Р Е Ш Е Н И Е
№. 198
гр.София , 07 януари 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Калин Софиянски
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 616/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.М., защитник на подсъдимия В. С. С., срещу Решение №134 от 03.04.2018 г., постановено по внохд №1181/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата е посочено, че са налични всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, но на практика аргументи са изложени само досежно основанието по т.2 на чл.348 ал.1 –допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява се срещу включването в доказателствената съвкупност на показанията на св.А. Б., дадени на досъдебното производство и според защитата незаконосъобразно приобщени от съда, тъй като свидетелят се е ползвал от правото си по чл.121 от НПК. Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно- наказанието да бъде заменено с по-леко, или подсъдимият да бъде оправдан.
Постъпило е и допълнение към касационната жалба, в което е направен собствен прочит на доказателствения материал.
В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че поставения в жалбата въпрос, касаещ свидетелските показания на А. Б. е бил задълбочено и подробно разгледан от въззивната инстанция, като извода, направен от нея, а именно, че коментираните показания не могат да бъдат изключени от доказателствата, е правилен и съответен на замисъла, вложен в разпоредбата на чл.121 от НПК. На следващо място посочва, че не са налице основания за допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. Моли решението да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият В. С. заявява,че нищо не е направил и моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №166 от 15.06.2017 г., постановена по нохд №3801/2016 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия В. С. С. за виновен в това ,че на 22.08.2015 г., между 13 и 14 часа, в [населено място],[жк], в горичката до стадион „А.“, като непълнолетен ,но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,без надлежно разрешително разпространил като продал за сумата от четиридесет лева на А. Т. Б. високорискови наркотични вещества-амфетамин с нето тегло 3,99 гр., с процентно съдържание на активен компонент- амфетамин 20,5%, на стойност 119,70 лв.,поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 пр.5 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес,два пъти седмично за една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
С присъдата предмета на престъплението –високорисково наркотично вещество-амфетамин е отнето в полза на държавата, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
По жалба на защитника на подсъдимия ,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1181/1017 г., приключило с решение №134 от 03.04.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Основното възражение по делото е свързано с допуснато от съда съществено процесуално нарушение, свързано с незаконосъобразното приобщаване на показанията на свидетеля А. Т. Б. от досъдебното производство, които показания са били поставени в основата на възприетата фактическа обстановка, на базата на която е изградено заключение за виновно поведение на подсъдимия С.. Този въпрос е бил поставян на вниманието и на въззивната инстанция, която е дала правилен отговор, а именно, че не съществува процесуална пречка за включването на коментираните показания в доказателствената съвкупност. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил пространни съображения, мотивирайки горния си извод. Макар част от тях да не се споделят от касационната инстанция, крайното му заключение, ВКС приема за вярно.
На досъдебното производство са проведени два разпита на св.А. Б.- пред разследващ полицай и по реда на чл.223 от НПК- пред съдия от Софийски градски съд. И в двата разпита свидетелят е заявил, че инкриминираното количество наркотично вещество е закупил от неговия познат В., който живее в същия блок като свидетеля, но в другия вход, и е описал мястото на срещите им и мястото, където обичайно В. е оставял наркотика, от където свидетелят го е взимал. От протоколите за проведените разпити е видно, че свидетелят е бил предупреден за правото си по чл.121 от НПК, от което той не се е възползвал, а добросъвестно е изложил всички обстоятелства, който е знаел по случая. В хода на съдебното следствие по първоинстанционното дело /л.114 от нохд №3801/2016 г./, свидетелят Б. не е отрекъл притежаването на процесното наркотично вещество лично от него, но на въпросите, свързани с това от кого го е получил и по какъв начин, е отказал да даде отговор, позовавайки се на разпоредбата на чл.121 от НПК. Този отказ на свидетеля е станал повод, съдът на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.1 от НПК да прочете показанията му от досъдебното производство, дадени пред съдия. В определението си, градският съд е изложил мотиви за причината, поради която счита, че в конкретния случай е налице основанието по чл.281 ал.1 т.2 пр.1 от НПК, а именно, че „чрез позоваването си на чл.121 от НПК, свидетелят практически демонстрира нежелание да съдейства на съда за разкриване на обективната истина и да изпълни задължението си по чл.120 ал.1 от НПК.
При тези данни, ВКС намира следното:
Разпоредбата на чл.121 от НПК визира обстоятелствата, по които свидетелят не е длъжен да дава показания. Касае се за въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Съдържанието на тази правна норма създава изключение от задължението на свидетеля да каже всичко, което му е известно по делото, както и да отговаря на въпроси, които му се поставят. След като законът е дал право на лицата-свидетели да се откажат от свидетелстване на основание чл.121 от НПК, това означава, че при отказ от свидетелстване, тези лица следва да се изключат от числото на свидетелите. Когато правото на отказ да се свидетелства е упражнено едва в съдебното заседание, това означава, че лицето престава да бъде повече свидетел по делото. А щом това е така, не може да бъде поставян и въпроса с приобщаване на показанията му от досъдебното производство, чрез прочитането и използването им като доказателствен материал, тъй като всички хипотези на чл.281 от НПК се отнасят до лица, които имат процесуалното качество на свидетел. В този смисъл са и коректно цитираните от защитника на подсъдимия решения- Р№354 по н.д. №354/2008 г. на трето н.о. на ВКС, Р№59 по н.д. №100/2012 г. на второ н.о. на ВКС. Тези принципни съображения обаче, не намират приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 15.12.2016 г., свидетелят Б. е отказал да отговори на въпроси, които не са свързани с неговото поведение, а с това на друго лице, което не попада в каталога на изрично посочените в нормата на чл.121 ал.1 от НПК лица, ползващи се с закрила. По отношение на своята дейност св. Б. е дал показания, в който не е отрекъл наличието на наркотично вещество в себе си, но е отказал да даде отговор на въпроса от кой го е получил, позовавайки се на разпоредбата на чл.121 от НПК. Това позоваване е неправомерно, тъй като не предполага отговор, с който свидетелят би се уличил в извършване на престъпление, така както е заявил в съдебното заседание. При това положение, напълно законосъобразно съдът е прочел показанията му на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.1 от НПК. Посочената разпоредба не би могла да се приложи, само ако в действителност е налице основанието по чл.121 ал.1 от НПК, тъй като тогава свидетелят не би имал задължение да отговаря на въпроси, уличаващи го в престъпление. В случая обаче основанието на чл.281 ал.1 т.2 пр.1 от НПК се е реализирало, понеже отказът за свидетелстване всъщност е в резултат на нежеланието на свидетеля да съдейства на съда за разкриване на обективната истина и да изпълни задължението си по чл.120 ал.1 от НПК, в какъвто смисъл са и аргументите на първостепенния съд.
При това положение, приобщените показания на св.Б. от досъдебното производство, дадени по реда на чл.223 от НПК, правилно са включени в доказателствената съвкупност и са получили оценка наред с всички останали доказателства, събрани по делото.
Възраженията на защитата на подсъдимия, че е било съвсем естествено свидетелят Б. да направи опит да се оневини, като дава уличаващи показания за друго лице, тъй като току-що е бил освободен от ареста във връзка с друго престъпление, че е прекарал в ареста дълго време, включително и през нощта, поради което е бил уязвим; че е публична тайна, че разследващите органи предпочитат да не се занимават с лица, в които е намерено минимално количество наркотично вещество, а да намерят удобен пласьор, са ирелевантни. Всички те почиват единствено на догадки и предположения и не само нямат правната стойност, която им се придава от защитника, а въобще отсъства такава. Впрочем свидетелят Б.,след като се е отказал от правото си по чл.121 ал.1 от НПК ,преди провеждане на разпита му пред съдия на досъдебното производство, същият е бил задължен да говори истината под страх от наказателна отговорност. От друга страна, разпитът пред съдия е гаранция за това, че върху свидетелят не се оказва неправомерно въздействие, че се провежда в спокойна обстановка и се спазват всички права, който той по силата на закона притежава в процесуално си качество на свидетел.
На следващо място, ВКС се съгласява с извода на въззивния съд ,че не съществува забрана за ползване на показанията на свидетелите полицейски служители К. и С., тъй като по отношение на тях не важи забраната по чл.118 от НПК, от една страна, а от друга- предоставената от свидетелите информация, макар и да представлява производно доказателство служи за проверка на първични доказателства, каквито са фактите, съобщени от свидетеля Б..
Действително в основата на фактическите изводи на съда предимно са залегнали показанията на св.Б.. Но те не са единствените, които обосновават авторството на деянието в лицето на подсъдимия. На стр.66 от съд.дело, въззивният съд е изложил детайлни съображения относно подкрепящите го доказателства-показанията на полицейските служители и факта на намирането в дома на В. С. на следи от наркотични вещества, които са идентични с инкриминираното вещество-амфетамин.
Упрекът на защитата, че напълно са били пренебрегнати показанията на св.Г. Н., е лишен от основание. Казаното от свидетелката е подложено на критична преценка и с основание е отхвърлено от въззивната инстанция, както поради близката родствена връзка между нея и подсъдимия /същата му е баба/, което обосновава интересът й от изхода на делото, така и защото те са изолирани и не намират потвърждение в останалите доказателствени източници. Право на решаващите съдилища е да кредитират с доверие или да отхвърлят свидетелски показания, стига да прочетат вярно тяхното съдържание, да ги анализират самостоятелно и във връзка с другите доказателства и да изложат ясни и логични мотиви за своето решение, които мотиви да позволяват проследяване на процеса на формиране на убеждението им, така както е сторил апелативния съд.
По-нататък, ВКС счита, че е налице логично обяснения за липсата на комуникация на 22.08.2015 г. между мобилните телефонни номера, за които има данни, че са ползвани от св.Б. и подсъдимия С.. И това е така, тъй като видно от разпита на св.Б. пред съдия, той е разполагал с две сим карти, а освен това комуникацията му с В. не се е осъществявала от неговия телефон, а от други.
Що се отнася до касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 , същите са декларативно заявени, без изложени аргументи в тяхна подкрепа, които да бъдат обсъдени от настоящия касационен състав.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №134 от 03.04.2018 г.,постановено по внохд №1181/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ |