Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр. София, 13.04.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2328 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по иск от „ВАВ 01“ ЕООД, [населено място] срещу „М- Груп Корпорейшън“ ЕООД, [населено място] за отмяна на арбитражно решение №1/31.07.2020г. по арб.дело №4/2019г. на Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“, [населено място]. Ищецът твърди, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора /чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА/, тъй като е присъдил на ищеца суми, които не са му били прехвърлени с договора за цесия от 12.12.2017г. и които не е имал право да претендира. Поддържа, че между страните по делото не е сключвано арбитражно споразумение, евентуално, че самата арбитражна клауза е недействителна /чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА/, тъй като е бланкетна и не са посочени арбитрите и техния брой. Заявява, че договорът за цесия не е сключен между страните в арбитражното производство и арбитражната клауза в него не поражда действие. Заявява, че е налице злоупотреба с права. Претендира разноски. Ответникът по иска за отмяна „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД поддържа, че искът е недопустим, евентуално неоснователен, като излага подробни съображения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск по чл.47, ал.1, т.2 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователно е възражението на ответника, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок, тъй като исковата молба е подадена на 02.11.2020г.- в 3-месечен срок от постановяване на самото арбитражно решение, съобщението за което е връчено на „ВАВ 01“ ЕООД на 04.08.2020г. По основателността на предявения иск: Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/. Няма спор в теорията и практиката и по въпроса, че ответникът следва да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, най-късно с отговора на исковата молба /чл.20, ал.1 ЗМТА/, като пропусне ли да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл.20, ал.3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА. Видно от приложеното арбитражно дело ответникът „ВАВ 01“ ЕООД /ищец в настоящия спор/ е получил препис от исковата молба, по която е образувано арб.дело №4/2019г. на АС при Българска Бизнес Асоциация /ББА/, [населено място], както и копия от приложените към нея доказателства на 04.11.2019г. чрез пълномощник И. Г. И., надлежно упълномощен с изрично писмено пълномощно. В о.с.з. на 07.11.2019г. не е даден ход на делото, но ответното дружество, чрез адв.Т. Т., надлежно упълномощен да го представлява по арб.дело №4/2019г. по описа на АС при ББА, [населено място], представя отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба изрично се заявява, че исковете са допустими, но се оспорват като неоснователни. Направено е искане на основание чл.11.3. от Процедурния правилник на АС при ББА, [населено място] производството да се гледа в състав от трима арбитри, като на основание чл.11.2. е посочен като арбитър М. К. Д.. В първото о.с.з. на 15.01.2020г. ответникът, чрез адв.Т. е заявил, че поддържа отговора на исковата молба, като е конкретизирал възраженията си за неоснователност на исковете. Процесуалният представител е взел участие по делото и в останалите съдебни заседания, като не е направил възражение относно компетентността на арбитражния съд. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението за некомпетентност на арбитражния съд поради липса на арбитражно споразумение е преклудирано, поради което не е налице и основанието на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Ищецът не излага твърдения за наличие на извинителни причини за пропускане на срока по чл.20, ал.1 ЗМТА, поради което не е налице хипотезата на чл.20, ал.3 ЗМТА. Не е налице и твърдяната недействителност на арбитражната клауза. Предмет на арбитражното дело са искове за реално изпълнение и за неустойка по договор за заем, сключен на 31.03.2014г. между „Си Финанси Груп“ ЕОД /заемодател/ и „ВАВ 01“ ЕООД /заемополучател/. В чл.10.10. от договора е обективирано съгласието на страните на основание чл.19 ГПК всички спорове, породени от договора, имащи връзка с него или отнасящи се до него, вкл. за изпълнение и заплащане на цени и неустойки да бъдат решавани от АС при ББА, [населено място] и съобразно неговия правилник. Клаузата не е бланкетна, страните са се споразумели споровете да се решават от институционален арбитраж, който е ясно и точно индивидуализиран, като няма императивно изискване за договаряне на броя на арбитрите /чл.11, ал.1 ЗМТА/. Вземанията на заемодателя „Си Финанси Груп“ ЕОД по процесния договор за заем са цедирани на ищеца в арбитражното производство „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, като няма спор в съдебната практика, че арбитражната клауза на чл.10.10. от договора за заем е отделен процесуален договор, по който цесионер не е страна. Фактът, че между цесионера „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД и длъжника „ВАВ 01“ ЕООД няма писмена арбитражна клауза не означава, че арбитражното споразумение е недействително. Валидно арбитражно споразумение е налице и при мълчаливо съгласие на ответника по смисъла на чл.7, ал.3 ЗМТА, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца. В конкретния случай ответникът „ВАВ 01“ ЕООД е участвал в арбитражното производство, като е представил писмен отговор, посочил е арбитър, направил е доказателствени искания, явявал се е в арбитражните заседания, без да оспори компетентността на арбитража. С тези си действия ответникът в арбитражното производство се е съгласил спорът между него и ищеца „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, очертан от исковата молба, да бъде разрешен от АС при ББА, [населено място] и съобразно неговия правилник. Не се установява и произнасяне на арбитражния съд извън предмета на спора, определен от ищеца чрез твърденията в исковата молба за накърнени субективни права и търсената защита. Изложените от „ВАВ 01“ ЕООД доводи представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение, тъй като се оспорват изводите на арбитражния съд относно притежаваните от ищеца притезателни права /оспорва се прехвърлянето на част от претендираните в арбитражното производство вземания с договора за цесия, сключен между „Си Финанси Груп“ ЕООД и „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД/, но в настоящото производство по чл.47 ЗМТА съдът не извършва контрол за правилност на арбитражното решение. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.5 ЗМТА, е неоснователен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВАВ 01“ ЕООД, [населено място] срещу „М- Груп Корпорейшън“ ЕООД, [населено място] иск на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение №1/31.07.2020г. по арб.дело №4/2019г. на Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“, [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.