4
Р Е Ш Е Н И Е
№10
[населено място], 18.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 5668 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Ц. П. Г. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокат М. Е. и адвокат Г. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 342 от 18.01.2010 г. по в. гр. д. № 2392/2009 г. по описа на Софийски градски съд, чието касационно обжалване не е допуснато с определение № 307 от 04.04.2011 г. на ВКС, І ГО и с което е оставено в сила решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1369/2002 г. на Софийски районен съд, за извършване на делба на апартамент при способа на чл. 292 ГПК /отм./ по инвестиционен проект. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителката при неговото решаване, установяващо се от писмо № АП-92-00-21/13.01.2014 г. от Директора на дирекция „Общински строителен контрол” към Столична община. На това основание се моли влязлото в сила решение на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, да бъде отменено.
Ответникът по молбата за отмяна- К. Н. Г. заявява в съдебно заседание становище, с което оспорва същата като неоснователна, тъй като се основава на обстоятелство, което не е „ново” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а представлява новонастъпил факт, който няма отношение към правилността на съдебното решение към момента на постановяването му. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното:
С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е оставено в сила решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1369/2002 г. на Софийски районен съд, за извършване на делба на апартамент № 31, находящ се на етаж 9 в жилищна сграда на [жилищен адрес][жк]в [населено място], по реда на чл. 292 ГПК (отм.) по инвестиционен проект, одобрен с решение на Р. към СО, район К. село по протокол № 09 от 24.04.2008 г. В. съд е приел, че при липса на спор между съделителите относно начина на извършване на делбата - чрез разпределение по чл. 292 ГПК (отм.), стоящият за решаване спор е породен от двата инвестиционни проекта, одобрени по реда на чл. 203 ЗУТ. В решаващите си мотиви съдът е приел, че с по-добри функционални възможности и икономически по-ефективен е одобреният проект, приет от районния съд, по който и следва да се извърши делбата като неравенството в дяловете е уравнил в пари.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Първата хипотеза се отнася до факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които не са били включени във фактическия материал по делото по време на неговата висящност. Тези факти не трябва да новосъздадени, а новооткрити, тоест такива, които ако са били известни биха могли да бъдат включени по делото, защото са съществували към момента на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила.
В случая за да иска отмяна на влязлото в сила решение молителката се позовава на обстоятелството, че видно от писмо № АП-92-00-21/13.01.2014 г. от Директора на дирекция „Общински строителен контрол” към Столична община, реализирането на проекта за разделяне на процесното жилище е невъзможно, поради изтичане на срока за валидност на същия на 06.08.2011 г., съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 4 ЗУТ, която предвижда, че ако в едногодишен срок от одобряване на инвестиционния проект възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, то проектът губи правно действие.
Производството по отмяна е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения на изрично посочените в процесуалния закон основания. Решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство е влязло в сила на 04.04.2011 г., тоест към момента на неговото постановяване, одобреният инвестиционен проект, по който е извършена делбата е бил валиден и действителен, поради което правилно е ценен като факт и съобразен от решаващия съд при разрешаване на спорното правотношение, а отмяната е средство за защита само срещу неправилни решения. Изтичането на срока на валидност на проекта и загубването на правното му действие е в резултат на бездействието на страните, включително и това на молителката, която не е предприела необходимите действия за снабдявяне с разрешение за строеж въз основа на одобрения и действащ инвестиционен проект и същата не може да черпи права от това си поведение. Последващото изтичане на срока на валидност на одобрения проект не може да обоснове извод, че към момента на постановяване на решението, същият не е имал правно действие, поради заличаването му с обратна сила. Напротив решението е постановено при надлежно одобрен и валиден проект за делба на процесното жилище, което действие е отпаднало занапред и не би могло да обоснове друг правен резултат от този, постановен с решението.
В случая обстоятелството – изтекъл на 06.08.2011 г. срок на инвестиционен проект за делба на апартамента е настъпило след в влизане в сила на съдебното решение, чието отмяна се иска – 04.04.2011 г., поради което обстоятелството не е новооткрито, а новонастъпило.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице и втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало при разглеждане на делото и преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. В случая писмото № АП-92-00-21/13.01.2014 г. от Директора на дирекция „Общински строителен контрол” към Столична община, удостоверяващо изтичане на срока на инвестиционния проект не установява твърдяно от страната обстоятелство по време на висящността на делото, поради което не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/.
Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 ГПК молителката следва да заплати на ответника - К. Н. Г. направените в настоящото производство разноски, а именно сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на Ц. П. Г. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 342 от 18.01.2010 г. по в. гр. д. № 2392/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1369/2002 г. на Софийски районен съд.
О с ъ ж д а Ц. П. Г. от [населено място] да заплати на К. Н. Г. сумата 500 /петстотин/ лева разноски.
Р е ш е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: