Р Е Ш Е Н И Е   № 327   София, 03.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 538 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 657 от 10.07.2009г. по касационна жалба на Д. Г. Й. и В. П. Й. е допуснато касационно обжалване на решение № 70/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 2585/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 91/16.05.2008г. по гр.д. № 395/2008г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите против Ф. В. У. досежно дворно место, съставляващо УПИ * от кв.6 с площ 806 кв.м., находящо се в с. К., обл. Пловдивска, а по кадастралната карта, съставляващо ПИ-38950.5021068 и е уважен иска по чл. 97, ал.1 от ГПК, предявен от Ф. В. У. , като е признато за установено по отношение на касаторите Д. Г. Й. и В. П. Й., че тя е собственик на основание осъществено изкупуване по чл. 33, ал.2 от ЗС на ½ ид.ч. от същото дворно место. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон на изводите, че решението по чл. 33, ал.2 от ЗС се обезсилва по право и, че плащането на продавача на имота, който е получил и цената за целия имот е произвело действие. Ответницата по касация счита че касационната жалба е неоснователна поради това, че касаторите са могли да искат обезсилване на решението, ако не са получили цената, или да искат тълкуване, ако не са били сигурни дали се дължи на тях, но щом не са го направили, сега не могат да се позовават на обезсилване на решението по право поради това, че цената за подлежащата на изкупуване ½ ид.ч. не е получена от тях, а те са я изплатили на продавача. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал следното: С н.а. № 88/03.11.1979г. Рангел К. У. е бил признат за собственик по давност на дворно место от 1750 кв.м. по време на брака му с Ф. У. , който е прекратен с влязло в сила решение за развод на 25.03.2003г. Процесният УПИ * е единият от двата УПИ, на които се е разделило посоченото дворно место. С н.а. № 64 от 14.07.2004г. Рангел Ш. дарява на С. Д. ½ ид.ч. от двата парцела. Двамата продават на касаторите Д. Г. Й. и В. П. Й. процесния парцел. С влязло в сила решение по гр.д. № 1259/2006г. е признато за установено по отношение на страните по тази сделка, че Ф. У. притежава ½ ид.ч. от двата парцела – УПИ *, кв. 6 с площ 806 кв.м. и ХІ-68 от кв. 6 с площ 1055 кв.м. по плата на с. К. област Пловдивска. Със съдебно решение по гр.д. № 1779/2005г., поправено с решение от 17.05.2006г. е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 от ЗС на ½ ид.ч. от УПИ *, кв. 6 с площ 806 кв.м. В решението не е посочено на продавача, или на купувача следва да се плати продажната цена. От представена по делото разписка е видно, че Ф. У. е платена продажна цена на ½ ид.ч. от имота в размер на 464 лв. на продавачката С. Д. Съдът е приел, че това плащане, дори да не е на когото трябва е произвело действие и че решението по чл. 33, ал.2 от ЗС не е обезсилено по право на основание чл. 33, ал.3 от ЗС. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване са: 1.при уважаване на иск по чл. 33, ал.2 от ЗС, съдът следва ли да посочи на кого да плати изкупвача продажната цена, 2. ако не стори това, следва ли да се иска допълване на решението и от кого, 3.счита ли се редовно плащането, ако е извършено на продавача, въпреки, че той е получил и продажната цена от първия купувач и в този случай обезсилва ли се решението по право. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 3 ЗС, ако съсобственика, чийто иск по чл. 33, ал.2 от ЗС е уважен не плати в месечен срок от влизане на решението в сила, дължимата сума, решението се обезсилва по право. Така както е формулиран текста, правната последица от не плащането на продажната цена по договора за продажба, по който е допуснато изкупуване има за последица обезсилване на решението автоматично без за това да е необходимо предявяване на иск. За да настъпи обаче тази законова последица – обезсилване на решението по право, е необходимо съдът да посочи в диспозитива на решението по чл. 33, ал.2 от ЗС цената, която следва да се плати и на кого следва да плати: дали на продавача, или на купувача. Ако не е направено това, в тази част решението е неясно и се нуждае от тълкуване. Това е така, защото при постановено изкупуване съсобственикът-ищец придобива правата, които по нотариалния акт е придобил купувачът при същите условия и се суброгира в неговите права, но поема и неговите задължения. Ако съобразно отразеното в нот. акт, купувачът още не е изплатил напълно цената на недвижимият имот или не е изпълнил към продавачите други задължения по сделката, лицето, което изкупува имота и встъпва в правата на купувача при действително уговорените условия, следва да поеме и задълженията, които купувачът още не е изпълнил към продавачите. Наред с това изкупуващият съсобственик следва да заплати на купувача всичко дадено от него в изпълнение на продажбата. Така изкупуващият придобива за себе си правата по сделката, само ако заплати на купувача даденото от него по сделката и поеме към продавача още неизпълнените задължения към продавача. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на продавача по сделката, който е получил веднъж цената, плащането на изкупващия, ако цената е платена изцяло, следва да стане на купувача. В противен случай действа правилото на чл. 75, ал.1 от ЗЗД, според което за да е действително изпълнението на задължението следва да стане на кредитора, или на посочено от съда, или закона лице. Длъжникът се освобождава от задължение, ако не е платил на когото трябва само ако кредитора потвърди плащането, или се възползва от него. При изплащане на цената от изкупващия отново на продавача, който веднъж вече я е получил, кредитор е купувача, който предвид допуснатото изкупуване има право на вземане.. Направеното плащане на продавача в този случай не е в негова полза, поради което изкупуващия не се освобождава от задължението си, т.е. не е извършено действително плащане, а това означава, че той не встъпва в правата на купувача и не придобива идеалната част, предмет на допуснатото изкупуване. В конкретния случай съдът не е посочил каква цена следва да се изплати от изкупващия и на кого, а не е било поискано и тълкуване.. Ф. У. , в чиято полза е допуснато изкупуване е платина не на кредитора, каквито се явяват купувачите Й. , предвид отразеното в н.а. № 193,т.ІІІ/23.09.2004г. на нотариус В. Б. , че е изплатена цялата продажна цена от тях на продавачите, поради което направеното плащане не е породило действие. Изводите на възивния съд в противен смисъл са неправилни, формирани в противоречие с материалния закон – чл. 33, ал.2 и 3 он ЗС и чл. 75 от ЗЗД, което налага касиране на въззивното решение. Ф. У. не е станала собственик на основание проведено изкупуване, поради което неправилно е уважен предявеният от нея насрещен иск за установяване, че е собственик на ½ ид.ч. от имота на това основание. В тази част решението, като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени, като вместо това този иск следва да се отхвърли. Искът за делба, предявен от съпрузите Й. е насочен срещу Ф. У. Тя е призната за собственик по давност и прекратена съпружеска общност по отношение на страните по тази сделка за собственик на ½ ид.ч. от процесния УПИ *, кв. 6 с площ 806 кв.м. и от УПИ ХІ-68 от кв. 6 с площ 1055 кв.м. по плата на с. К. област Пловдивска с влязло в сила решение по гр.д. № 1259/2006г. на Пловдивски ОС. Другата ½ ид.ч., ищците, сега касатори съпрузите Д. и В. Й. са купили от Р. Ш. и С. Д. с н.а. № 193,т.ІІІ от 23.09.2004г. на нотариус В. Б. До този обем права сделката е породила действие, тъй като продавачите са били собственици само на ½ ид.ч. За тази идеална част е признато право на изкупуване на ищцата, но поради не плащане на надлежния кредитор, решението се счита обезсилено по право по изложените по-горе мотиви, т.е. Ф. У. не е придобила на основание изкупуване другата ½ ид.ч. от имота. Така към настоящия момент е налице съсобственост между страните, като Й. притежават общо ½ ид.ч. при условията на съпружеска общност, а Ф. У. – другата ½ ид.ч. При такива квоти следва да се допусне делба на УПИ VІІІ-68, кв. 6 с площ 806 кв.м. по плана на с. К., като се отмени решението на възивния съд в частта, с която иска за делба е отхвърлен. . Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 70/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 2585/2008г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява: ОХВЪРЛЯ предявеният от Ф. В. У. ЕГН-2604124453 установителен иск да се признае за установено по отношение на Д. Г. Й. 7204294449 и В. П. Й. ЕГН-7307125019, че тя е собственик на основание осъществено изкупуване по чл. 33, ал.2 от ЗС на ½ ид.ч. от УПИ VІІІ-68 от кв.6 с площ 806 кв.м., находящо се в с. К., обл. Пловдивска, а по кадастралната карта, съставляващо ПИ-38950.5021068 с граници: ПИ 502.67, 205.68, 5029021 и 502.66 ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д. Г. Й. ЕГН-7204294449, В. П. Й. ЕГН-7307125019, и Ф. В. У. ЕГН-2604124453 по отношение на УПИ VІІІ-68 от кв.6 с площ 806 кв.м. с граници: УПИ VІІ-66, УПИ Х-67 и УПИ ІХ-68, находящо се в с. К., обл. Пловдивска, а по кадастралната карта, съставляващо ПИ-38950.5021068 с граници: ПИ 502.67, 205.68, 5029021 и 502.66 при квоти ½ ид.ч. общо за Д. Г. Й. и В. П. Й. и ½ ид.ч. за Ф. В. У.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: