Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
Гр.София, 19.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар РАНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора ГЕБРЕВ,
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 352/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Й. Г. И., подадена чрез защитника му адв. К. Н., срещу въззивна присъда № 11 от 06.11.2018г., постановена по ВНОХД № 343/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В депозираната жалба се визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, касаещи единствено произнасянето на въззивния съд по отношение на престъплението по чл.124, ал.1,пр.3, вр. чл.128 НК. След като излага аргументи в подкрепа на тезата, че правилно подсъдимият не е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 НК, защитата счита, че е нарушен материалният закон с осъждането на подс. И. от въззивната инстанция за извършено престъпление по чл.124, ал.1,пр.1, вр. чл.128 НК. Твърди се, че са налице признаците на деянието по чл.124, ал.1,пр.2, вр. чл.130 НК. В тази насока се иска от касационната инстанция да измени атакувания въззивен акт и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Алтернативно се прави искане и за намаляване на наложеното наказание, като се излагат съображения за неговата несправедлива завишеност .
Постъпила е и касационна жалба и допълнение към нея от повереника на частните обвинители - адв. К.. Тя също съдържа възражения, единствено свързани с произнасянето на съдебните инстанции по обвинението за извършено престъпление по чл.116 НК, и осъждането на подсъдимия за деяние по чл.124, ал.1,пр.1, вр. чл.128 НК. Излагат се мотиви за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Повереникът намира, че е нарушен материалния закон и от двете предходни инстанции, които са оправдали подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116 НК. Това е резултат според него от неправилна интерпретация на събраните доказателства, довели до незаконосъобразни изводи за виновността на подс. И. (касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК). Не е съгласен и с размера на наложеното наказание, което преценява като твърде занижено. Иска от касационната инстанция да отмени присъдата на апелативния съд и да върне делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, алтернативно моли да се увеличи наказанието, определено на подс. И..
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения. Акцентира на оплакването за допуснати нарушения на материалния закон.
Подсъдимият И. в своя защита заявява, че се солидаризира с доводите на защитника си.
Повереникът на частните обвинители също поддържа оплакванията си с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че атакуваната въззивна присъда е законосъобразна, наложеното с нея наказание - справедливо, поради което съдебният акт следва да се остави в сила.
В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимият изразява съжаление за стореното.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители, становището на страните от съдебното заседание, и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 29 от 19.03.2018г., постановена по НОХД № 1044/2017г., Окръжен съд гр. Пловдив е признал подсъдимия Й. Г. И. за виновен в това, че на 14.09.2014г. в [населено място], обл. П., причинил по непредпазливост смъртта на В. С. В., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда - престъпление по чл.124, ал.1,пр.3, вр. чл.130, ал.2 НК. Наложено му е наказание от три години „лишаване от свобода”. Подсъдимият И. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1,т.11, вр. чл.115 НК.
Със същата присъда подс. И. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1 НК за това, че на същата дата и място е подбуждал две лица, като свидетели пред надлежен орган на власт, съзнателно да затаят истина. Определено му е наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”.
На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание, което подсъдимият следва да изтърпи, а именно - три години „ лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим.
На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Т. и С. В. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 150 000лв. за всеки един.
Подсъдимият е осъден за заплати направените по делото разноски, приспаднато е времето на предварителното му задържане
С присъда № 11 от 06.11.2018г., постановена по ВНОХД № 343/2018г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, присъдата на окръжния съд е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1,пр.3, вр. чл.130, ал.2 НК и същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1,пр.1, вр. чл.128 НК, като му е наложено наказание от шест години „лишаване от свобода”. Изменена е присъдата на първоинстанционния съд в частта, касаеща произнасянето по реда на чл.23 НК, като е наложено на подс. И. да изтърпи най-тежкото наказание от шест години „лишаване от свобода”. Присъдата на окръжния съд е потвърдена в останалата й част.
Досежно оплакването на повереника на частните обвинители за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция намира следното: Възраженията в тази насока са твърде схематично изложени. Посочено е единствено, че неправилното приложение на материалния закон е резултат от превратно тълкуване на събрания доказателствен материал, свързан с правните изводи за формата на вина. При липса на конкретност на оплакванията, касационната инстанция не би могла да изложи и по-подробни отговори, освен че след проверка на съдебния акт, осъществен в рамките на нейната компетентност се налага изводът, че въззивният съд е извършил цялостен анализ на оспорваната присъда въз основа на самостоятелно обсъждане на доказателствените източници. Аргументирано са изложени мотиви, кои доказателства се кредитират и на кои не е дадена вяра. Не се констатира превратност при тълкуването им, игнориране на едни или толериране на други доказателствени източници. За това и не може да се сподели оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, реализирано в хода на анализа и интерпретацията на доказателствата.
По отношение направените от страна на защитника на подсъдимия и на повереника на частните обвинители възражения за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК, настоящата инстанция намира следното: Оплакванията във визираната насока могат за се разгледат паралелно, тъй като се основават на възражението за нарушение на материалния закон. Повереникът на частните обвинители застъпва становището, че законът е приложен неправилно, след като съдът не е възприел тезата на прокуратурата, обективирана с внесения обвинителен акт, а именно че е извършено престъпление по чл.116, ал.1,т.11 НК. За разлика от него, защитникът счита, че деянието следва да се квалифицира като такова по чл.124 НК.
Както защитата на подсъдимия, така и частните обвинители излагат аргументите си въз основа на еднотипна и безпротиворечиво изяснена фактическа обстановка и от двете предходни инстанции, при която се установява, че подсъдимият и пострадалият са се намирали процесната вечер в едно и също заведение в [населено място], П. област. Не са се познавали, не са контактували в хода на вечерта, не са възниквали противоречия и разправии между тях. Пострадалият В. В. напуснал заведението, за да помогне при прекратяване на конфликт между двама посетители на заведението. Връщайки се към дискотеката, започнал да се изкачва по стълбите. На първата стълбищна площадка се намирал подсъдимият И.. Когато В. се намирал между 3-4 стъпало, подсъдимият му задал въпрос, на който В. не отговорил. Подс. И. му нанесъл ритник с десния си крак в областта на главата. Ударът попаднал в долната част на брадата на пострадалия и причинил охлузване. Това довело до извеждане на пострадалия от равновесие. Той политнал назад, паднал, ударил главата си, при което получил тежка черепно-мозъчна травма. Уплашен от случилото се, подсъдимият отишъл веднага до В., опитал се да му окаже помощ - направил сърдечен масаж, изкуствено дишане, извикал на посетителите на заведението да донесат вода, трикратно сигнализирал на телефон 112 за инцидента с молба за бърза медицинска помощ. Въпреки тези усилия, В. починал непосредствено след падането си.
Основният въпрос, който се дискутира от страна на защитата на подсъдимия и повереника на частните обвинители, е дали правилно въззивният съд е приел квалифицирането на деянието по чл.124 НК или е следвало същото да се оцени като такова по чл.116 , ал.1, т.11 НК и то осъществено при евентуален умисъл. Въззивният съд е направил задълбочен правен анализ на доказателствената съвкупност, за да се разграничат признаците на двете деяния- по чл.115 НК (респективно чл.116 НК) и по чл.124 НК. В тази насока касационната инстанция счита, че отправените към апелативния съд упреци за незаконосъобразно интерпретиране на доказателствата, относими към анализа на правната страна на престъплението, не могат да се споделят. Изложени са изчерпателни и съобразени с фактите и доказателствата по делото аргументи, които водят до законосъобразно изведени заключения за приложението на материалния закон. В правната теория последователно се защитава тезата, че при евентуалния умисъл деецът преследва една определена правомерна или неправомерна цел, като съзнава, че от действията и бездействията, които извършва, има вероятност да настъпи и друг страничен общественоопасен резултат и въпреки това той не се отказва да извърши намисленото деяние или казано по друг начин - съзнателно се съгласява с настъпването му. За разлика от убийството, извършено при евентуален умисъл, деецът, извършвайки престъпление по чл.124 НК има намерение да причини телесна повреда, в която и да е от нейните разновидности, а смъртта се явява като последица на проявената от него непредпазливост, като не е допускал настъпването на тази обществено опасна последица, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди.
Конкретният начин на осъществяване на деянието и спецификата на ситуацията, както и поведението на подсъдимия по време и след деянието, са интерпретирани правилно от въззивната инстанция, за да отграничи причиняването на смърт по непредпазливост по чл. 124 НК, от умишленото умъртвяване по чл. 115 НК при евентуален умисъл. Отчетен е фактът, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали и не е имало контакт между тях въпросната вечер, че нанесеният удар от страна на подсъдимият е един единствен, като силата и интензитетът му са били такива, че са причинили охлузване на брадата на пострадалия.
Несъмнено разликата между двете престъпления се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат (решение № 146 от 01.06.2001 г. по н. д. № 65/2001г., III н. о. на ВКС , решение № 399/2008 г. на ІІІ н. о. ВКС , решение № 621 от 23.08.1991 г. по н. д. № 456/1991 г., н. о. на ВС). Правилно е преценено и от двете предходни инстанции, че в конкретния случай подсъдимият И. не е целял/допускал умъртвяването на пострадалия. Но цялостното развитие на ситуацията води до заключението, че смъртта като последица е била възможна и предвидима в съзнанието му с оглед характера на въздействието върху здравето на пострадалия, и въпреки че той обективно не я е допускал, е могъл и е бил длъжен да я предвиди. Именно по този начин съдът оценява нанасянето на удар с крак на пострадалия в началото на изкачването му нагоре по стълбите, докато се е намирал между 3 и 4 стъпало.
Предвид изложеното, касационната инстанция не може да сподели доводите на повереника на частните обвинители за нарушение на материалния закон, обосновано от незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по обвинението за извършено убийство при евентуален умисъл. Изводите на предходните инстанции, че в настоящия случай е осъществен съставът на престъпление по чл.124 НК са правилни и мотивирано защитени.
Основно възражение, което прави защитата на подсъдимия в подкрепа на твърдението си за нарушение на материалния закон, касае квалификацията на деянието по чл.124 НК. Поддържа се тезата, че умишлено нанесената от подс.И. телесна повреда, в резултат на която е настъпила смъртта на пострадалия В., е лека по смисъла на чл.130, ал.2 НК, в какъвто смисъл е и произнасянето на окръжния съд. Фактическата оценка на данните по делото е довела въззивната инстанция до ревизиране изводите на първия съд относно вида на телесната повреда и приемане от правна страна, че подсъдимият И. е причинил на пострадалия тежка телесна повреда при условията на евентуален умисъл, а смъртта на В., която е в пряка причинна връзка с нея, е причинена по непредпазливост. С тези аргументи на апелативния съд настоящата инстанция не може да се съгласи.
В случая безспорно е установено, че подс. И. е нанесъл удар с крак на пострадалия в момент, в който последният се е изкачвал по стълби (намирал се е между 3 и 4 стъпало). От приложените по делото съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат на удара, на В. е причинено охлузване на брадата, което по своята специфика представлява лека телесна повреда съгласно чл.130, ал.2 НК. Черепно-мозъчната травма, причинена с падането на пострадалия на терена, не е нито пряко целена, нито допускана от подсъдимия. Силата на удара не може да се установи по експертен път въпреки положените усилия на предходните инстанции, но ударът е причинил само охлузване в областта на брадата на пострадалия. По-тежкият вредоносен резултат, развил се в хода на деянието - падане на пострадалия, с последвал удар в тилната област, не е бил допускан от подсъдимия.
Безспорно тежката телесна повреда, обективирана в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живот, е последица от деянието, но не може да се определи като неизбежна последица от умишлено причиненото охлузване в областта на брадата. Субективното отношение на подсъдимия към по-тежкия резултат - тежката телесна повреда и настъпилата от нея смърт, се обхващат от възможността той да предвиди настъпването им, с оглед на обективните обстоятелства- място, на което се развива инцидентът, специфика на ситуацията, насоченост на удара. Нито смъртта, нито тежкото телесно увреждане са били причинени на пострадалия умишлено, а това води до заключението, че подсъдимият е действал непредпазливо (ТР № 8/1990г. на ОСНК- „отговорността за непредпазливо последвалата смърт по чл. 124, ал. 1 НК ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по-тежките увреждания и смъртта са настъпили по непредпазливост”).
Изложените мотиви на въззивния съд относно причиняването на тежка телесна повреда на пострадалия (постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота) при евентуален умисъл биха били относими към принципното обосноваване на субективната страна на извършено престъпление по чл.115 НК при същата форма на вина. Подобен подход към правния анализ не води до убедителност и безпротиворечивост на крайните изводи относно правилното приложение на материалния закон. Това е така, защото умисълът за причиняване на конкретната телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смърт, се извлича единствено от поведението на дееца, в което се обективира отношението му към причиненото увреждането и последиците. (решение № 441 от 25.10.2001 г. по н. д. № 389/2001г., I н. о. на ВКС).
Ето защо касационната инстанция счита, че извършеното от подс. И. деяние е съставомерно по по-леко наказуемия престъпен състав – по чл. 124, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК. Тези изводи водят до изменение на въззивната присъда, на основание чл. 354, ал. 2, т. 2, пр. второ във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Относно доводите на защитата и на повереника за явна несправедливост на наказанието, касационната инстанция намира следното: Извършената преквалификация на деянието в настоящия случай, води до корекция и на наложеното наказание. Разпоредбата на чл.124, ал.1, пр.3 НК предвижда наказание до 5 годни лишаване от свобода. Преценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства е направена законосъобразно от предходните две инстанции. Споделят се аргументите, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.55 НК, защото смекчаващите вината обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни.
В полза на първата група предпоставки са ценени частичното самопризнание на подсъдимия, поведението му след деянието, свързано с оказаната помощ на пострадалия, колкото и безрезултатна да е била тя, изразеното искрено съжаление за стореното. Те са съпоставени с обремененото съдебно минало на подсъдимия, младата възраст на пострадалия, с факта, че поведението на подс. И. не е било провокирано по никакъв начин от В., както и че престъплението е осъществено на публично място пред много хора.
Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, че смекчаващите вината обстоятелства имат превес над отегчаващите. Този извод е направен въз основа на неглижирането на отегчаващите вината обстоятелства и тяхната относителна тежест при обсъждане въпросите за размера на наказанието, което подсъдимият следа да изтърпи. Касационната инстанция счита, че предвид установените от предходните две инстанции обстоятелства, наказателната отговорност на подсъдимият следва да се реализира при изключителен превес на отегчаващи вината обстоятелства, защото тяхното значение е доминиращо - в границите на максималния размер предвиден за престъплението, а именно – 5 години „лишаване от свобода”. Размерът на наказанието кореспондира с целите на генералната и специалната превенця и е адекватен на задачите, свързани с поправителното и превъзпитателно въздействие над дееца и предупредително- възпиращия ефект спрямо обществото. Съответства на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия и отговаря на тежестта на извършеното.
Деянието по чл.124 НК е осъществено при условията на реална съвкупност с това по чл.293, ал.2, вр. ал.1 НК. За второто деяние не са постъпвали жалби и протести пред касационната инстанция, поради което настоящия съд не разполага с правомощия за проверка. За него е определено наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”. Предвид изменението в размера на наказанието по първия текст, на основание чл.23 НК на подс. И. следва да се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду двете - 5 години „лишаване от свобода”. Това не променя определения първоначален режим за изтърпяването му, който и от двете предходни инстанции е определен на „общ”.
Предвид направеното искане за изплащане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция, следва да се присъди на частните обвинители Т. И. В. и С. В. В. сумата от 1500лв., представляваща разноски по водене на делото, която да се плати от подсъдимия.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице сочените в жалбата на защитника на подсъдимия касационни основание по чл.348, ал.1,т.1 и т.3 НПК, водещи до изменение на въззивната присъда на основание чл.354, ал.4 НПК. Що се касае до жалбата на повереника на частните обвинители, то същата следва да се остави без уважение.
При наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2, пр. второ във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 11 от 06.11.2018 г. по ВНОХД № 343/ 2018 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Й. Г. И. престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК и НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание на пет години „лишаване от свобода”.
ОПРЕДЕЛЯ общо най-тежко наказание, което на основание чл.23 НК подс. Й. И. следва да изтърпи - пет години „лишаване от свобода” .
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й. Г. И. да заплати на частните обвинители Т. И. В. и С. В. В. направените разноски по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 1500лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: