Р Е Ш Е Н И Е   № 323   София, 18.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети април, две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 1338 /2009       година.       Производство по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от Ю. К. от гр. Б. против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 55/2009 год.., с искане да бъде отменено и се отхвърли иска, предявен от Д. К. за сумата 1000 щатски долара. Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. Й. К. от гр. Б. моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено въззивното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските за касационното производство. При касационната проверка се установи следното: Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение е потвърдил решението на Бургаския районен съд, с което К. е осъдена да заплати на К. сумата 1000 щатски долара, дадена от него и получена от К. на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на движима вещ – пиано. Решаващият въззивен съд е изложил съображения, че развалянето на договора има обратно действие и продавачката следва да върне платената сума. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК, силата на пресъдено нещо на решението има за предмет, както предявеният иск, така и направените възражения за право на задържане и прихващане. В първоинстанционното производство по делото /л. 17 и л.18 от досието на гр. д. № 4282/2008 год./ответницата по иска К. е направила възражение за правото й да задържи сумата, претендирана от К. , като обезщетение за периода от сключването на договора за продажба на пианото и предаването на вещта през 1995 год. до момента на развалянето на договора през 2005 год., в който период К. е ползвал пианото и фактически се е обогатил без основание. Същото възражение и доводи са заявени и във въззивната жалба на К. , по която е образувано въззивното производство пред Бургаския окръжен съд. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях. По настоящото дело, както първоинстанционният, така и въззивният съд не са изложили мотиви по възражението на К. за задържане на претендираната от К. сума поради прихващане с негово задължение за заплащане на обезщетение, че е ползвал вещта без основание или на отпаднало основание. По този начин въззивният съд е нарушил основния принцип на диспозитивното начало за произнасяне по предмета на спора с оглед на дължимата защита на всяка от страните – чл. 6, ал. 2 ГПК. Следва да бъде отменено въззивното решение и на основание чл. чл. 293, ал. 3 ГПК, делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа изчерпателно предмета на спора, като се произнесе по възраженията на ответницата по иска К. Върховният касационен съд     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решението от 8. 5. 2009 г. по гр. д. № 55/2009 г. на Бургаския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: