Ключови фрази


- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619

гр. София, 02.08.2022 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.06.2022 (осми юни две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 766 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 23 181/20.12.2021 година, подадена от Л. Б. И., срещу решение № 1122/03.11.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3680/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 1494/24.02.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, 23-ти състав, постановено по гр. д. № 14 328/2018 година като е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Л. Б. И. срещу С. А. Д. иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 152 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на сключения между И., в качеството му на продавач и Д., в качеството му на купувач, на договор за продажба на апартамент № 17, с административен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] оформен с нотариален акт № (№), т. ІV, рег. № (№), дело № (№)/2014 година на М. И.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № (№) в регистъра на Нотариалната камара.
В подадената от Л. Б. И. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от него срещу С. А. Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 152 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по подадената касационна С. А. Д. е подал отговор с вх. № 3140/14.02.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1122/03.11.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3680/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
Л. Б. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 24.11.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 23 181/20.12.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви за това, че фактическите твърдения на Л. Б. И. се заключавали в това, че след няколкократни заемни правоотношения, в които той имал материалноправното качество на заемател, обезпечени с ипотека над недвижим имот (апартамент, наследен от покойната му майка) и неплащане на заемните суми, за да избегне изнасянето на имота на публична продан, се допитал до приятели. Предложено му било да получи заем от С. А. Д., като за да обезпечи изпълнението му, да прехвърли собствеността над ипотекирания имот. Постигната била уговорка, при изплащане на заемната сума имотът да бъде прехвърлен обратно от Д. на И.. Като свидетели по делото били разпитани лицата М. С. Г. (приятел на И.) и С. А. Д. (брат на С. Д.). Първият твърдял, че в софийски МОЛ присъствал на среща между И. и Д.. Там те постигнали съгласие Д. да заеме на И. сумата, която последният дължал на трето лице, като в замяна да получи под формата на симулативна продажба (без да заплаща продажна цена) собствеността над ипотекираното жилище, което да върне на И. при погасяване на заема. Свидетелят не бил присъствал при предаване на парите. Вторият свидетел твърдял, че макар да бил брат на Д., не бил в близки отношения с него, в последните години живеел в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и не бил запознат с отношенията между страните. Представено било писмено доказателство-тристранно споразумение между И., Д. и заемодателя на първия, по предходните заемни правоотношения, съгласно което третото лице (заемодател) се задължавало при изпълнение на задълженията по заемните правоотношения, да вдигне ипотеката. Уточнен бил размерът на заемните суми, а именно 32 000.00 лева. Именно това била продажната цена на апартамента в атакувания като нищожен договор за продажба. Това била сума, която не съответствала на средно-пазарната цена на апартамента, а била многократно занижена. По делото била приложена молба от И., твърдяща, че поради многократно по-ниската спрямо продажната цена, договорът следвало да се прогласи като нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД-противоречие с добрите нрави. Вторият иск бил заявен като евентуален спрямо първия. Изявлението не носело подпис на И. и поради това не следвало да породи правни последици при разглеждане спора по същество. Съставът на Софийския апелативен съд приемал, че при така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд бил основал решението си на житейско предположение, което било логично обосновано, но не почивало на събрания по делото доказателствен материал. Не бил установен източникът на заявеното с исковата молба заемно правоотношение, обуславящо последващо обезпечително такова със способи, невизирани от закона. Договорът за заем бил реален. Той се сключвал не в момента на постигане на съгласие, а с предаване на заемната сума. Поради това показанията на разпитания по делото свидетел Г. следвало да се ценят като такива за отношенията между страните в преддоговорната фаза. За същинските договорни отношения не били събрани доказателства, дори извън обичайно изискуемата се от закона писмена форма. Първоинстанционният съд считал, че било нелогично И. да прави опит да не допусне принудително изпълнение над апартамента, а в същото време да се лишава от същия на цена, несъответстваща на пазарната. Съставът на Софийския апелативен съд, като зачитал логичността на това предположение, приемал, че на същото можели да се противопоставят други хипотези: продажната цена да била симулативна с цел заобикаляне на фискални задължения, произтичащи от сделката. В този случай Д. нямал интерес да наведе довод за симулативност, тъй като същият щял доведе до идентичен с целения от И. резултат (нищожност на договора). Л. Б. И. твърдял, че бил влязъл в поредицата заемни правоотношения поради „глупост и неопитност“, но на този аргумент можело да се противопостави наличния от негова страна житейски опит за обезпечаване на заемното правоотношение чрез ипотека, а не чрез прехвърляне на правото на собственост и писмената фиксация на отношенията (пример за което било тристранното споразумение). Затова съставът на Софийския апелативен съд приемал, че липсвало доказване както в условията на доказателствен процес, основан на писмено начало, така и чрез допустимите спрямо конкретните фактически твърдения гласни доказателства. В доказателствена тежест на Л. Б. И. било да установи първичното правоотношение, водещо до постигане на забранения от чл. 152 от ЗЗД резултат. Доколкото нямало доказателства за предаването на парична сума от Д. на И., то квалифицирането на атакуваната сделка като обезпечителна такава било неоснователно. Стигайки до извод за недоказаност на иска за нищожност, обусловена от противоречие със закона, въззивният съд не дължал произнасяне по заявената с уточнителната молба евентуална претенция за противоречие на договора за покупко продажба с добрите нрави с оглед несъответствието между насрещните престации, тъй като това уточнение било направено с неносеща подпис на И. молба. Нямало фактически твърдения и петитум, които да обосновавали анализ с оглед разпоредбата на чл. 33 от ЗЗД. Поради това първоинстанционното решение следвало да се отмени, а искът на Л. Б. И. трябвало да бъдел отхвърлен.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. Б. И. е поискал въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това има ли задължение въззивният съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 от ГПК като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията на ищеца, въведени в исковата молба и неоспорени от ответника и доказателствата, за да обоснове решението си на приетите за установени обстоятелства по делото и изводите му в тази насока да намерят отражение в мотивите на въззивното решение и за това достатъчно ли е за доказване на предпоставките по чл. 152 от ЗЗД, установяването по делото на поредица от кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства) или доказването по този иск става само с главни (преки) доказателства. Излагат се доводи, че по тези въпроси съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с решение № 31/09.03.2012 година, постановено по гр. д. № 502/2011 година, решение № 229/14.12.2016 година, постановено по гр. д. № 2221/2016 година, решение № 135/12.12.2018 година, постановено по гр. д. № 4288/2017 година, решение № 60 204/25.11.2021 година, постановено по гр. д. № 3376/2020 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 222/17.07.2011 година, постановено по гр. д. № 921/2010 година, решение № 461/16.01.2012 година, постановено по гр. д. № 1206/2010 година и решение № 61/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4578/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените от Л. Б. И. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Същите са разрешение от въззивният съд в противоречие с посочената практика на ВКС, което е предпоставка за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1122/03.11.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3680/2020 година, по подадената срещу него от Л. Б. И. касационна жалба с вх. № 23 181/20.12.2021 година и такова трябва да се допусне.
На Л. Б. И. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 477.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1122/03.11.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 3680/2020 година.
ДАВА на Л. Б. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ателие 3, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 1, чрез адвокат И. М., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 477.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.