е редовно връчването на съобщение, респ. на нотариална покана, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, необходимо ли е да се отбележи изрично в съобщението коя от хипотезите на чл. 50, ал. 4 или на чл. 47, ал. 1 ГПК се е осъществила или от удостоверяването на залепване на съобщение по чл. 47, ал. 1 ГПК може да се приеме, че е било налице основание връчването да се извърши по този начин; 2. – на кой адрес следва да се предяви записът на заповед – на посочения в него адрес като “място на плащане” или на адреса на длъжника /издателя/; 3. – когато записът на заповед е с падеж “на предявяване”, предявяването му задължително условие ли е за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в тази връзка какво следва да се разбира под употребения в чл. 418, ал. 2 ГПК израз “подлежащо на изпълнение вземане на длъжника” – изискуемост или изпълняемост; 4. – кога настъпва изискуемостта на вземането по запис на заповед без определен срок /ден/ – с издаването на записа или при предявяването му на длъжника. По отношение на първите два въпроса частният касатор счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на достатъчно съдебна практика, а по отношение на вторите два въпроса – поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба – [заличено наименование на фирма], гр. София – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [заличено наименование на фирма], гр. София по чл. 417, т. 9 ГПК, е правилно. Според решаващия състав, въз основа на представения от заявителя документ /запис на заповед/ не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като не е налице задължителното изискване на чл. 418, ал. 2 ГПК – да е настъпила изискуемостта на вземането, предпоставка за което в случая е предявяването на записа на заповед за плащане, доколкото същият е уговорен с падеж “на предявяване”. Именно с оглед така уговорения падеж, съдът е счел позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС за неоснователно. По отношение предявяването на записа на заповед въззивният състав е преценил представената по делото нотариална покана за недоказваща същото, като е приел, че тя не е надлежно връчена. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че връчването на поканата е извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, без да е посочено изрично коя от хипотезите на чл. 50, ал. 4 ГПК е била налице и е обусловила приложението на посочената разпоредба. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато само по въпроса, свързан с редовността на връчването по чл. 47, ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос е осъществена както общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело, така и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на това основание произтича от обстоятелството, че връчването на съобщения чрез залепване на уведомление е начин на връчване, който е предвиден за първи път с новия Граждански процесуален кодекс и по приложението му все още не е създадена достатъчно практика. Останалите поставени от частния касатор въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Въпросът, свързан с адреса, на който следва да бъде предявен записът на заповед, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е обуславящ изхода на конкретното дело. Обстоятелството, че нотариалната покана за предявяване на записа на заповед е изпратена на адреса на управление, а не на посочения в записа адрес като място на плащане, е само допълнителен аргумент за извода на въззивния съд за липса на надлежно предявяване, наред с основното му съображение за нередовност на връчването на поканата от гледна точка недоказаност на предпоставките за прилагане на чл. 47, ал. 1 ГПК. По отношение на останалите два въпроса, свързани с изискуемостта на записа на заповед и предявяването му като условие за нейното настъпване, не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението на тези въпроси в атакуваното определение е изцяло в съответствие с указанията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, като е отчетена спецификата на случаите, /какъвто е и настоящият/, когато предявяването на записа на заповед представлява не само необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението, но и условие за настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото падежът е поставен в зависимост от предявяването на ефекта. По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини, въведен за първи път с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., е връчването чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона /чл. 50, ал. 4 ГПК/ връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. В представената по делото нотариална покана рег. № 1901 от 26.02.2009г., чрез която е извършено предявяването на процесния запис на заповед, е отбелязано единствено, че връчването на екземпляр от същата е “съгласно чл. 47 от ГПК чрез залепване на писмено уведомление” , без да е посочена причината, наложила връчването по този начин. С оглед на това, не може да се извърши преценка дали по отношение на адресата наистина са били налице предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и съответно – дали връчването е редовно. Този извод не може да бъде променен от съдържащата се по делото разписка № 425, изготвена от връчителя на поканата, в която като причина за залепване на уведомление е посочено, че “лицето не е намерено”. Доколкото адресат на връчването в случая е търговско дружество, предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление не са общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Следователно, “ненамирането на лицето” на адреса /при това неизвестно колко опити за намирането му са направени от страна на връчителя/ не е основание за връчване по реда на чл. 47 ГПК. Оттук и изводът, че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана и съответно – предявяване на процесния запис на заповед с последица определяне падежа и настъпване на изискуемостта на вземането по него, както правилно е приел и въззивният съд. Поради изложените съображения, частната касационна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3003 от 19.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1309/2010 г. на Софийски градски съд, І-10 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: