РЕШЕНИЕ № 453 София, 03. ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 634 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 16.11.2009 г. по гр.д. № 2425/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 16.06.2009 г. по гр.д. № 1359/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за тълкуването на отделните клаузи в договорите и началото на давността по вземане за неустойка. По първия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. По втория правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се изчислява неустойката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в договора е уговорена неустойка за забава в размер на 0,2% на ден върху внесените суми от поръчващия, но при забавяне на строителството повече от 7 месеца се дължи сумата 1.000 щатски долара. Последният ден, в който се начислява неустойката е 30.12.2003 г. и предявеният на 17.03.2008 г. иск е погасен по давност. Правилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за изграждане на имот в срок до 28.02.2003, но не по късно от 30.05.2003 г. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че е уговорена неустойка в размер на 0,2% на ден върху внесените суми от поръчващия за забавеното изпълнение на договора до седем месеца, а при по-дълго неизпълнение – неустойка в размер на 1.000 щатски долара. Действително в търговската практика съществува обичай да се уговаря неустойка за вредите от забава в срока, в който кредиторът продължава да има интерес от изпълнението, след което кредиторът губи правото на обезщетение за забава, но за него възниква правото да развали договора и получи неустойка за вредите от неизпълнението, които обикновено са по-големи. Такава неустойка се уговаря обичайно за забавеното изпълнение на характерната за договора престация. В случая обаче неустойката за забава не е ограничена със срок. В допълнените алинеи на чл. 9 от договора е уредено правото на купувача, след изтичането на седмия месец, да развали договора и получи обратно всички внесени суми със законната лихва от деня на плащането плюс неустойка в размер на 1.000 щатски долара. Едните вреди са мораторни (лихва върху определена сума в периода на забавата), а другите негаторни (връщане на даденото със законната лихва от внасянето + 1.000 щатски долара). Няма икономическа логика неустойката в размер на 1.000 щатски долара да бъде уговорена вместо значително по-голямото обезщетение за забава нито наред с него, без оглед на продължителността на забавянето след изтичането на седемте месеца. Икономическата логика има правно значение, тъй като тя ориентира съда коя е целта на договора, каква е връзката между отделните разпоредби, какъв е смисълът на обичаите в практиката и къде е мястото на добросъвестността. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е платила в изпълнение на задълженията си по договора сумата 17.405 щатски долара, а ответникът е изградил имота като отделен обект в сградата (без металния парапет на терасата, който трябва да е еднакъв с останалите), но до 17.03.2008 г. не го е предал на ищцата в надлежното състояние съгласно изискванията на договора – стълбищата са измазани, но над втория етаж не са боядисани, липсват ключове за осветлението и стъкла на асансьорните врати, не са изградени преградните стени на отделните мазета, няма абонатна станция и трансформаторен пост и обектът не е въведен в експлоатация в акт обр. 16 (ползва се промишлен ток). Неустойката в размер на 0,2% на ден върху внесените суми от поръчващия е уговорена за забавеното изпълнение на задължението за надлежно предаване на имота, като дължимостта на тази неустойка не е ограничена от срок. При забава повече от седем месеца е уредено правото на ищцата да развали договора и получи обратно всички внесени суми със законната лихва от деня на плащането плюс неустойка в размер на 1.000 щатски долара. От преценката на ищцата зависи дали да упражни това свое право и тя не го е упражнила. Видно от изложеното уговорената неустойка за забавено изпълнение на задължението за надлежно предаване на имота за процесния период от 17.03.2005 до 17.03.2008 г. възлиза на 47.316,57 лева и то се дължи от ответника със законната лихва и всички разноски по делото, доколкото не е направено възражение за прекомерност в сравнение с действително претърпените вреди при наличието на неправилно изпълнение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 16.11.2009 г. по гр.д. № 2425/2009. ОСЪЖДА [фирма], София да заплати на Н. Д. Ч. от София сумата 47.316,57 лева неустойка за забавеното в периода от 17.03.2005 до 17.03.2008 г. изпълнение на задължението за предаване на имот на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 17.03.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 5.987,00 лева разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер 47.908,43 лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 17.03.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.