2 Р Е Ш Е Н И Е № 665 София, 11.01. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседА.е на двадесет и пети октомври , две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Ж. ДЕКОВА О. К. При участието на секретаря Цветанка Найденова и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1688/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. „Св. Св. К. и М.” ,с. С. , приподписана от адв. А. К. срещу решение от 09.07.2009 год., постановено по гр.д. № 511/2009 год. на Окръжен съд гр. Благоевград, с което е потвърдено решението на Районен съд гр. Г. Д. по гр.д. №794/2008 год., с което уволнението на А. Я. В. е признато за незаконно, уволнителната заповед на Директора на С. „Св. Св. К. и М.”, с. С. , с която е прекратено трудовото правоотношение е отменена; В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „възпитател в начален курс” в С. „Св. Св. К. и М.” с. С. и училището е осъдено да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 2 997 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10. 2008 год. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба, се правят оплаквА.я за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост/ основА.я за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./ Ответникът по касация А. Я. В. , чрез адв. М. Ш., оспорва касационната жалба. Представя писмена защита. С определение №568 от 01.06.2010 год. по делото, до касационно обжалване е допуснато въззивното решение в частта, в която С. „Св. Св. К. и М.”, с. С. е осъдено да заплати на А. Я. В. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 2 997 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос как следва да се определя обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ при положение, че уволнената няма пълен отработен месец преди уволнението . Обжалването е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2ГПК като е прието, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с представените с касационната жалба решения / Р № 231/ 21.05.1998 год. по гр.д. № 108481997 год. на ВКС, ІІІ г.о. , Р № 1568/ 21.12.2004 год. по гр.д. № 2573/2002 год. на ВКС, ІІІ г.о. на ВКС /. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивният съд приема , че ищцата – ответница по касация, е била уволнена със заповед №РД -08-697/02.09.2008 год. на Директора на С. „Св. Св. К. и М.” с. С. , считано от 03.09.2008 год. Въз основа на приетата съдебно- счетоводна експертиза съдът е приел, че за м. август 2008 год.- месеца предхождащ уволнението, ищцата е отработила 12 работни дни. С оглед на това като се е позовал на разпоредбата на чл. 19,ал.1 във вр. чл.18,ал.1 от Наредбата за структурата и оргА.зацията на работната заплата , приета с ПМС № 4/2007 год. е приел, че дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение получено през м.август, доколкото през този месец същата има отработени поне 10 дни.По този начин е определен размерът на присъденото обезщетение от 2 997 лв. В представените с касационната жалба решения на ВКС е застъпена тезата, че обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ, следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. При усл. на чл.291,ал.1 ГПК , настоящият касационен състав приема за правилно второто становище. Същото намира опора в разпоредбата на чл. 228,ал.1 КТ, според която брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца , прехождащ месеца , в който е възникнало основА.ето за обезщетението. В този смисъл е и отговорът на поставения материалноправен въпрос. Като е приел, че обезщетението следва да бъде определено въз основа брутното трудово възнаграждение, получено през месеца предхождащ уволнението, но през който ищцата е работила само 12 дни, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Позоваването на чл. 18,ал.1 от Наредбата за структурата и оргА.зацията на работната заплата е в нарушение на материалния закон , доколкото тази разпоредба касае начина на определяне на дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск и кореспондира с разпоредбата на чл. 177 КТ, където е предвидено ,че за база при определяне на възнаграждението се ползва месеца преди отпуска, през който работникът или служителят е работил най- малко 10 работни дни.Разпоредбата на чл. 19,ал.1 от Наредбата не може да се разбира като препращаща към тази на чл. 18 от същата относно начина на изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ, доколкото това би било в противоречие със закона /по - висок по степен нормативен акт /, респ. с чл. 228 КТ , според който обезщетението се определя на база получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението. Доколкото по делото липсват данни относно полученото от ищата, възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, съгл. чл. 293,ал.2 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд , който да назначи и изслуша съдебно - счетоводна експертиза относно тези данни. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.07.2009 год., постановено по гр.д. № 511/2009 год. на Окръжен съд гр. Благоевград, с което е потвърдено решението на Районен съд гр. Г. Д. по гр.д. №794/2008 год., в частта, в която С. „Св. Св. К. и М.” с. С. е осъдено да заплати на А. Я. В. сума в размер на 2997 лв. , представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 30.10. 2008 год. до окончателното изплащане на сумата и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: