Р Е Ш Е Н И Е № 60180 гр. София, 10 април 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 784 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура –гр.Перник срещу присъда № 10 от 24.06.2020 г. по ВНОХД № 35/2020 г. на Окръжен съд – гр.Перник. Поддържат се в протеста и в допълнение към него касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като се настоява, че въззивният съд е пренебрегнал всички събрани доказателства, установяващи умисъла на подсъдимия, а от друга страна - че неправилно определени факти са интерпретирани във връзка с обективни признаци от състава по чл. 172б, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, изложените в него съображения и направеното искане. Защитникът на подсъдимия пледира за оставяне на протеста без уважение. Изказва мнение, че аргументите на протестиралия прокурор са насочени изключително срещу обосноваността на въззивния акт. Счита, че въззивният съд обстойно е аргументирал приетото с присъдата отсъствие на съзнание у подсъдимия за неистинския произход на стоките и невъзможността те да бъдат предлагани за продажба. Подсъдимият заявява солидарност с речта на защитника си. В последната си дума моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 12 от 28.02.2017 г., постановена по НОХД № 1744/2016 г. състав на районния съд в гр.Дупница е признал подсъдимия В. В. И. за виновен в това, че на 05.03.2013 г. в търговски обект – магазин на ЕТ „В. И. – В.“, намиращ се в [населено място], общ. Б., [улица] без съгласието на притежателя на изключителното право върху марките „Adidas“, „Puma“, „DSQUARED“, „Disel“, „Dolce & Gabana“ и „Levi Strauss“ е използвал в търговската си дейност търговски марки, обект на това право, като предлагал за продажба 50 спортни комплекти с марката „Adidas“; 17 долнища от анцуг с марката „Adidas“; 4 бр. спортни шапки, тип бейзболни, с марката „Adidas“; 30 бр. спортни комплекти с марката „Puma“; 31 бр. суитчъри с марката „Puma“; 9 бр. тениски с марката „Puma“; 4 бр. фланели с дълъг ръкав с марката „Puma“; 14 бр. анцузи с марката „Puma“; 13 бр. спортни къси мъжки панталони с марката „Puma“; 2 бр. мъжки спортни панталони с марката „Dolce & Gabana“; 2 бр. мъжки спортни панталони с марка „Disel“; един мъжки панталон от деним с марка „Levi Strauss“; и 1 бр. дамско долнище от анцуг с марка „DSQUARED“, на обща стойност 25 100 лева, като деянието е извършено в условията на повторност, поради което и на осн. чл.172б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието, свързано с лишаване от свобода, за срок от три години. В изпълнение на чл. 172б, ал. 3 НК е било постановено отнемане в полза на държавата на иззетите по делото като веществени доказателства стоки и унищожаването им след влизането на присъдата в сила. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето на делото разноски е било възложено в тежест на подсъдимия. С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт присъдата на районния съд е отменена в наказателно осъдителната част и в частта досежно разноските по делото и вместо това е постановено признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационният протест е основателен. Макар направеното с него оспорване в една своя част да е насочено към обосноваността на съдебния акт, както вярно е констатирал защитникът на подсъдимия, напълно споделими и съответни на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са съдържащите се в този протест възражения за несъобразяване на събраните по делото доказателства при решаването на въпроса за умисъла на подсъдимия, както и възраженията за правна ирелевантност на начина на придобиване на процесните стоки от страна на подсъдимия от гледище на състава по чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, че в Държавния регистър на марките към Патентното ведомство не са вписани лицензионни договори за отстъпване на правото върху процесните марки в полза на подсъдимия като физическо лице или на управлявания и представляван от него едноличен търговец и не е получавал съгласие от страна на правоимащите по отношение на тези марки лица да ги използва, нито е закупил стоките от официален дистрибутор. Тези възражения насочват именно към допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон. Като се отмине фактът на вариативната нагласа на въззивния съд към основанието за оневиняване на подсъдимия – дали защото е останала недоказана субективната съставомерност на деянието по чл. 172б НК или защото е доказано, че той не е осъществил от субективна страна състава на посоченото престъпление или пък защото в случая няма незаконно използване в търговската дейност на регистрирани търговски марки, налице е неправилно разбиране на състава по посочения текст от материалния закон, съотв. на съдържанието на обективните негови признаци от гледище на конкретизиращият ги специален закон, към който НК препраща (съобразно с възведеното обвинение) и установената, в т.ч. и задължителна практика на ВКС по неговото прилагане. Поради това с въззивната присъда не е даден нужния точен и законосъобразен отговор на въпроса дали е нарушено изключителното право на използване на съответните търговски марки, предоставено на правоимащите чрез предлагане за продажба на стоки, сходни с тези, за които съответните търговски марки са регистрирани и с поставени на тях сходни с тези търговски марка знаци, създаващи вероятност от объркване на потребителите. На погрешна плоскост е преценявано и съзнанието на подсъдимия относно неправомерния характер на инкриминираното негово поведение. Вярно въззивният съд е заключил, че подсъдимият е годен субект на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК, макар и не по причините, изтъкнати във въззивната присъда, дистанцирани напълно от разясненията по този въпрос, съдържащи се в ТР № 1/2013 г. на ОСНК, т. ІІ.2. За да отрече обаче правилността на изводите на първата инстанция за незаконно използване на марка, този съд се е позовал на принципа на общностно изчерпване, уреден в чл. 15 (неправилно посочен във въззивната присъда като чл. 17, ал. 1) от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), приемайки, че по силата на този принцип „всяко лице, закупило стока от пазара, спокойно може да я препродава и отговорност може да се търси от лицето, пуснало стоката на пазара, ако същото не притежава разрешение от притежателя на марката.“ Тази интерпретация е дала погрешна насока на по-нататъшните съждения на въззивния съд. Както ВКС е разяснявал неведнъж в практиката си, вкл. и в посоченото вече ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г., изчерпването на правото върху марка се отнася само до оригинални стоки, до стоки, пуснати за първоначална продажба на съответните пазари от маркопритежателя или със съгласието му, като ограничава правото му (на маркопритежателя) да забрани последваща продажба на тези стоки на територията на тези пазари. Изрично в цитираното тълкувателно решение (т. І.3.) ВКС е заявил, че принципът е неотносим към обхвата на обективните признаци на престъплението по чл. 172б НК, имащо за предмет неоригинални стоки. Осъдителните изводи на първостепенния съд въззивната инстанция е отхвърлила, като се е позовала и на „логиката на търговския стокооборот“, приемайки, че според нея „нормално е, когато един потребител закупува стока от склад или магазин, да предполага, че тя е законна“. Приел е наред с това и че не е доказано подсъдимият да е знаел (или че подсъдимият не е знаел - точната концепция на съда по този въпрос не е ясна, като твърдения и в двете насоки се съдържат в мотивите към присъдата), че „купува стока, която се намира на пазара без съгласието на притежателя на марката и препродавайки тази стока не е знаел, че на него самия ще му е необходимо такова разрешение“. Отговорността на подсъдимия е ангажирана обаче не за това, че е закупил процесните стоки, а че ги е предложил за продажба. Закупуването им не се идентифицира с „използване в търговската дейност“, като се има предвид съдържанието на чл. 13, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМГО и не нарушава изключителното право на използване на търговската марка, предоставено на правоимащия. От друга страна, предвид установения по делото и приет и от въззивния съд за несъмнено доказан факт на неоригиналния произход на процесните стоки изключен е резона на всеки коментар за съгласие на правопритежателите на съответните регистрирани търговски марки. Без съмнение в качеството си на търговец подсъдимият е носител на задължението да полага грижата на добрия търговец по смисъла на чл. 302 от Търговския закон, както е отбелязал въззивния съд, като тази грижа надхвърля обичайната грижа на добрия стопанин, дължима по чл. 63, ал. 2 ЗЗД. Изискванията, които тези разпоредби поставят спрямо търговеца въззивният съд е обвързал с констатирана от него неприемлива нужда, когато закупува стоки за дейността си, „всеки търговец непрекъснато да се движи със съответни експерти, които да проверяват всяка една стока дали отговаря на съответните изисквания, дали има разрешение на притежателя на марката и т.н.“, като всичко това според ОС би блокирало търговския оборот. Неполагането на грижа на добрия търговец с посоченото от него съдържание, въззивният съд е преценил, че е оправдано да ангажира единствено административно-наказателната, но не и наказателната отговорност на дееца. Това разбиране е неправилно, тъй като грижата на добрия търговец не създава за купувача на една стока друго задължение, освен това да изиска от продавача издаване на данъчен документ за осъществената продажба. Не създава за него задължение да проверява оригиналността на закупените стоки, да изследва произхода им, както и това дали марката, когато такава е поставена върху тях, е поставена от носителя на правата върху нея или с негово съгласие, нито че продавачът на тези стоки има право да ги пласира в търговската мрежа, както практически е счел въззивният съд. Не се е налагало и обсъждане на възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на подсъдимия като купувач на инкриминираните стоки, защото както вече бе отбелязано, при закупуването им той не нарушава по никакъв начин право на изключителния притежател на правата върху съответните търговски марки и съответно не реализира не само престъпление, но и административно нарушение. Закупуването на стоката, както вече бе посочено, не е равнозначно на използването й в търговската дейност на купувача по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМГО. Съдържанието на това понятие е подробно разяснено в ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, в т. І.1. от което е пояснено, че търговската дейност се свежда до извършване на изброените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО действия, чрез които се въвеждат в търговския оборот стоки с цел печалба. За това и аргументите на въззивния съд, свързани със съзнанието на подсъдимия при закупуването на инкриминираните стоки са ирелевантни. С правна значимост от гледище на състава по чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 НК е моментът на реализиране на изпълнителното деяние, в случая – излагането на инкриминираните стоки за продажбата им в експлоатирания от търговеца на подсъдимия търговски обект. Предвид характера на инкриминираните стоки и факта на поставените върху тях графични знаци, задължение на подсъдимия, произтичащо от дължимата от него грижа на добрия търговец е било предварително да се убеди, че стоката е оригинална, респ. че лицето/лицата, от които е закупил стоките имат права над съответните търговски марки. И след като още при закупуването им не е направил нужното, за да се убеди в произхода им, изисквайки от продавача удостоверяващи този произход документи, преди да пристъпи към излагането им за продажба е бил длъжен да извърши проверка в държавния регистър на търговските марки към Патентното ведомство, но не за това дали в този регистър са вписани лицензионни договори за отстъпване в полза на търговеца му на права върху марките, както е преценил въззивния съд, а да провери дали лицето/лицата, от които е закупил стоките имат права върху тях с оглед на поставените върху тях търговски марки и така да се увери дали стоката е оригинална или не преди да я изложи за продажба в търговския си обект. Могъл е разбира се да използва и други възможни механизми за проверка на оригиналността на поставените върху закупените от него стоки марки, за да провери дали те са именно регистрираните по надлежен ред, вкл. и като ползва услугите на лице с експертни познания в областта. Това не е свръх изискване към търговеца, както практически е счел въззивния съд, а проява на задължението на добрия търговец, който, ангажирайки се с предлагане за продажба на стоки със знак, регистриран като търговска марка, трябва предварително да се убеди, че не нарушава общата забрана тази марка да се ползва без съгласието на носителя на права върху нея. Индикатор в това отношение без съмнение би могла да бъде и цената на артикулите. Не без основание прокурорът е акцентирал в тази връзка върху факта на предходното осъждане на подсъдимия за идентично престъпление, който сам по себе е поставял към него изискване за завишена осторожност при предприемане на същите действия, за които вече веднъж е бил санкциониран по наказателно-правен ред. Тези обстоятелства е следвало да ангажират вниманието на въззивния съд с оглед на правилната преценка на умисъла на подсъдимия. Доколкото това не е сторено не може да се приеме, че въззивният съд е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и точно прилагане на закона. Това налага отмяна на постановената от него присъда и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от това и на осн. чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 10 от 24.06.2020 г. по ВНОХД № 35/2020 г. на Окръжен съд – гр.Перник. ВРЪЩА делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.