5 Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 14 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1221 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по жалба на назначения служебен защитник на подсъдимия Л. Д. - адв. Н. Д., против въззивна присъда № 220/19.09.2017 г., постановена по внохд № 3736/2017 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата са наведени и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че възивният съд недопустимо е разширил повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като е включил нови факти, по които Д. не се е защитавал, с което е допуснал съществено нарушение на правото му на защита. Според защитника градският съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриване на обективната истина. При формиране на вътрешното си убеждение второинстанционният състав е отчел безкритично показанията на пострадалата, като не е съобразил заинтересоваността й от изхода на делото, продължителността на конфликта й с подсъдимия и множеството гражданските дела, които е завела срещу него по повод съществуващите между двамата имуществени спорове, още повече че нямало нито едно пряко доказателство, което да кореспондира и да е в подкрепа на изнесените от нея факти. По делото останал неизяснен мотива на свидетелката да сигнализира компетентните органи след продължителен период от време и то пред РУ на МВР – гр. Е. Пелин, въпреки че същата е работила дълго време като адвокатски сътрудник при бащата на подсъдимия и е живяла с него на съпружески начала в [населено място]. Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила са довели до неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в признаването на Д. за виновен в извършването на престъпление, за което му било наложено явно несправедливо наказание, което не съответствало на обществената опасност на дееца и не отговаряло на целите по чл.36 от НК. При условията на алтернативност се претендира - отмяна на обжалваната присъда, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения или да се измени присъдата, като се намали наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият Л. К. Д. лично и чрез служебния си защитник адв.Д. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е основателна, тъй като при постановяването на въззивната присъда градският съд е допуснал релевираните от защитата нарушения. Според прокурора липсват, каквито и да е доказателства подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние, освен показанията на частния обвинител, които тя непрекъснато разширява. По делото не е установено, че Д. е извършил деянието, като е казал цитираните думи, както и не е доказано, че казаното по телефона е могло да възбуди основателен страх у пострадалата. Частният обвинител С. М. Б., редовно призована, не се явява. В представеното подробно писмено възражение, прието по реда на чл.351, ал.4 от НПК, моли да бъде потвърдена постановената въззивна присъда като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 15.02.17 г. по нохд № 2867/2014 г. на Софийски районен съд подсъдимият Л. К. Д. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура и по жалба на частния обвинител е образувано внохд № 3736/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК е отменен първоинстанционният съдебен акт като подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 17.06.2013 г., в [населено място], се е заканил на пострадалата С. Б. с убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 420 лв. При извършената касационна проверка настоящият състав констатира, че постановената въззивна присъда излиза извън рамките на повдигнатото обвинение. Подсъдимият е предаден на съд с обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.1 от НК за това, че „ на 17.06.2013 г., около 00,50 ч. в [населено място], от мобилен телефон се е обадил на мобилния телефон на С. Б. и след като се е убедил, че говори с последната, се е заканил с убийство на Б., а именно казал й „Ще те убия”, „Ще те набуча на кол”, „ще организирам група да дойде да ви убие и двете с дъщеря ти на „Руски паметник” и това заканване...”. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт на инкриминираната дата подсъдимият провел множество - 21 бр., телефонни разговори с пострадалата в интервала от 23,30 ч. до около 01,20 ч., като в един от тях – около 00,50 ч. той отправил горепосочените думи и изрази. При това обвинение въззивният съд е признал подсъдимия за виновен, без да бъде индивидуализиран точния час и конкретното, измежду всички телефонни повиквания, позвъняване, като е приел, че инкриминираното деяние е осъществено „на 17.06.2013 г.”. В теорията и съдебната практика няма спор, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт е достатъчно, съобразно разпоредбата на чл. 246, ал. 3 от НПК да се посочи правната квалификация на деянието. Действително от наблюдаващия прокурор, който определя рамките на обвинението, не може да бъде изисквана посочената по-горе пунктуалност в диспозитива на обвинителния акт, изразяваща се в излишна конкретизация на точния час и минута на осъществяване на вмененото във вина деяние, но когато той сам, по собствена воля, се е поставил в това положение е недопустимо от страна на съда да бъде разширявано обвинението, тъй като по този начин съществено се нарушава правото на защита на подсъдимия. Недопустимо е едва с въззивната присъда за първи път второинстанционният състав да занижава възприетия от прокурора стандарт, като разшири обвинението, което не е било предявено на подсъдимия и той не се е защитавал по тези факти. Това разминаване води до неяснота на обвинението, рефлектира върху правото на защита на подсъдимия и го засяга по съществен начин, тъй като в случая въззивният съд е дължал произнасяне със своя акт в конкретно поставените от прокурора рамки на обвинението, т.е само на това основание присъдата следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За да достигне до извод, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден, съставът на градския съд е направил непълен, едностранчив и дори превратен анализ на доказателствата по делото. При условие, че пострадалата е останала единственият свидетел по делото, при това конституирана като частен обвинител, показанията й е следвало да се обсъдят твърде внимателно, а не да им се придава незаслужено доверие. Изцяло безкритично въззивният съд е приел, че показанията на св.Б. са последователни и не страдат от вътрешни противоречия. Твърде произволно съставът на градския съд е достигнал до извода, че въпреки изострените отношения между двамата по повод съществуващия имотен конфликт между тях, единствено подсъдимият е кумулирал в себе си ненавист към пострадалата, а тя е поддържала последователна, логически и житейски издържана позиция, като незаинтересована от изхода на делото. Подценен се явява фактът, че пострадалата е сезирала органите на полицията един месец след въпросното деяние, при това твърде схематично и то по друго досъдебно производство, образувано отново по нейна жалба с твърдения за извършена от Л. Д. кражба от съсобствения им недвижим имот в [населено място], Софийска област, което наказателно производство е спряно към настоящия момент. На тази основа, при единственото обективно установено обстоятелство, а именно, че в интервала от 23,35 ч на 16.06.2013 г. до 01,22 ч. на 17.06.2013 г., са осъществени общо 21 бр. позвънявания от мобилния телефон на подсъдимия на този, на частния обвинител, най-дългото, от които е с продължителност от 301 секунди - осъществено в 00,50 ч., касационният състав е на становище, че постановената осъдителна присъда почива на предположения относно обективните и субективни признаци на инкриминираното деяние. Настоящата инстанция счита, че въззивният съд не е проявил дори минимална критичност към показанията на единствения свидетел – частният обвинител Б., а е разполагал с редица причини, да подложи на съмнение достоверността на заявеното от нея. По този начин са нарушени изискванията за вземане на решение относно вината и отговорността на подсъдимия след пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и полагане на нужните процесуални усилия за разкриване на обективната истина, визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Това налага отмяната на постановената въззивна присъда и тъй като касационната инстанция не може да приема различни фактически положения от установените от инстанциите по същество, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изясни всестранно и пълно фактическата обстановка по делото, след надлежен анализ на доказателствата. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 220/19.09.2017 г., постановена по внохд № 3736/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: