1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 734 гр. София, 26.10.2010 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 626 по описа за 2010г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 64 и сл. ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Д. кар къмпани” ЕООД, гр. София чрез процесуалния му представител адв. Росица Д. срещу определение от 15.04.2010г. по ч. гр. дело № 1852/2010г. на Софийски градски съд, търговско отделение. С въззивния съдебен акт е оставена без уважение подадената от ответника „Д. кар къмпани” ЕООД, гр. София частна жалба срещу определение от 07.12.2009г. по гр. дело № 22250/2009г. на Софийски районен съд, 69 състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение поради това, че принципът за установяване на истината и принципът на служебното начало, прогласен в чл. 7 ГПК, са нарушени. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съществените въпроси за настоящото дело са процесуалноправни и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ кой е местнокомпетентният съд, пред който следва да бъде депозиран отговор на исковата молба, когато е направено възражение за неподсъдност на делото – първоначалният или съдът, на който делото е препратено; 2/ как следва да бъде зачетено броенето на едномесечния срок за отговор, ако възражението за неподсъдност е подадено преди изтичането му. Ответникът „М. Т.” ЕООД, гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение частната жалба на ответника срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК, въззивният съд е приел, че посочените от „Д. кар къмпани” ЕООД, гр. София обстоятелства нямат характер на особени и непредвидени, тъй като дружеството е упражнило правото си на възражение за липса на местна подсъдност съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК в срока по чл. 131 ГПК, но не е депозирало отговор в този срок. Изложени са съображения за неоснователност на довода, че писмен отговор следва да се депозира пред местно компетентния съд, тъй като след прекратяване на делото и изпращането му на компетентния съд, извършените до този момент процесуални действия запазват силата си съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК. Поради непосочването на конкретни непредвидени обстоятелства, които са попречили на жалбоподателя да реализира правото си на защита, решаващият съдебен състав е направил извод, че ангажирането на адвокатска защита дни преди първото насрочване за съдебно заседание за 15.10.2009г. не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Според въззивната инстанция прекратяването на делото и изпращането му по подсъдност на СРС също не е основание за възстановяване на срока, тъй като правото на възражение за липса на местна подсъдност е упражнено именно от жалбоподателя, поради което прекратяването на производството и изпращането на делото по подсъдност не е особено, нито непредвидено. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни за настоящия спор и тъй като по отношение на тях не е налице трайноустановена съдебна практика въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК задължава първоинстанционния съд, след като приеме исковата молба, да изпрати препис от нея заедно с приложенията на ответника, и установява едномесечен срок, в който ответникът трябва да подаде писмен отговор на исковата молба. В същия срок ответникът има право да направи възражение за липса на обща местна подсъдност по чл. 105 ГПК /чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 105 ГПК/. Регламентираният едномесечен срок започва да тече от датата на получаване на исковата молба и приложенията към нея от ответника и се изчислява съобразно чл. 60 и следващите ГПК. Подаването на възражение за липса на обща местна подсъдност в срока по чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 131, ал. 1 ГПК не прекъсва теченето на срока за отговор на исковата молба. Препращането на делото по подсъдност от първоначалния съд, в който е подадена исковата молба, в местнокомпетентния съд по чл. 105 ГПК няма характер на особено непредвидено обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Подаването на възражение за липса на местна подсъдност преди изтичане на срока за отговор не лишава ответника от правото му да подаде последващи възражения срещу иска, да представи доказателства и да изложи становище по твърдените от ищеца факти и обстоятелства до изтичане на едномесечния срок. Ответникът може да подаде отговор на исковата молба и след инвокиране на възражение за липса на обща местна подсъдност, включително след изпращане на делото по подсъдност на местно компетентния съд, ако срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК не е изтекъл. С постъпване на делото в местнокомпетентния съд не започва да тече нов срок за подаване на отговор, тъй като съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК извършените от изпращащия съд действия се запазват. Поради изложените съображения доводът на частния жалбоподател, че Софийски районен съд е следвало да укаже на ответника, че разполага с 23 дни, за да отговори на исковата молба, е неоснователен. Исковата молба е връчена на ответното дружество на 09.03.2009г. с указанията по чл. 131 ГПК и същото е имало възможност до 09.04.2009г. да подаде отговор. За спазване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е без значение пред кой съд ответникът ще депозира писмения си отговор. Ако отговорът постъпи в първоначалния съд, а делото вече е изпратено по подсъдност, ненадлежният съд е длъжен да го изпрати в съответния местнокомпетентен съд. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 15.04.2010г. по ч. гр. дело № 1852/2010г. на Софийски градски съд, търговско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.