Р Е Ш Е Н И Е № 511 град София, 15.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юлий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю.Кръстев наказателно дело № 1103/2012 година. Производството по чл.346 и следващите НПК, е образувано по жалба на подс.А. Т. М., чрез неговия защитник – адвокат Л. С. и по протест на Апелативна прокуратура С., против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 730/2011 год. Твърди се в жалбата, че съдебният акт в частта с която е потвърдена осъдителната присъда на СГС, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и че наложеното наказание е явно несправедливо, а в протеста, че е нарушен закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Направени са алтернативни искания от касаторите, съответно: за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за намаляване размера на определеното наказание и приложение на чл.66 НК, за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна, като поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитниците на подсъдимите считат протеста за неоснователен, а този на подс.М. поддържа касационната си жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивна присъда № 3/03.02.2012 год., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е отменил присъда № 387/02.12.2010 год., постановена по нохд № 5689/2005 год., на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав, по отношение на подсъдимия Х. Н. Х., в частта с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, пр.1, вр.ал.1, пр.4 НК и осъден на три години лишаване от свобода при „общ” първоначален режим, приспаднато предварителното задържане и присъдени разноски, като вместо нея го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение. Потвърдил е присъдата в останалата й част по отношение на подс.А. Т. М., П. С. С., С. И. П. и Х. Н. Х.. По протеста на Софийска апелативна прокуратура: Като касационни основания са релевирани нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения в оправдателната част на съдебният акт. Твърди се, че оправданите подсъдими са извършили деянията за които са били обвинени и незаконосъобразно са били оправдани от предходните инстанции. Протестът е неоснователен. При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания о чл.348 НПК, направените изводи, че подс.П. С., С. П., Х. Х. изцяло, а подс.А. М. по обвиненията по чл.321, ал.3 НК и 354а, ал.1 НК, не са осъществили от обективна и субективна страна съставите на посочените в мотивите престъпления, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от пълния и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. По същество, по този довод в протеста се развиват съображения, които оспорват приетата от съдилищата фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите факти. Но както бе посочено и по-горе, касационната проверка се извършва на базата, на приетото за установено от въззивния съд, от събраните по делото доказателства. В настоящият случай, позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото е направен верен и законосъобразен извод за невиновността на подсъдимите в извършване на тези деяния. Той се подкрепя от доказателствата подробно изброени и в мотивите към второинстанционният съдебен акт. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод, че тези обвинения не са доказани по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Изложил е убедителни съображения в мотивите си на кои от тях се градят изводите за невиновността на подсъдимите. При така установените факти и обстоятелства от предходният съд, относими към предмета на доказване, оправдаването им е напълно законосъобразно. Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил подробно направените възражения от прокуратурата по повод на подаден въззивен протест и в тази връзка е изложил убедителни съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства доказващи обвинителната теза по посочените обвинения. Отговорено е много подробно на конкретните възражения, посочени и в касационният протест, за протокола за претърсване и изземване в л.а.”ДЕУ Н.”, за достоверността на свидетелските показания, за СРС ВДС, които се възприемат от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. Настоящата инстанция счита, че мотивите на въззивният съд в подкрепа на направените правни изводи за невиновността на тези подсъдими о посочените обвинения, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че посочените подсъдими са осъществили съставите на тези престъпления. Затова няма никакво основание за уважаване искането по протеста за отмяна на присъдата в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. От друга страна съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл.348, ал.3 НПК, наличието на които са само основания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на събрания доказателствен материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършени ли са или не престъпления от тези подсъдими, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, точно е посочено кои доказателства се кредитират и кои не и защо и чрез която е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи в тази им част и приемайки нови такива по отношение на подс.Х., въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл.107, ал.5, чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 НПК, след като е обсъдила направените доводи във връзка с предмета на доказване, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа си да ги приеме за основателни. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално е недопустимо касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. По реда на чл.313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устни възражения и изложение по направени доводи. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че не е налице нито една от хипотезите по чл.348, ал.3, т.1-4 НПК, за да възникне задължение за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По жалбата на подс.А. Т. М.: Поддържат се в жалбата всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, като са развити само възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При приетата за установена от предходната съдебна инстанция фактическа обстановка по обвинението срещу касатора, която не подлежи на касационен контрол, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви изводите, че подс.А. М., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.2, пр.1, вр.ал.1, пр.4 НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл.303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели М., Р., Р., К., П., Г., Е., П., Ч., Ф., Г., Х., Ч., Д., С., И. и С., обясненията на подс.С., П., Х., приложените писмени доказателства, включително протоколи за разпознаване, за претърсване и изземване, протокол за оглед, за доброволно предаване, за изготвяне на ВДС, експертните заключения и веществени доказателства, правилно оценени от Софийския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл.303, ал.2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Тези обяснения и показания, както и на останалите разпитани свидетели, са били преценени в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 НПК, видно от изложените мотиви и точно е посочено, на кои от тях се изграждат направените изводи за виновността му, кои не се кредитират и защо. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства, като противоречивите данни в част от тях са били подложени на задълбочен и внимателен анализ. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си, пълно и подробно се е занимал с обективната и субективната страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Поради това и не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че е извършил инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд по посоченото обвинение, относно постановяване на осъдителната присъда. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивната присъда в тази й част. Настоящата инстанция счита, че и възраженията по довода за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Не са налице основанията по чл.348, ал.3, т.1-4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Посочените според защитата, конкретни нарушения на процесуалните правила, във касационната жалба, не са подкрепени от данните по делото. Няма допуснати такива, досежно събирането и оценката на доказателствата и правата на подсъдимия. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е възприел фактическата обстановка на решаващия съд и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствени материали, в подкрепа на направените свои изводи. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс.М., като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е постановила съдебният си акт, като се е съобразила изцяло с разпоредбите на чл.339, ал.2 НПК, посочвайки основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на въззивната жалба. В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса, анализирайки много подробно цялата доказателствена съвкупност и установявайки по несъмнен начин, че подс.М. е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е потвърдил осъдителната присъда. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс.М.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес, нито посочените в касационната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл.339, ал.2 НПК при постановяване на присъдата, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и ал.3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. Направените пред настоящата инстанция конкретни възражения в касационната жалба, за съществени процесуални нарушения, свързани с липса на отговор на всички възражения, без да е посочено конкретно на кои, за законосъобразността на претърсването и изземването от жилището на [улица], показанията на св.Ч., Х., за едностранчивост при преценката на събраните доказателства и от там за нарушаване на равнопоставеността в процеса, са изцяло неоснователни. В мотивите към решението си, второинстанционният съд подробно е обсъдил посочените свидетелски показания, протоколи за проведени следствени действия и точно е посочил на кои се дава вяра, на кои не и защо, и защо отхвърля твърденията н подсъдимия и неговата защита. Изброил е подробно и другите доказателства които подкрепят тези свидетелски показания, което опровергава възражението, че решението е било изградено върху основа едностранчива преценка. Лишено от основание е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера му, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно наказанието е било определено при условията на чл.54 и чл.2, ал.2 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията, като е бил отчетен и продължителния период от време, от извършване на деянието до постановяване на присъдата. Поради това и размерът му е в близост до долната граница предвидена в закона. И според настоящата инстанция същото е напълно справедливо, съобразено с принципите по НК и съответстващи на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл.36 НК. Ето защо, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горните изложени съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/03.02.2012 год., постановена по внохд № 730/2011 год., на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: