4 Р Е Ш Е Н И Е № 96 София, 04.05.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 6993 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.5, предл.1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № І-31-37 от 24.02.2014 г. по гр. д. № 55693 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, І Г.О., 31 състав, с което молителката е осъдена да заплати на А. Х.-П. и на Й. С. П. сумата 2 598,99 лв. на основание чл.50 от ЗЗД. Молителката твърди, че е била призована по делото в нарушение на разпоредбите на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което желае настоящата инстанция да отмени влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Ответниците по молбата С. А. Х.-П. и Й. С. П. я оспорват и считат, че следва да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: По искане на съда на 15.01.2013 г. е извършена справка, от която се установява, че адресът на ответницата по делото Н. Д. Г. е [населено място], [улица], ет.1, ап.4. Видно от отбелязването под № 2 от 16.02.2013 г. призовкарят И. П. е посетила този адрес на 18.01.2013 г., на 6.02.2013 г. и на 16.02.2013 г., без да открие лицето или друго лице, което може и е съгласно да приеме книжата. Никой не се е отзовал на оставените от призовкаря съобщения и телефон за връзка. Според разписка от 20.03.2013 г. връчителят К. Б. е посетила адреса на 23.02.2013 г., на 11.03.2013 г. и на 20.03.2013 г., но не е намерила адресата и не е имала достъп до вход „А” на блока, находящ се в [населено място], [улица], както и до пощенската кутия на ответницата. Затова връчителят е залепил уведомление на входната врата на блока. След изтичане на срока за получаване на съобщението съдът е назначил особен представител на ответницата, който е подал отговор на исковата молба и е участвал в производството по делото. От показанията на свидетеля Б. се изяснява, че достъпът на външни хора до апартаментите във входа е ограничен поради наличието на домофонна система и електронни врати. Без натискане на бутона от живущите във входа външното лице не може да влезе вътре и да достигне до апартаментите или до личните пощенски кутии. Отвън е поставена обща пощенска кутия, ключ за която имат домоуправителят и още един член на Управителния съвет. Според свидетеля и според приетите писмени доказателства във входа, но в други апартаменти живеят родителите и пълнолетните деца на ответницата. При тези данни настоящата инстанция приема, че съдът и съдебните служители са спазили всички изисквания на процесуалния закон относно връчването на съобщения по реда на чл.47 от ГПК и не са допуснали твърдените от молителката нарушения. Изявленията на връчителя на съдебни книжа имат материална доказателствена сила за удостоверените от него факти, тъй като тези изявления са извършени от длъжностно лице в кръга на службата/решение № 107 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1782/2013 г., № 269 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 4081/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС № 829 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. Ето защо е в тежест на молителката да опровергае твърденията, съдържащи се в разписките към призовките, което тя не е сторила. Затова, противно на оплакванията на молителката, трябва да се приеме, че връчителите са посетили адреса на посочените от тях шест дати през януари, февруари и март 2013 г. Те са издирвали ответницата лично, а също така са търсили и лица, които са съгласни да получат книжата, но не са ги намерили и затова са оставили съобщения, на които ответницата не се е отзовала. В крайна сметка вторият връчител е залепил съобщение на входната врата. Това действие се е наложило, тъй като призовкарят не е имал осигурен свободен достъп до апартамента и до личната пощенска кутия на ответницата-обстоятелство, което не се опровергава, а се потвърждава от разпитания по делото свидетел. Не е било необходимо да се поставя съобщение във външната пощенска кутия, тъй като тя не е лична, а е обща за входа и ответницата няма пряк достъп до нея. Не било нужно също в разписките към призовките да се посочват часовете на посещение, понеже в процесуалния закон няма такова изискване. Освен това търсенето на ответницата на адреса е продължило повече от два месеца, а не по-малко от един месец, както тя твърди. Обстоятелството, че във входа в други апартаменти живеят нейните родители и деца не променя по никакъв начин фактическата обстановка, при която са извършени опитите за връчване на книжата. Другото лице, което получава съобщението вместо адресата, трябва да даде своето съгласие и да поеме задължение да го предаде/чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК/. Роднините на ответницата нямат нито задължение да приемат призовката, нито се презюмира, че добросъвестно ще съдействат на съдебния служител, давайки му сведения за адреса и местонахождението на ответницата. След като не са допуснати посочените в молбата процесуални нарушения, в резултат на които молителката да е била лишена от възможност да участва в делото, не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5, предложение първо от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд. Ето защо молбата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителката дължи на ответниците по молбата 450 лв. разноски за производството. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № І-31-37 от 24.02.2014 г. по гр. д. № 55693 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, І Г.О., 31 състав. ОСЪЖДА Н. Д. Г.- [ЕГН], да заплати на С. А. Х.-П.-[ЕГН], и Й. С. П.-[ЕГН], сумата 450/четиристотин и петдесет/ лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: