Ключови фрази
* Иск за изплащане на трудово възнаграждение


1

3

Р Е Ш Е Н И Е

№239


[София], 10.07.2014г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА




като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1474 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.247, ал.1 ГПК.
Обжалвано е било решение от 06.11.2012г. по гр.д.№ 235 / 2012г., с което ОС Силистра е уважил иск с правно основание чл.128 КТ.
С определение от 28.05.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса може ли с разходни-касови ордери /РКО/ да се удостоверява заплащане и на трудово възнаграждение.
С решение от 30.10.2013г. ВКС, като е отменил частично въззивното решение, е отхвърлил предявеният от В. Г. М. иск срещу РПК “Н.” с правно основание чл.128 КТ за разликата над 4259,04 лева до 7714,12 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. май 2009г. до м.март 2011г., както и иска за заплащане лихви за забава над 461,13 лева до 1161,66 лв , за периода май 2009г. до март 2011г.
С молба от 05.06.2014г. В. Г. е поискал да му се продължи срока за обжалване решението на ВКС и да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в същото, като бъде записано , че искът за лихви за забава се отхвърля за разликата над 700,53 лева, вместо 461,13 лева.
В отговор от 03.07.2014г. РПК ”Н.”-Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че не може да се продължава срок за обжалване на решението на ВКС, тъй като същото е окончателно. Подържа също така, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, тъй като такава не е допусната от съда.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Молбата е неоснователна.
С решението си Върховният касационен съд е отхвърлил предявения от В. Г. М. иск срещу РПК “Н.” с правно основание чл.128 КТ за разликата над 4259,04 лева до 7714,12 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. май 2009г. до м.март 2011г., както и иска за заплащане лихви за забава над 461,13 лева до 1161,66 лв , за периода май 2009г. до март 2011г. Посочил е в мотивите си, че възприема заключението на съдебно-счетоводна експертиза от 13.06.2012г. по вариант ІІ и съобразно с него е счел, че лихви не се дължат за сумата над 461,13 лева до 1161,66лева.
Във формираната от съда воля, отразена в диспозитива на решението, няма допуснато очевидна фактическа грешка и същият съответствува на приетото от съда за установено в мотивите на същата решение. Ето защо Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата, подаде на основание чл.247, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Настоящият състав намира, че според мотивите на касационнионното решение сумите за дължимите се лихви са тези, които фигурират в диспозитива на решението. По смисъла на чл.247 ГПК очевидна фактическа грешка в решението е налице само при несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в диспозитива на същия акт. Несъгласие на страната с приетото в мотивите на решението, не съставлява очевидна фактическа грешка, тъй като становището на страната е взето предвид при формираната от съда воля по съществото на правния спор.
Неоснователно е и искането на молителя за продължаване на срок за обжалване на решението на ВКС. Същото е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което в случая разпоредбата на чл.63 ГПК не може да намери приложение. Законът не предвижда срок за обжалване на касационното решение, поради което не може да бъде уважено искане на продължаване на несъществуващ срок.
Предвид изложените съображения,съдът


О п р е д е л и :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 05.06.2014г. на В. Г. М. за продължаване на срок за обжалване на решение от 30.10.2013г. по гр.д.№1474/2013г. на ВКС и за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в същото, като бъде записано, че искът за лихви за забава се отхвърля за разликата над 700,53 лева, вместо 461,13 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: