Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 595            София, 07 януари 2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи декември   две хиляди и осма година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Р.Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело № 539 по описа за 2008 година   Срещу решение от 07.07.2008 г., постановено по внохд № 87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Я. К., с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, които се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и защита. Частните обвинители и граждански ищци С. Д. и И. Д. не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 7.07.2008 г. постановено по внохд. №87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е изменена присъда по нохд. №282/2007 г. на Окръжен съд гр. Б. като деянието, извършено от подсъдимия С. Я. К. е преквалифицирано в такова по чл.196, ал.1, т.2 НК във вр. с чл.195, ал.1, т.4 НК и наказанието за това престъпление е определено на шест години и в престъпление по чл.131а НК във вр. с чл.128, ал.2 НК, за което и при условията на чл.54 НК е определено наказание осем години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК Съдът е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Подсъдимият е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за престъплението по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 НК. Отхвърлен е и гражданския иск на С. К. Д.. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия С е признат за виновен в това на 13.08.2004 г. в гр. К. да е отнел от владението на св. Д,с намерение противозаконно да присвои сумата от 15 лв.,като употребил за това сила,за да запази владението на отнетото и причинил тежка телесна повреда на И. Д. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.199 ал.1т.3 и 4 НК вр. с чл.198 ал.3НК вр. с чл.29 ал.1НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет години. С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди в полза на св. И в размер на 15 000 лв. и на С. Д. в размер на 6000 лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата липсата на отговори на направени възражения пред въззивния съд,неправилност на оценката на доказателствата,игнориране на гласни доказателства и липса на категоричност в изводите на съда по авторството на деянието. Доводите са напълно неоснователни. Инстанционните Съдилища са събрали по предвидения в НПК ред , необходимия обем доказателства и доказателствени средства,подробно са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. Подробни са и съображенията ,на кои гласни доказателства и в коя тяхна част следва да се даде вяра и защо. Показанията на свидетелите на защитата не са игнорирани, а обсъдени подробно и от въззивния Съд,който е споделил извода на първоинстанционния, че не следва да им се дава вяра ,поради тяхната непоследователност, вътрешна противоречивост и тенденциозност. На възраженията на защитата направени във въззивната жалба подробно е отговорено съобразно разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК,посочени са и основанията поради които не се приемат. С изменение на присъдата и преквалификация на деянието от квалифициран грабеж в ,квалифицирани кражба и тежка телесна повреда въззивния Съд е съобразил указанията на Върховният касационен съд в отменително решение по к.д. №284/2007 г.,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите на защитата в касационната жалба са ,че наказанието не съответства на целите по чл.36 НК,не е съобразен дългия период от време извършване на деянието,подсъдимия имал безупречно поведение и се грижел за трите си малолетни деца. При определяне размера на наказанието за всяко едно от извършените престъпления въззивния Съд е съобразил всички обстоятелства от значение,степента на обществена опасност на деянията и подсъдимия . Наказанието определено при условията на чл.54 НК, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б.,с което е изменена присъда по нохд. №282/2007 г. на Окръжен съд гр. Б..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :