О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 595 гр. София, 20 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1876/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, срещу постановената по внохд № 259/2012 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд нова присъда № 39 от 18 септември 2012 година, след отмяната на присъда № 131 от 12 април 2012 година на Пазарджишкия районен съд по нохд № 1600/2011 година. Протестът съдържа недоволството на представителя на обвинителната власт от оправдаването на подсъдимата А. Г. М. по повдигнатото й обвинение по чл. 172б, ал. 1 във вр. чл. 13 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), както и искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест от Окръжната прокуратура – гр. Пазарджик. Намира същия за неоснователен, тъй като при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда са направени правни изводи, които съответстват на приетите за установени факти за естеството на инкриминираните стоки и за информацията на подсъдимата относно техния произход. Подсъдимата А. М. не участва лично пред касационната инстанция, редовно призована. Не участва и процесуалният й представител – адв. Л. К. от АК – [населено място], също редовно призован. Не е представено писмено становище по касационния протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи: С постановената нова присъда въззивният съд е отменил осъдителната присъда на първоинстанционният съд и е признал подсъдимата А. Г. М. за невинна в това, на 05. 11. 2010 година в [населено място], без съгласието на притежателите на изключителните права на търговските марки „А.” – Германия, „А. И. Маркетинг Б.В.” и „Н. И.” Л. – САЩ, с юридически представител в България [фирма] и „П. АГ Р. Д. Спорт” – Германия, с юридически представител А. С. Т., без правно основание, да е използвала в търговската си дейност, като е предлагала за продажба марки, обект на това изключително право – стоки с надписи „А.”, „Н.” и „П”, на обща стойност 3326. 40 лева, поради което я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 172б, ал. 1 от НК във вр. чл. 13 от ЗМГО. Съдържанието на подадения касационен протест налага обсъждането на предварителния въпрос за неговата допустимост. Законът свързва упражняването на правото на обжалване от процесуалните субекти в наказателния процес с определени изисквания към тях за формата, съдържанието и срока, в който следва да се подаде жалбата/протеста. С оглед специфичния характер и естество на касационния контрол, специфични са и изискванията към подателите на касационни жалби и протести и те са регламентирани в чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Несъблюдаването на тези изисквания рефлектира не само върху деволутивното действие на жалбата и протеста (чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК), но и върху задължението и възможността на третата инстанция да упражни правомощията си по чл. 354 от НПК по образуваното касационно дело. В случая, касационната инстанция е сезирана с протест срещу нова присъда на въззивния съд, който протест обаче не позволява извършването на касационна проверка. Известно е, че пределите на тази проверка, на която служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна чрез посочване на касационните основания, на които тя се позовава, на данните, които смята, че ги подкрепят и на искането, което се прави. В конкретния случай, изводи в тази насока могат да бъдат направени само от формалното позоваване от автора на протеста на „нарушение на закона” при постановяване на новата присъда. Обвързано и със съдържанието на отправеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и посочване на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, би могло да се изведе позоваване на нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната въззивна присъда. Принципно е положението, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. Или иначе казано, когато е направено самостоятелно, оплакването за нарушение на материалния закон предполага принципното съгласие на обжалващата страна с приетите за установени от въззивния съд факти. Отразеното на стр. 2 от протеста единствено изречение, съдържащо някакво правно съображение обаче е относно „Анализа на събраните ... гласни и писмени доказателства...” и то сочи на евентуално оспорване на доказателствената дейност на въззивния съд, което би могло да ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, ако протестиращият прокурор бе релевирал това основание и изложил конкретни доводи в негова подкрепа. Известно е, че оценката по същество на доказателствените източници по делото, като част от процесуалната дейност на съда, оправомощен да установява фактите от предмета на доказване, няма как да бъде ревизирана от третата инстанция при условие, че правилата за събирането и проверката им са били спазени, а за противното протестиращият прокурор не е изложил твърдения в рамките на основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК. Анализът и оценката на доказателствата винаги са свързани с формирането на фактическите констатации на предходната съдебна инстанция. Правилността на изводите, с които тази инстанция е отхвърлила обвинителната теза, не може да бъде проверена, без да е оспорено спазването на процесуалните норми, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение. Би могло да се обобщи, че протестът не съдържа каквито и да било правни доводи по повод конкретния атакуван съдебен акт и в подкрепа на релевираното касационно основание, както то бе изведено от съдържанието на протеста. Поради това, ВКС преценява подадения протест за негоден да предизвика осъществяване на правомощията на касационната инстанция за проверка на атакуваната въззивна присъда. Като процесуално недопустим, протестът следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него третоинстанционно производство следва да се прекрати поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка. Предвид изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, срещу постановената от Пазарджишкия окръжен съд нова присъда № 39 от 18 септември 2012 година, по внохд № 259/2012 година, след отмяна на присъда № 131 от 12 април 2012 година на Пазарджишкия районен съд по нохд № 1600/2011 година. ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 1876/2012 година на ВКС, първо наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.