4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60679 гр. София, 13.12.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №408 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.Ал.И. срещу решение №1524 от 17.11.2020г. по в.т.д. №2132/2020г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №3 от 13.02.2020г., постановено по т.д. №34/2019г. по описа на Окръжен съд- Видин. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ЗД „Бул Инс“ АД против Ц. И. Г. искове с правно основание чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 35 000 лева, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно с лихвата за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира разноски за трите инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос, уточнен от съда с оглед правомощията му- за задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по смисъла на чл.300 ГПК. Твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №163 от 26.10.2011г., т.д.№1025/2010г., ІІ т.о. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по жалбата Ц. Г. не представя писмен отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./, въззивният съд излага мотиви, че не са доказани релевантните факти, че ответникът като застраховано лице – водач на лекия автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП, е съзнавал, че управлява неизправно МПС, като независимо от това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на неизправността, както и, че процесното ПТП е възникнало в резултат на тази неизправност. Съдът обсъжда влязлата в сила присъда №40/17.09.2015г., постановена по НОХД №143/2015г. по описа на ОС-Видин и приема, че тя е задължителна относно противоправността на деянието на ответника, виновността и причинно-следствената връзка между деянието и противоправния резултат. Намира, че въпреки установената съставомерност на деянието на ответника относно нарушенията по чл.139, ал.1, т.1ЗДвП и чл.10, ал.1, т.1, б.“а“ ППЗДвП /управлявал е неизправно МПС, чиято неизправност се е изразявала в неосигуряване равномерно спиране на всички колела и необходимите спирачни усилия на всяко колело/, не е налице безсъмнена установеност на предпоставките за ангажиране регресната отговорност на водача на лекия автомобил по чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./. Решаващият съдебен състав излага доводи, че по делото е установено от неоспореното заключение на авто-техническата експертиза, че с оглед спецификата й, конкретната повреда на управлявания от ответника автомобил, изразяваща се в блокиране /клеясване/ на спирачния цилиндър на задното ляво колело на автомобила, е могла да се констатира субективно само от много опитен водач, управлявал продължително и постоянно време конкретния автомобил, какъвто ответникът не е, и само в условията на аварийно/екстремно/ спиране. Въззивният съд стига до извод, че ответникът е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в управляване на лек автомобил с неизправна спирачна система, което изключва ангажирането на регресната му отговорност. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправният въпрос – за задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по смисъла на чл.300 ГПК, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Даденото разрешение на въпроса от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател ЗД „Бул Инс“ АД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 700 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1524 от 17.11.2020г. по в.т.д. №2132/2020г. на Апелативен съд- София. УКАЗВА на касационния жалбоподател ЗД „Бул Инс“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 700 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.