6 Р Е Ш Е Н И Е №123 София, 09.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2561/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], с адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 1, срещу решение № 210 от 09.05.2014 г. по в.гр.д. № 221/2014 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 771 от 07.11.2013 г. по гр.д. № 437/2013 г. на Районен съд – Хасково за уважаване на предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 19 856.95 лева, от която: 18 860.01 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 08.02.2008 г., сключен между касатора и [фирма] и 996.94 лв. – договорна лихва за периода от 08.02.2008 г. до 01.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.12.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3620/2012 г. на Районен съд – Хасково, като в полза на [фирма] са присъдени разноски. С определение № 160 от 31.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че ищецът не е легитимиран да заяви и претендира вземането, тъй като липсва надлежно уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземанията от страна на [фирма] на [фирма] и съответно от последното дружество на [фирма]. Поддържат се и доводи за недоказаност на твърдяната дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковите претенции, или делото да се върне за ново въззивно разглеждане. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконкулт Й. Д., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че е налице валидно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, а предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл.15 от договора за потребителски кредит. Поддържа неприложимост на ТР № 4/2013 г., тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено преди постановяването му и кредиторът не би могъл да съобрази заявлението с бъдеща съдебна практика. В депозираната по делото писмена защита се поддържат и доводи, че дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост на вземането не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и независимо от позоваването от страна на кредитора на предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита, то в тази хипотеза изискуеми са само вземанията с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл счита за приложима практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 57/2014 г. Третите лица помагачи – [фирма]/с предишно наименование [фирма]/ и [фирма] не са заявили становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличието на валидно възникнало между ответника и третото лице помагач [фирма] договорно правоотношение по договор за потребителски кредит от 08.02.2008 г., по който ответникът е преустановил плащанията през м.март 2009 г., поради което и на основание чл.15 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо волеизявление на страните. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК и приравняването на правните последици от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с тези, от подаване на исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е поканен да плати исковата сума. Решаващият съдебен състав е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника за липса на надлежно съобщаване на прехвърлените вземания на банката, произтичащи от договора за потребителски кредит. Изложени са съображения както във връзка с валидността на договорите за цесия и момента, от който новият кредитор/кредитори са материалноправно легитимирани да претендират вземането, така и с действието на съобщението до длъжника. Прието е, че в случая съобщаването, по смисъла на чл.99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД, за прехвърляне на вземането е извършено както чрез връчване на препис от заповедта за изпълнение, така и чрез връчване на исковата молба, с приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на вземания. За надлежно е прието и връчването на изпратеното на адреса на длъжника уведомление от 07.01.2011 г., при спазване на чл.43, ал.1, вр. с чл.46 ГПК. Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: В т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл.422 ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Имайки предвид, че предметът на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/ остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание. Независимо, че ТР № 4/2013 г. е прието след постановяване на атакуваното въззивно решение, неговите постановки са приложими и по висящите производства, включително и по отношение на договори за потребителски кредит, съдържащи уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, която не е обявена по надлежния ред преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази насока следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Предвид горното, на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори по следния начин: Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. С оглед отговора на обуславящия за изхода на делото правен въпрос, настоящият състав приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени, а предявеният иск по реда на чл.422 ГПК да се отхвърли изцяло. При липсата на доказателства за валидно направено волеизявление от страна на банката/ или на последващите цесионери, обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице покана за плащане. До произнасяне от страна на съда по искането за издаване на заповед за изпълнение, производството е едностранно и препис от заявлението не се връчва на длъжника. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ищеца /сега ответник по касация/ във връзка с изискуемостта на вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тези доводи се въвеждат за пръв път в процеса. От друга страна, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение главницата и договорната лихва са посочени като глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост на кредита. По същия начин вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3620/2012 г. на Районен съд – Хасково, са заявени като глобални суми при предявяването на положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Това обуславя неотносимост на съдебната практика, на която се позовава [фирма] – решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., според която, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г. когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги. Предвид недоказаността на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на целия кредит, в случая не се налага преценка на съдържащите се в касационната жалба доводи във връзка с действието на прехвърлянето на вземанията на банката спрямо длъжника. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло предявения от [фирма] установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК срещу Н. Т.. Независимо от изхода на делото, касаторът не е претендирал разноски, поради което ВКС не се произнася. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 210 от 09.05.2014 г. по в.гр.д. № 221/2014 г. на Окръжен съд – Хасково, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу Н. Г. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 19 856.95 лева, от която: 18 860.01 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 08.02.2008 г., сключен между касатора и [фирма] и 996.94 лв. – договорна лихва за периода от 08.02.2008 г. до 01.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.12.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3620/2012 г. на Районен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: