Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 209   СОФИЯ 03.06.2010     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 март 2010 година в  състав :                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                     БОНКА ДЕЧЕВА                                                                      при секретаря Даниела Никова                                                                                     изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 85/09 година и за да се произнесе, взе предвид :   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. С. Н. против решение № 436/17.06.2008 г. по гр.д. № 416/08 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че при постановяване на решението не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, в резултат на което съдът е достигнал до необосновани фактически изводи и е приложил неправилно материалния закон. Ответникът по касация О. с. “З” С. чрез своя пълномощник в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 535 от 04.02.2008 г. по гр.д. № 773/07 г. на Районен съд- Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. Н. против О. с. “З”/ сега О. с. “З”/ гр. С. и О. С. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследници на С. Н. А. , б.ж. на с. Г., общ. С. , на възстановяване на собствеността върху подробно описаните по площ, местонахождение и съседи земеделски имоти. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищцата не е доказала праводателят й да е бил собственик на заявените имоти към момента на образуване на ТКЗС, както и че същите са били обобществени чрез включване в ТКЗС или други селскостопански организации. Съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства- декларация от 1939 г., с която С. Н. е декларирал на основание чл. 9 от Закона за вътрешното преселване, че е съгласен да отстъпи на държавата описаните в същата недвижими имоти срещу заменяването им по реда на същия закон в новото му местожителство и опис- декларация от 1947 г., с която е декларирал пред общинската комисия по ТПС своето семейно положение и имотно състояние, са само индиция за това, че е упражнявал владение върху имотите, но не доказват притежанието на собственически права върху тях. Според въззивния съд, в исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ придобитото право на собственост следва да се установи само с писмени доказателства, съответствуващи на твърдяния придобивен способ. С определение № 1* от 28.10.2008 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. След изменението на разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ / ДВ бр. 13/2007 г./ е въведено ограничение относно допустимите доказателствени средства за установяване правото на собственост върху земеделските земи към момента на обобществяването им като една от предпоставките за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. Законът изрично посочва, че доказването може да стане само с писмени доказателства. В кръга на примерно изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са включени освен нотариални актове и делбени протоколи, също протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби - декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, т.е. както документи, които пряко доказват собственически права, така и такива, които индицират за наличието на такива права. Основанието да се придаде доказателствено значение на последните е обстоятелството, че тези доказателства са съществували към релевантния минал момент и са били предвидени в действуващите тогава нормативни актове / ЗТПС, ПМС от 26.08.1954 г., ПУ на ТКЗС/ като достатъчно надеждни за установяване на необходимите данни за имота и неговия собственик за нуждите на земеустрояването и одворяването на ТКЗС и другите обществени стопанства. Не може да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че писмените доказателства от вида на изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са годни за установяване принадлежността на правото на собственост само в производството по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, което е административно, докато в исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ доказването следва да се извърши само с доказателства, които сами по себе си представляват титул за собственост. Разпоредбите на чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ не предвиждат подобно разграничение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че представените от ищцата писмени доказателства - декларация от 1939 г. по Закона за вътрешно оземляване и опис- декларация от 1947 г. по Закона за трудовата поземлена собственост, съставляват “други писмени доказателства” по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, чрез които може да се доказва правото на собственост върху заявените за възстановяване земеделски земи към момента на обобществяването им. Съгласно чл. 85 от ЗТПС/ отм./ лицата, подлежащи на преселване, е следвало да представят в общината подробен опис на собствените си покрити и непокрити недвижими имоти. Представените описи са подлежали на проверка от общинската ТПС комисия. Съгласно чл. 86 ЗТПС/ отм./ незаписаните в поземлените книги на общината и с недоказана собственост имоти са се считали безстопанствени и са обявявани за държавни. В случая общинската комисия по ТПС е извършила предвидената в закона проверка и е констатирала верността на описа. При липса на данни, че преселването е извършено и наследодателят на ищцата е получил в замяна други имоти по новото си местожителство, въззивният съд неправилно е отказал да цени посочените писмени доказателства. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като въззивният съд не е обсъдил писмените доказателства по същество и не е изложил съображения дали описаните в тях имоти са идентични по местонахождение и площ с тези, предмет на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. Водим от гореизложеното съдът     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение № 436/17.06.2008 г. по гр.д. № 416/08 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ :         ЧЛЕНОВЕ :