4 Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр. София, 26.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3022 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на М. Х. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К., за отмяна на решение № 701 от 1 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 905 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1158 от 24 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 9781 по описа на районния съд в гр. Русе за 2012 г. за прекратяване производството по делото по предявен от Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за осъждане на дружеството да предаде трудовата книжка на Т. и за осъждане на дружеството да заплати на Т. допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 1 февруари 2008 г. – 31 март 2010 г., и са отхвърлени предявените от Т. против дружеството искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 4 юни 2007 г. – 31 януари 2008 г. в размер на 1540 лева, за заплащане на обезщетение от 620 лева на основание чл. 222, ал. 3 КТ, за заплащане на 4620 лева допълнително възнаграждение при вътрешно съвместителство за периода 4 юни 2007 г. – 1 април 2010 г., за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за два периода общо от 1003,50 лева, за заплащане на допълнително възнаграждение от 1328 лева за положен в периода 4 юни 2007 г. – 1 февруари 2008 г. нощен труд, за заплащане на 9878,61 лева възнаграждение за положен за периода 4 юни 2007 г. – 1 април 2010 г. извънреден труд, както и мораторни лихви върху всички главници. В молбата се поддържа неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата и явна необоснованост на мотивите и при нарушаване на процесуалните правила. Подробно са разгледани събраните доказателства и са изложени вижданията на молителя за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се нарушение на правилата на КТ и НСОРЗ, практиката и теорията към закона, противоречие между мотивите и решението. Заявено е, че след приключването на първоинстанционното дело е пусната молба от Т. до прокуратурата срещу Л. Т. за лъжесвидетелстване по делото, образувана била преписка в ОД МВР Р., като молителят в последствие допълнил информацията по жалбата, преписката била преобразувана в досъдебно производство, като то е висящо пред прокуратурата. С „молба-уточнение” от 7 април 2014 г. след дадени указания от администриращия съд, молителят сочи твърдения за лъжесвидетелстване от страна на Л. Т., както и че поради неприключилия ход на досъдебното производство не може да се представи съдебен акт за установяване неистинността на показанията на свидетеля. Поддържа се наличието на допуснати от съда процесуални нарушения, и изрично е подчертано, че посочените основания за отмяна в т. 2 и т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК вкупом формират основанията за отмяна на неправилното и незаконосъобразно решение. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ц. Д. В., не представя отговор на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срок. В атакуваното решение въззивният съд приема, че искът по чл. 128, т. 2 КТ правилно е счетен за неоснователен, тъй като за претендирания период 4 юни 2007 г. – 31 януари 2008 г. липсва писмен трудов договор; по иска по чл. 222, ал. 3 КТ правилно е прието, че към момента на прекратяване на трудовия договор за ищеца не е било породено правото на пенсия, а оттам и на обезщетение; правилно е решението на първата инстанция и по иска по чл. 259, ал. 1, изр. 2 КТ, тъй като не е установена от ищеца уговорка между страните за вътрешно съвместителство; искът по чл. 261 КТ е правилно приет за недопустим, тъй като за процесния период 4 юни 2007 г. – 1 февруари 2008 г. претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положения нощен труд е била предмет на разглеждане по друго дело. Относимите обстоятелства са следните: Молителят като ищец е бил представляван в цялото производство от самото му начало (прикрепен към исковата молба договор за правна защита и съдействие) от упълномощен от него адвокат. Свидетелят Л. Т. е разпитан пред първоинстанционния съд. Молителят е сезирал прокуратурата на 31 май 2013 г. с жалба против Л. Т., с твърдения за лъжесвидетелство в полза на работодателя на молителя. От представените по делото призовки е видно, че молителят е призован за справка по преписка № 16871/13 г. на ОДМВР Р. и в качеството на свидетел по ДП № 4118/2013 г. на ОДМВР Р.. Какъв е предметът на заведеното досъдебно производство не е известно, тъй като не се представя никакво доказателство в тази връзка. Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения по изчерпателно посочени в ГПК основания. В разглеждания случай се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. второ и т. 6 ГПК. За първата поддържана хипотеза неправилността на атакуваното решение се дължи на неистинност на дадените от свидетел показания. Както последователно в съдебната практика се тълкува изразът „по надлежния съдебен ред”, поставен като условие за приложението на всяка от хипотезите, обхванати от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, неистинността следва да бъде установена или с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателно преследван не може да бъде проведено съгласно съответните правила на НПК. Неистинността следва да е обусловила съдържанието на решението. Молителят представя доказателства за подадена от него жалба против свидетел с твърдения за неистинност на показанията му, но липсват доказателства, а и самият молител не твърди противното, за наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който неистинността да е установена. Едва след подобно положително установяване се разкрива възможността за атакуване на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят не е развил съображения по твърдението му за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Отмяната по посочения текст може да се иска когато страната поради нарушаване на съответните правила е била представлявана или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК, като това основание се свърза с ограничаване правото на участие на страната и възможността й да организира защитата си – страната не е била представлявана от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда, или неправилно й е бил назначен такъв, въпреки липсата на необходимост за такова назначаване, тъй като не са били налице хипотезите на особено процесуално представителство по чл. 29 ГПК. В разглеждания случай молителят е бил представляван от самото начало на процеса от избран от него адвокат, не са били налице хипотезите на чл. 29 ГПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение и по основанието на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, е неоснователно. В заключение, изложените от молителя съображения в молбата за отмяна и допълнението към нея съставляват по естеството си касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, каквито не могат да бъдат предмет на преценка в извънинстанционното производство за отмяна, и не са обосновани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Искането за отмяна е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. Т. от [населено място] за отмяна на решение № 701 от 1 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 905 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 4 Р Е Ш Е Н И Е №..................... гр. София, ....................2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3022 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на М. Х. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К., за отмяна на решение № 701 от 1 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 905 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1158 от 24 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 9781 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. за прекратяване производството по делото по предявен от Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за осъждане на дружеството да предаде трудовата книжка на Т. и за осъждане на дружеството да заплати на Т. допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 1 февруари 2008 г. – 31 март 2010 г., и са отхвърлени предявените от Т. против дружеството искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 4 юни 2007 г. – 31 януари 2008 г. в размер на 1540 лева, за заплащане на обезщетение от 620 лева на основание чл. 222, ал. 3 КТ, за заплащане на 4620 лева допълнително възнаграждение при вътрешно съвместителство за периода 4 юни 2007 г. – 1 април 2010 г., за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за два периода общо от 1003,50 лева, за заплащане на допълнително възнаграждение от 1328 лева за положен в периода 4 юни 2007 г. – 1 февруари 2008 г. нощен труд, за заплащане на 9878,61 лева възнаграждение за положен за периода 4 юни 2007 г. – 1 април 2010 г. извънреден труд, както и мораторни лихви върху всички главници. В молбата се поддържа неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата и явна необоснованост на мотивите и при нарушаване на процесуалните правила. Подробно са разгледани събраните доказателства и са изложени вижданията на молителя за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се нарушение на правилата на КТ и НСОРЗ, практиката и теорията към закона, противоречие между мотивите и решението. Заявено е, че след приключването на първоинстанционното дело е пусната молба от Т. до прокуратурата срещу Л. Т. за лъжесвидетелстване по делото, образувана била преписка в ОД МВР Р., като молителят в последствие допълнил информацията по жалбата, преписката била преобразувана в досъдебно производство, като то е висящо пред прокуратурата. С „молба-уточнение” от 7 април 2014 г. след дадени указания от администриращия съд, молителят сочи твърдения за лъжесвидетелстване от страна на Л. Т., както и че поради неприключилия ход на досъдебното производство не може да се представи съдебен акт за установяване неистинността на показанията на свидетеля. Поддържа се наличието на допуснати от съда процесуални нарушения, и изрично е подчертано, че посочените основания за отмяна в т. 2 и т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК вкупом формират основанията за отмяна на неправилното и незаконосъобразно решение. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ц. Д. В., не представя отговор на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срок. В атакуваното решение въззивният съд приема, че искът по чл. 128, т. 2 КТ правилно е счетен за неоснователен, тъй като за претендирания период 4 юни 2007 г. – 31 януари 2008 г. липсва писмен трудов договор; по иска по чл. 222, ал. 3 КТ правилно е прието, че към момента на прекратяване на трудовия договор за ищеца не е било породено правото на пенсия, а оттам и на обезщетение; правилно е решението на първата инстанция и по иска по чл. 259, ал. 1, изр. 2 КТ, тъй като не е установена от ищеца уговорка между страните за вътрешно съвместителство; искът по чл. 261 КТ е правилно приет за недопустим, тъй като за процесния период 4 юни 2007 г. – 1 февруари 2008 г. претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положения нощен труд е била предмет на разглеждане по друго дело. Относимите обстоятелства са следните: Молителят като ищец е бил представляван в цялото производство от самото му начало (прикрепен към исковата молба договор за правна защита и съдействие) от упълномощен от него адвокат. Свидетелят Л. Т. е разпитан пред първоинстанционния съд. Молителят е сезирал прокуратурата на 31 май 2013 г. с жалба против Л. Т., с твърдения за лъжесвидетелство в полза на работодателя на молителя. От представените по делото призовки е видно, че молителят е призован за справка по преписка № 16871/13 г. на ОДМВР Р. и в качеството на свидетел по ДП № 4118/2013 г. на ОДМВР Р.. Какъв е предметът на заведеното досъдебно производство не е известно, тъй като не се представя никакво доказателство в тази връзка. Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения по изчерпателно посочени в ГПК основания. В разглеждания случай се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. второ и т. 6 ГПК. За първата поддържана хипотеза неправилността на атакуваното решение се дължи на неистинност на дадените от свидетел показания. Както последователно в съдебната практика се тълкува изразът „по надлежния съдебен ред”, поставен като условие за приложението на всяка от хипотезите, обхванати от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, неистинността следва да бъде установена или с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателно преследван не може да бъде проведено съгласно съответните правила на НПК. Неистинността следва да е обусловила съдържанието на решението. Молителят представя доказателства за подадена от него жалба против свидетел с твърдения за неистинност на показанията му, но липсват доказателства, а и самият молител не твърди противното, за наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който неистинността да е установена. Едва след подобно положително установяване се разкрива възможността за атакуване на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят не е развил съображения по твърдението му за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Отмяната по посочения текст може да се иска когато страната поради нарушаване на съответните правила е била представлявана или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК, като това основание се свърза с ограничаване правото на участие на страната и възможността й да организира защитата си – страната не е била представлявана от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда, или неправилно й е бил назначен такъв, въпреки липсата на необходимост за такова назначаване, тъй като не са били налице хипотезите на особено процесуално представителство по чл. 29 ГПК. В разглеждания случай молителят е бил представляван от самото начало на процеса от избран от него адвокат, не са били налице хипотезите на чл. 29 ГПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение и по основанието на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, е неоснователно. В заключение, изложените от молителя съображения в молбата за отмяна и допълнението към нея съставляват по естеството си касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, каквито не могат да бъдат предмет на преценка в извънинстанционното производство за отмяна, и не са обосновани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Искането за отмяна е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. Т. от [населено място] за отмяна на решение № 701 от 1 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 905 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: