Ключови фрази
Ревандикационен иск * недопустимост на решение * публична държавна собственост * процесуален субституент

Р Е Ш Е Н И Е

№29

гр. София, 01.03.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1865 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Технически Университет – [населено място] против Решение № 203 от 14.12.2016 г. по в. гр. д. № 567/2016 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 910 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 1098/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора, като процесуален субституент на Държавата, срещу Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик А. Б.” с Център по хидро и аеродинамика-В., иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за установяване, че на Технически Университет – [населено място] са предоставени права на управление на публична държавна собственост за образователната му дейност, по отношение на реална част с площ от 6 190 кв.м. от имот с идентификационен №10135.2555.26 по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 / 14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК [населено място], целият с площ от 173 596 кв.м., при граници на същата: на изток - [улица], на юг и на запад - имот с идентификационен № 10 135.2555.26 по КК на [населено място] и на север - имот с идентификационен № 10135.2555.26 по КК на [населено място] и [улица], заедно с изградената постройка в имота, представляваща масивна сграда, изградена от железобетонни панелни елементи на шест нива, със застроена площ от 1524,00 кв.м. - незавършена, с производствено - административно предназначение, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането на тази реална част. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени със законните последици. Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение произтича от твърдението, че със същото въззивният съд е дал защита на ответника въз основа на факти, които не са били релевирани от него като основание за противопоставеното възражение, според което притежава право на стопанисване и управление върху процесния имот.
Ответникът по касационната жалба - Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик А. Б.” с Център по хидро и аеродинамика-В. поддържа, че производството по делото е недопустимо като образувано по недопустим иск, поради което подлежи на прекратяване, а постановените първоинстанционно и въззивно решения- на обезсилване. В тази връзка са изложени доводи, според които не е налице правен интерес от търсената собственическа защита, тъй като правото на собственост върху процесния имот принадлежи на държавата, което не се оспорва от ответника, т.е. не е налице правен спор, който да обуслови нужда от защита. При условията на евентуалност- в случай, че производството е допустимо, се моли обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд да бъде оставено в сила като правилно, тъй като събраните по делото доказателства обуславят извода, че процесният недвижим имот е предоставен от Държавата за стопанисване и управление на ответника. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски.
Държавата, представлявана съгласно чл.31, ал.2 ГПК от министъра на регионалното развитие и благоустройството и конституирана като съищец на основание чл.26, ал.4 ГПК, не заявява становище по касационната жалба.
С Определение № 510/ 11.12.2017 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса, какъв е редът, по който статутът на държавната собственост се преобразува от публична в частна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:
Производството по делото е образувано по осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС. Ищецът в лицето на Технически университет- [населено място] поддържа, че процесният недвижим имот, представляващ реална част с площ от 6 190 кв.м. от имот с идентификационен №10135.2555.26 по КК на [населено място], заедно с изградената в терена недовършена масивна сграда от железобетонни панелни елементи на шест нива, със застроена площ от 1524,00 кв.м., представлява публична държавна собственост съгласно чл.89, ал.2 ЗВО, тъй като имотът му е предоставен от държавата в качеството му на висше училище. Поддържа, че същият се държи от ответника без основание, като незаконно изградената от него постройка се явява собственост на държавата на основание чл.92 ЗС. Моли да бъде постановено решение за осъждане на ответника да му предаде владението на предоставения му за стопанисване и управление имот, собственост на държавата, със законните последици.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с А. № 3035/16.05.2000 г., на осн.чл.2, ал.2, т.4 ЗДС и чл.68 ЗДС, на касатора и ищец Технически университет- [населено място] е предоставен за стопанисване и управление недвижим имот с площ от 189245 кв.м. с изградените в него масивни сгради. В графа „Предоставени права върху имота” е вписано : МНО - Технически университет- В. на основание чл.89 ЗВО в редакцията му от 1999 г. /ДВ. бр. 60 от 1999 г./. През 1999 г., с писма на Министъра на образованието и науката до Областния управител - В. е направено искане за издаване на нов А., в който като ползватели на имота по предходния А. № 484/1987 г. да се впишат Технически Университет - В. и Институт по металознание при Б.-филиал В. и е изпратена скица № 1348/17.11.1999 г. за парцела, който да бъде обособен в самостоятелен и отреден за ИМ при Б.. С А. № 3139/03.08.2000 год. за терен с площ 6190 кв.м., отреден със Заповед на Кмета на [община] № Р-167/18.07.2000 г., са обособени два парцела от площадката на В.. Имотът е актуван като частна държавна собственост и е предоставен на Б., в частност - на ответника - Институт по металознание, филиал В.. По действащата кадастрална карта имотът, посочен в А. № 3035/16.05.2000 г. е с идентификатор № 10135.2555.26 и площ от 173 596 кв.м. и в него попада процесния имот с площ от 6 190 кв.м., който не е отразен в кадастралната карта. В процесната реална част от 6190 кв.м. е изградена „Производствено- административна сграда” от железобетонни панелни елементи на шест нива, със застроена площ от 1524,00 кв.м. – незавършена, въз основа на разрешение за строеж № 39/31.08.1982 г. издадено в полза на Н. /научно производствено обединение/ „Технология на металите" С. за изграждане на „Институт по металознание и технология на металите" към Б. - филиал В. в района на В., по одобрен работен проект от 13.08.1982 год., съгласуван от С. с Протокол № 9/13.04.1981 год. Масивната монолитна сграда, със застроена площ съгласно КП 1999 г. - 1070 кв.м., е изпълнена само като стоманобетонната конструкция: греди, колони, плочи и частично ограждащи стени от стоманобетонни панели, без покрив и вътрешните преградни стени. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд, е приел от правна страна, че поземлен имот с идентификатор №10135.2556.26 по КК на [населено място] е със статут на публична държавна собственост, предоставена на Технически Университет - В. за ползване при създаването му през 1964 г. на основание чл.89,ал.2 ЗВО. Изложени са съображения, че ответникът -„Институт по металознание и технология на металите" към Б. - филиал В. също е публичноправен субект, като със Заповед № Р-167/18.07.2000 г. на Кмета на [община] е прието изменение на регулационния план и от предоставения за управление и стопанисване на ищеца имот, е обособен самостоятелен парцел за ответника - ПИ № 1519 по КП от 2006 г. с площ 6159 кв. м., който с Акт за частна държавна собственост № 3139/03.08.2000 г. на Областна администрация- [населено място] му е предоставен за ползване. Прието е, че изградената въз основа на разрешение за строеж № 39/31.08.1982 г. сграда, със степен на завършеност груб строеж, е самостоятелен обект на правото на собственост. Обобщено е, че същата е изградена с бюджетни средства на ответника и е включена в счетоводния му баланс, като -„Институт по металознание и технология на металите" към Б. - филиал В. се легитимира като собственик на постройката по силата на констативен нотариален акт № 128 том.І, рег.№ 7321 дело № 418/2008 год. вписан в АП-В. с Вх. рег. № 21817 от 29.07.2008 год. акт. № 109, том. LXVІІ дело № 16488. Изложени са решаващи мотиви, че процесният имот - държавна собственост е предоставен на ответника за ползване от носителя на правото на собственост – Държавата, по реда, предвиден в закона и въз основа на реализирано право на строеж. По гореизложените съображения, въззивният съд е формирал краен извод за неоснователност на предявения от касатора петиторен иск.
Исковата молба, по която е образувано производството, обективира искане, при условията на евентуалност, ако предявеният ревандикационен иск бъде уважен, да бъде разгледан иск по чл. 109 ЗС, като ответникът бъде осъден да премахне изградената в имота незавършена масивна сграда, изработена от железобетонни панелни елементи на шест нива, със застроена площ от 1 524 кв.м., както и да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 51 000 лв. обезщетение за невъзможността ищеца да ползва процесния имот в периода 01.04.2007 г.- 01.04.2012 г., като претенцията е предявена като частична от общия твърдян размер на вземането, а именно сумата 900 000 лв. Независимо, че ищецът е квалифицирал така предявените искове като евентуални, по същество същите са предявени заедно с главния иск по чл. 108 ЗС при условията на обективно кумулативно съединение, доколкото е поискано тяхното разглеждане и уважаване не при отхвърляне, а при уважаване на ревандикационния иск. В този смисъл пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по тях обуславя непълнота на решението му по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, при което и доколкото не е заявено искане за неговото допълване в преклузивния едномесечен срок за това, следва да се приеме, че пред настоящата касационна инстанция спорът е висящ единствено досежно претенцията за собственост по чл. 108 ЗС.

По оплакванията на страните за недопустимот на касационното решение

Настоящата касационна инстанция намира оплакването на ответника по касация за недопустимост на производството, респ. на постановените в същото първоинстанционно и въззивно решения, за неоснователно. Съдебната практика е константна, че организациите, вкл. висши учебни заведения, на които са предоставени са стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с процесуална легитимация да предявяват искове за собственост, вкл. за да защитят правото си на ползване срещу всяко лице, което им го оспорва, без да отрича правото на собственост на държавата /Решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр.д.№ 833/09 г. на ІV г.о., Решение № 939 от 21.01.2010 г. по гр.д.№ 4962/08 г. на ІV г.о., Решение № № 203 от 19.12.2013 г. по гр.д.№ 1758/13 г. на ІІ г.о., Решение № 149 от 08.07.2016 г. по гр.д.№ 549/15 г. на І г.о., Определение № 22 от 17.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 3227/16 г. на ІІІ г.о./. В този смисъл ищецът, в качеството му на висше училище, което твърди, че процесният имот му е предоставен от държавата, разполага с интерес като процесуален субституент по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК да предяви от свое име пред съд иск за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на ответника да му предаде държането на процесния имот, собственост на държавата, по силата на предоставеното му право да стопанисва и управлява същия.
По изложените съображения производството по делото се явява допустимо и ангажира правораздавателната власт на съда, което задължава касационния съд да се произнесе по съществото на подадената касационна жалба. Същевременно но може да се сподели основателността на оплакването, обективирано в същата, за недопустимост на обжалваното въззивно решение като обективиращо произнасяне по ненаведени от ответника фактически възражения, тъй като по смисъла на чл.270, ал.3, предл.3 ГПК решението е недопустимо само при произнасяне по непредявен иск, докато разглеждането на непредявено възражение следва да се квалифицира като процесуално нарушение, което е от значение при формиране на преценка за правилност на обжалвания съдебен акт.

По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК

Настоящата касационна инстанция намира за правилна установената по въпроса задължителна съдебна практика /Решение № 724 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 967/09 г. на ІV г.о., Решение № 111 от 11.03.2010 г. по гр.д.№ 2217/08 г. на ІV г.о., Решение № 107 от 02.10.2013 г. по гр.д.№ 514/12 г. на І г.о./, според която обявяването на обектите от публична в частна държавна собственост и обратно по реда на чл.6 ЗДС е въпрос на управление на държавната собственост и в рамките на предоставена му от Конституцията като централен орган на изпълнителната власт оперативна самостоятелност по стопанисването и управлението на държавното имущество, М. съвет разполага с изключителната компетентност за преобразуване на държавната собственост от един вид в друг вид. Без да е проведена процедура пред Министерския съвет за обявяване на имот, притежаващ характер на публична държавна собственост, в частна държавна собственост, не може да се приеме, че имотът е изгубил този си статут /Решение № 258 от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 787/12 г. на І г.о./. Тази изключителна компетентност на МС е проявление на предоставената му от чл.106 от Конституцията власт да организира стопанисването на държавното имущество в качеството му на висш административен орган в Република България, комуто основният закон е поверил организацията на това стопанисване, тъй като конституционният законодател е преценил, че по този начин се създават гаранции, че същото ще бъде добро /Р. № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11/93 г./.

По правилността на въззивното решение

Отговорът на правния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, обуславя извода за неправилност на обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд поради нарушаване на материалния закон. Доколкото по делото не се спори, че процесният недвижим имот- собственост на държавата, е бил предоставен за ползване на ищеца като Машино-електротехнически институт още при създаването му през 1964 г., като това правно положение не е търпяло промяна преди съставяне на Акт за частна държавна собственост № 3139/ 03.08.2000 г., с който правото на стопанисване и управление на ПИ № 1519 по КП от 2006 г. е предоставено на ответника, следва да се приеме, че с влизане в сила на ЗИД на ЗВО /обн.ДВ, бр.54 от 04.07.2000 г./ имотът е придобил по силата на закона статут на публична държавна собственост по силата на новата ал.2 на чл.89 от закона. Съставеният от Областна администрация- [населено място] за публична държавна собственост № 3035/ 16.05.2000 г. не е в състояние да обуслови извода, че имотът е придобил такъв статут преди влизане в сила на чл.89, ал.2 ЗВО, доколкото по изложените по-горе съображения тази правна промяна може да настъпи единствено с акт на Министерския съвет, какъвто в случая не е издаван. По същите съображения обаче не може и да се приеме, че Акт за частна държавна собственост № 3139/ 03.08.2000 г., съставен по същия ред, е годно основание за учредяване в полза на ответника на право на стопанисване и управление върху имота. Както е посочено в Решение № 203 от 19.12.2013 г. по гр.д.№ 1758/13 г. на ІІ г.о., по силата на чл.23 от Конституцията държавата е длъжна да създава условия за свободното развитие на висшето образование и да го подпомага, при което израз на тази засилена грижа на държавата към образованието е нормата на чл.89, ал.2 ЗВО, която по императивен начин прогласява предоставените на висшите училища държавни имоти за публична държавна собственост. Като такива същите са неотчуждаеми /чл.7, ал.4 ЗДС/, докато по предвидения в чл.6 ЗДС ред не бъдат обявени за частна държавна собственост поради изгубване на качеството, с оглед на което са придобили статут на публична собственост. По делото е безспорно, че М. съвет не е издавал решение, по силата на което процесният недвижим имот, предоставен на Технически университет- [населено място], да изгуби това си предназначение и като резултат да бъде обявен за частна държавна собственост. Представеното по делото писмо изх.№ 06429/ 12.07.1999 г. на министъра на образованието и науката до областния управител на Област В., с което е поискано за имота, актуван с А. № 484/ 23.03.1987 г. /с който процесният имот е предоставен за оперативно управление на Министерство на културата и просветата за В.- [населено място]/, да се състави нов акт за държавна собственост, в който като ползватели да се впишат Технически университет- [населено място] и Институт по металознание при Б., за което е дадено съгласие от ректора на Техническия университет /изх.№ 279 от 01.02.2000 г./, не е в състояние да обуслови противния извод, доколкото писмото не е подписано, и според заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд Съдебно-графологична експертиза, назначена, за да изследва, дали подписът за „министър” в писмото действително е изпълнен от последния, на вещото лице не е бил представен екземпляр от документа, в който да има подпис, а такъв не се съхранява и в Областна администрация- [населено място]. Представеното писмо № 6429/ 20.12.1999 г. от Главния секретар на МОН до областния управител на Област В., според което имотът от 6 190 кв.м. ще бъде обособен в самостоятелен парцел, отреден за Институт по металознание при Б., също не е в състояние да обуслови извода, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ответника, тъй като документът обективира изявление на длъжностно лице, което не разполага с необходимата за това властническа компетентност /по смисъла на чл.14, ал.1 ЗДС въпросът е от компетентността на ръководителя на ведомството, упражняващо правото на държавна собственост, т.е. на съответния министър/. В обобщение, след като при влизане в сила на чл.89, ал.2 ЗВО през 2000 г. спорният имот е бил предоставен за ползване на Технически университет- [населено място] /доколкото не се установява да е предоставен по надлежния ред на ответника/, на това основание имотът е придобил статут на публична държавна собственост, поради което всяка последваща промяна на статута му е изисквала решение на Министерския съвет, каквото не се установява, а и не се твърди да е издавано. На това основание следва да се приеме, че правото да управлява процесния държавен имот принадлежи на Технически университет- [населено място], при което ответникът не разполага с противопоставимо му право да държи терена, вкл. частта, заета от извършеното строителство на площ от 1 524 кв.м. въз основа на издаденото му Разрешение за строеж № 39/ 31.08.1982 г. Събраните по делото доказателства категорично обуславят извода, че правото на строеж не е реализирано и е погасено с изтичане на срока по чл.67 ЗС /след отмяната на ал.2 на чл.67 ЗС с ДВ, бр.33/96 г. това правило се отнася и до държавните имоти/, като исковата молба изрично обективира позоваване от страна на ищеца на така изтеклата давност. Представеният Констативен протокол за степен на завършеност, според който „сградата е в груб строеж” сам по себе си не е в състояние да обуслови такъв извод, доколкото преценката, дали сградата е изградена до степен на груб строеж, не е фактическа, а правна, т.е. представлява умозаключение, което се формира въз основа на извод за доказаността на фактическите критерии, посочени в нормата на П..5, т.46 от ДР на ЗУТ- наличие на изпълнени ограждащи стени и покрив на сградата /в този смисъл е и заявеното от вещото лице Р. П. в съдебно заседание на 12.06.2013 г./. Данните по делото категорично сочат на противното. Според заключението на Съдебно-техническата експертиза от 14.01.2013 г., сградата е с недовършени ограждащи стени /не са монтирани оградните панели на северната фасада/ и покривна конструкция /не е изпълнено разпределението на покривната плоча, където по проект е предвидено изграждане на бюфет и обслужващи помещения, както и не е изпълнено предвиденото по проект горно осветление- прозрачен покрив/. Дори и да се приеме, че част от липсващите панели са били монтирани и впоследствие премахнати, според разпита на вещото лице П. пред първоинстанционния съд, това не се отнася за цялата липсваща част от ограждащата конструкция, а за покрива категорично се установява, че е незавършен, като в този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства /свидетелите К., М. и К./. При тези данни не може да се приеме друго, че сградата не е изградена до степен на груб строеж и следователно учреденото в полза на ответника право на строеж се е погасило, поради което последният не разполага с годно правно основание да държи заетата от незавършеното строителство част от процесния имот.
С оглед гореизложеното, обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от Технически университет- [населено място] осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС бъде уважен. Доколкото правото на собственост на държавата не е предмет на спора, който се отнася само до титулярството на правото на ползване върху процесния имот, по аргумент от указанията на т.2а от ТР № 4/ 2014 от14.03.2016 г. по т.д.№ 4/ 2014 г. на ОСГК съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив по отношение на това право, като на основание чл.108 ЗС осъди ответника да предаде на ищеца фактическата власт върху имота.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплатят на ищеца направените от последния разноски за всички съдебни инстанции. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение /19 900 лв. за първа инстанция, 23 880 лв. за въззивна инстанция и 28 274,40 лв. за касационна инстанция/ следва да бъде намален на основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност с оглед релевираното в съдебно заседание на 20.02.2018 г. възражение на процесуалния представител на ответника. Като се има предвид, че съгласно чл.7, ал.2, т.5 във връзка с ал.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдв.Съвет минималният размер на следващото се съобразно цената на иска /347 878 лв./ адвокатско възнаграждение е 8 487,56 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е 10 000 лв. за една съдебна инстанция или общо 30 000 лв., с оглед на което и като се вземат предвид заплатените от Технически университет- [населено място] възнаграждения на вещи лица от 1 200 лв., общият размер на дължимите от ответника разноски е 31 200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение № 203 от 14.12.2016 г. по в. гр. д. № 567/2016 г. на Варненския апелативен съд, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик А. Б.” с Център по хидро и аеродинамика-В., че Технически университет- [населено място] притежава право на ползване върху следния недвижим имот, представляващ публична държавна собственост, предоставен му за ползване в качеството му на висше училище, а именно: реална част с площ от 6 190 кв.м. от имот с идентификационен №10135.2555.26 по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 / 14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК [населено място], целият с площ от 173 596 кв.м., при граници на реалната част: на изток - [улица], на юг и на запад - имот с идентификационен № 10 135.2555.26 по КК на [населено място] и на север - имот с идентификационен № 10135.2555.26 по КК на [населено място] и [улица], заедно с изградената в имота постройка, представляваща масивна сграда, изградена от железобетонни панелни елементи на шест нива, със застроена площ от 1524,00 кв.м.- незавършена, с производствено - административно предназначение, като на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик А. Б.” с Център по хидро и аеродинамика-В. да предаде на Технически университет- [населено място] държането на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик А. Б.” с Център по хидро и аеродинамика-В. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Технически университет- [населено място] сумата 31 200 лв. разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: