О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 София, 25.06.2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1479 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Р. П. против определение №80 от 04.03.2015 г. по ч.т.д. №53/2015 г. на АС Бургас, с което е потвърдено определение №1422/16.12.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас за отхвърляне на молбата на П. Р. П. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 1 428.55 лв., дължима по въззивна жалба срещу решение №267 от 05.08.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че жалбоподателят е приложил декларация по образец, в която е декларирал под страх от наказателна отговорност, че не разполага с доходи и имущество. Изложени са съображения, че в закона не се съдържа изискване да се представят доказателства за декларираните обстоятелства, още повече че по отношение на притежаваното имущество са представени доказателства, а в ситуация на финансова криза, в страната е налице висок процент на безработица, което е ноторен факт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване, е поставен следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – за извършваната от съда преценка по чл.83, ал.2 от ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, ако за определени обстоятелства, твърдяни от страната, последната не е ангажирала доказателства. Поддържа се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение АС Бургас е приел, че преценката по чл.83, ал.2 от ГПК, дали молителят разполага с достатъчно налични парични средства или с възможност за набавяне на такива от притежаваното имущество и получаваните доходи, се извършва предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства, но в случая от приложените доказателства се установява единствено, че молителят страда от заболяване, което обаче не му пречи да упражнява труд, тъй като е в трудоспособна възраст, като предвид липсата на доказателства, че не е в състояние да работи, е направил извод, че молителят е годен да си осигури доход поне в размер на минималната работна заплата за страната. Посочил е също така, че няма данни да е налице регистрация в Бюрото по труда, както и че в декларацията не е посочено, че страната има малолетно дете, на което се държи издръжка, като липсват и доказателства за наличие на дете и за заплащане на издръжка, а и дължимата държавна такса е нормативно определена и предвидима, поради което същата не е прекомерна с оглед неустановените финансови възможности на страната молител. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният правен въпрос обуславя постановения с обжалвания акт резултат, респективно се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не е налице допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК – определение №607/10.12.2013 г. по ч.гр.д.№6826/2013 г. на ВКС, I ГО, определение №654 от 15.09.29014 г. по ч.гр.д.№3882/2014 г. на ВКС, IV ГО, определени №811 от 12.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6447/2014 г., на ВКС, III ГО, Определение №442 от 19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г., на ВКС II ГО, Определение №318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II ГО и др., с които е изяснено, че ако по делото не са представени доказателства, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество или за установяване на други обстоятелства, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и ако отговорът е положителен - да даде указания за представянето им. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като въззивното определение /с което е прието, че липсват представени доказателства за твърдяните от молителя обстоятелства във връзка с невъзможността му да работи и с наличието на малолетно дете, на което изплаща издръжка, но не му е дадена възможност да представи такива/, противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По същество атакуваното определение е неправилно. Ако е считал, че в случая са необходими доказателства, установяващи твърдяните от молителя обстоятелства, въззивният съд е бил длъжен да даде указания да се представят допълнително доказателства за нуждаещите се от доказване твърдения /тъй като указания в тази насока не са дадени и от първоинстанционния съд/. Настоящият състав обаче намира, че всъщност такива, извън представените от молителя, не са били необходими. Видно е от данните по делото, че жалбоподателят не притежава недвижими имоти на територията на страната /притежаваните недвижими имоти са възложени с постановления за възлагане по образувани изпълнителни дела/, както и МПС или влогове и не получава доходи от трудова дейност, пенсия, наеми или ренти. Също така от служебно извършена справка в ТР по партидата на [фирма] се установява, че притежаваният от молителя дружествен дял от капитала на дружеството, е запориран. Същевременно, макар и да е в трудоспособна възраст, то съобразно обстоятелството, че към датата на производството по чл.83, ал.2 ГПК, официалният коефициент на безработицата на национално ниво за първото тримесечие на 2015 г. по отношение на мъжете на възраст между 20 и 64 г., е 10.6%, /публикуван на интернет страницата на НСИ/, не може да се приеме, че сама по себе си трудоспособността на молителя е достатъчна, за да се счете, че той е в обективна възможност за намиране на работа, позволяваща му реализиране поне на минималния за страната доход, още повече, че същият не би се явил достатъчен по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК. В този смисъл и с оглед здравословното състояние на молителя, удостоверено с медицинско удостоверение и амбулаторен лист, настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването от заплащане на държавна такса в размер на 1 428.55 лв., дължима по подадената срещу решение №267 от 05.08.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас, въззивна жалба. Ето защо обжалваното определение, както и определението на първоинстанционния съд, постановени по направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, следва да бъдат отменени и вместо това да бъде постановено освобождаване на жалбоподателя от това задължение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №80 от 04.03.2015 г. по ч.т.д. №53/2015 г. на АС Бургас. ОТМЕНЯ определение №80 от 04.03.2015 г. по ч.т.д. №53/2015 г. на АС Бургас и потвърденото с него определение №1422/16.12.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК П. Р. П. от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 1 428.55 лв., дължима по подадената срещу решение №267 от 05.08.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас, въззивна жалба. Връща делото на ОС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.