Р Е Ш Е Н И Е № 161 Гр.София, 03 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 391/2012 г. Подсъдимият Н. С. Н. чрез свой защитник е подал касационна жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на Старозагорския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 234 от 5 юли 2011 г. по нохд 357/11 г., е за престъплението по транспорта, извършено по непредпазливост на 26 септември 2010 г. в [населено място] (не в близкия до него [населено място], както погрешно е посочвано понякога още в обвинителния акт), при управление на лек автомобил, от което е настъпила смъртта на М. П.-престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в” НК, по който Н. е и наказан 1 г. и 8 м. лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с изпитателен срок за 3 г., както и с лишаване от право да управлява МПС за срока на л.св. Второинстанционното (въззивно) решение – 173 от 6 декември 2011 г., е издадена също по жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба има позоваване на първите две основания по чл.348 НПК и на доводите, отнесени от подателя й към тях, и въпреки че при същественото нарушаване на процесуалните правила (което е претендирано заедно с нарушаването на материалния закон) е поначало недопустимо оправдаване на подсъдимия, това единствено е поискано от ВКС още в тази инстанция. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание, а според прокурора пред ВКС тя е неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват претендираните основания за неговата отмяна. Нарушение на закона по смисъла на т.1 от чл.348, ал.1 НПК и без друго липсва, тъй като за това основание най-често (и в случая-също) няма място, когато се иска законът да бъде приложен върху неприети в предходните инстанции факти (още повече, когато подсъдимият не е оспорил някои доказателства за обвинението, нужно на проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция при условията на чл.371, т.1 НПК-в случая за „склонността към самоубийство” на пострадалата, която обвинението не е приело, въпреки противоречието в показанията на С. и Г., от една страна, и С., близки на пострадалата – от друга). Нарушението на чл.15 НК (случайно деяние), специално, не е свързано от жалбоподателя с различни от приетите факти, но то няма как да бъде констатирано към приетите факти и възражението за него да не бъде отхвърлено, след обстойното му обсъждане в потвърдените от ПАС към присъдата (вж. например на с.13, 14-15) мотиви. Отбелязаното по-горе за свидетелските показания по отношение на психическото състояние на пострадалата, респ. за липсващо нарушение-относно приетото от съда в съответствие с обвинението, може да бъде приведено и като отговор на ВКС, че в тази насока не е допуснато не само нарушение на материалния, но и на процесуалния закон. Срещу приложението на последния обаче са напълно неоснователни и отделно изложените възражения, че законът е бил съществено нарушен с неспазването на срока за изготвяне на мотивите към съдебните актове, че защитникът не бил уведомен за изготвянето на второинстанционното решение или - направеното под друга форма, пак във връзка със „случайното деяние” – че не било съобразено експертното мнение за внезапната поява на пострадалата зад друг, насрещен автомобил-първото и третото от възраженията са просто голословни, а по отношение на второто не съществува ограничаването на правото на обжалване, което има предвид чл.348, ал. 3, т.1 НПК. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила въззивното решение № 173 от 6 декември 2011 г. по внохд № 407/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: