Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №49   София, 27.04.2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря  Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 814 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. к. "Български имоти"АД срещу тази част от решението от 03.04.2009 год. по гр.д. № 1901/2008 год. на Софийски градски съд с която е отхвърлен предявеният от ЗК"Български имоти"АД срещу В. Ц. В. обратен иск за сумата 5000 лв. В частта с която искът с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на М. А. М. срещу ЗК"Български имоти"АД е уважен, като необжалвано, решението на СГС е влязло в сила. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: "Може ли да бъде уважено регресно притезание на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" към виновния водач, когато то е предявено по реда на чл.175 ал.2 ГПК (отм.) респ. чл.219 ал.3 ГПК?". В касационната си жалба ЗК”Български имоти”АД се позовава на това, че неправилно съставът на СГС се е позовал на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК при преценката за правото на регрес, тъй като приложимият закон е Закона за застраховането (отм.) и следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) вр.чл.81 ЗЗ (отм.). Счита за неправилно становището на СГС, че плащането на обезщетението съставлява правопораждащ факт за възникване на регресното право. Ответниците по касация М. М. и В. В. не изразяват становище. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Гр.д. № 719/20005 год. е образувано по иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на М. М. срещу ЗК”Български имоти”АД. На 20.11.2003 год. в резултат на ПТП М. е претърпял вреди, като увреждащият автомобил „Шкода 120 L” със собственик и водач В. В. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК”Български имоти”АД. В рамките на първоинстанционното производство (протекло по реда на ГПК-1952) ответникът е привлякъл като трето лице помагач В. и е предявил обратен иск срещу него. Първоинстанционният Софийски районен съд е отхвърлил иска по чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и поради това е оставил без разглеждане обратния иск. Сезиран с въззивната жалба на М. , Софийски градски съд е приел, че искът с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ е основателен за сумата 5000 лв. За да отхвърли обратния иск, съставът на СГС се е позовал на това, че се касае за регресен иск с правно основание чл.274 ал.1 КЗ, който е неоснователен поради несбъдването на предпоставката застрахователят да е заплатил на пострадалия застрахователното обезщетение. Поради това, не може да бъде уважен под условие като обратен иск. Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящия въпрос е следното: Преди всичко следва да се отбележи, че материалноправната квалификация на регресното притезание на привличащата срещу подпомагащата страна е под режима на Закона за застраховането (отм.) и Наредба № 4/2003 г. за застраховането (отм.), доколкото правопораждащият факт (застрахователното събитие) е възникнал при действието на този закон и тази наредба. При действието на ЗЗ (отм.) е предявен и искът за удовлетворяването му (20.05.2005 год.), макар и при действието на НЗЗ № 18/2004 год., дефинираща същите основания за регрес при риска „Гражданска отговорност”. Оттук следва, че квалификацията по чл.274 ал.1 КЗ, която му е дал СГС е неправилна, но тази квалификация не рефлектира върху допустимостта на решението, а до неговата материална законосъобразност. На второ място, налице е процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл.175 ал.2 ГПК (отм.), респ.чл.219 ал.3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.важаването на главния иск е предпоставка за уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е, създаването на условно изпълнително основание. Налице е смесване от страна на състава на СГС на материалноправната категория „момент на възникване на правото на регрес” с процесуалния ред за удовлетворяването му. Няма спор, че ако, че застрахователят вече е удовлетворил пострадалия (било извънсъдебно, било в резултат на уважен иск по чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ), то в този случай би разполагал със самостоятелен иск срещу делинквента, чийто застраховател е. Няма пречка, обаче, това право да бъде упражнено и в рамките на производството по чл.407 ал.1 ТЗ и именно в това се състои процесуалната икономия на реда по чл.175 ал.2 ГПК (отм), доколкото правото на изпълнение по този иск се поражда едва след като главното задължение е погасено. Т.е. след като привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор. Оттук и липсата на пречки регресното притезание да бъде предявено и удовлетворено по реда на последващо обективно съединяване на искове в рамките на основното производство по прекия иск по чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ. В случая обратният иск е основателен, доколкото обстоятелството по чл.19 ал.1 т.2 НЗЗ (отм.) – употреба на алкохол от виновния водач В. , е установено безспорно. Като е отхвърлил обратния иск, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи предявения обратен иск. Разноски за настоящата инстанция от ЗК”Български имоти”АД не са претендирани и такива не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 03.04.2009 год. по гр.д. № 1901/2008 год. на Софийски градски съд в частта с която е отхвърлен предявеният от ЗК"Български имоти"АД срещу В. Ц. В. обратен иск за сумата 5000 лв., вместо което и на основание чл.293 ал.2 ГПК постановява: ОСЪЖДА В. Ц. В. с ЕГН-5106051881 от гр. М., ул.”Г” № 2 вх. Б ет.4 ап.24 да заплати на ЗК"Български имоти"АД гр. С., ул.”Б” № 8 сумата 5000 лв. (пет хиляди лева) на основание чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 ал.1 т.2 НЗЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 20.05.2005 год. и до окончателното и плащане. Изпълнителен лист в полза на ЗК”Български имоти”АД да се издаде след представяне на доказателства за изпълнение на решението по гр.д. № 1901/2008 год. в частта с която е осъдена ЗК”Български имоти”АД да заплати на М. А. М. сумата 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2005 год. и до окончателното плащане. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.