10 Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София 24.07.2015 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО Д. при участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 924 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационни жалби на А. М. Т., А. М. Т. и РПК „Н.„ против решение № 12 / 12.07.2013 год. по т.д.№ 115/2013 год. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73/21.03.02013 год. по гр.д.№ 1082 / 2011 год.на Дуловски районен съд.С последното са отхвърлени, като неоснователни,предявените от А. М. Т.,Н. Н. С. и А. М. Т., искове с правно основание чл.58 ал.1 ЗК,за отмяна решенията на ОС на кооперацията от 05.11.2011 год.,като противоречащи на Закона за кооперациите и Устава на РПК „Н.”. А. Т. и А. Т. обжалват въззивното решение като неправилно,поради постановяването му в противоречие със ЗК / чл. 9 ал.1,чл.16 ал.1,чл.16 ал.3 т.2 ЗК/,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Считат,че неправилно съдът е отказал да открие по реда на чл.193 ГПК производство,по оспорване истинността на представен от страната С. А. протокол от ОС на РПК „Н.„ от 24.09.2011 год., от истинността на който е предпоставено разрешението на процесуални и материалноправни въпроси в производството,вкл. по основателността на исковете - досежно наличието на законосъобразно решение за свикване на ОС от 05.11.2011 год. на РПК „Н. „ – по силата на решение на ОС от 24.09.2011 год. и законосъобразността на избора на С. А. като председател на кооперацията,каквото е едно от атакуваните решения на ОС от 05.11.2011 година,предвид спорното му качество на член-кооператор към този момент.Според касаторите,в противоречие с чл.269 пр.второ ГПК въззивният съд не е разгледал всички доводи във въззивната жалба,вкл.че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички доводи за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС от 05.11.2011 год., по всеки от активно субективно съединените искове. Касаторите считат противоречащ на задължителна съдебна практика извода на въззивния съд,че искът на А. Т. е неоснователен, поради липса на качество на член-кооператор в РПК „Н.„ към момента на ОС от 05.11.2011 год.,тъй като не зачетено значението на постановена по реда на чл.61 ЗК специфична обезпечителна мярка - спряно изпълнение на решенията на ОС на РПК „ Н. „ от 26.05.2010 год.,едно от които е и за изключването на А. Т. и още 24 член – кооператора.Касаторите оспорват обосноваността на извода,че с доказателството за получена от А. Т. пратка,без упоменато в същото съдържание на самата пратка,е доказано получаването от същия именно на покана за ОС на 05.11.2011 година, със съответния дневен ред ,респ. че е спазена разпоредбата на чл. 16 ал.1 ЗК. Подадена е и касационна жалба от РПК „ Н. „ , която , с оглед изложението на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК ,касаещи произнасянето по същество по иска с правно основание чл. 58 ал.1 ЗК , и петитума й ,настоящият състав възприема като касационна жалба единствено срещу постановеното по същество въззивно решение , не и спрямо частта му,с характер на определение,с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на същата страна,поради липса на правен интерес.Съображения за наличие на правен интерес, относими и към допустимостта на касационната жалба на същата страна, въпреки изхода на правния спор във въззивна инстанция , са изложени в определението на състава по чл.288 ГПК. Касаторът РПК„Н.„ излага аналогични съображения за неправилност на въззивното решение: съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид отказа от провеждане процедура по оспорване по реда на чл.193 ГПК , на истинността на представения от третото лице – помагач протокол от ОС на 24.09.2011 год.,като последица от което следва абсурдното, според страната,съобразяване истинността на два взаимно изключващи се по съдържание протокола на ОС на кооперацията от една и съща дата,час и място на провеждане,с конфронтиращи правни последици на взетите решения.Оспорва предпоставките за конституирането на С. А. като трето лице – помагач на РПК „ Н. „ . Като цяло твърди,че въззивното решение е вътрешно противоречиво,неаргументирано,несъобразено с всички събрани по делото доказателства и необосновано, поради допуснати съществени грешки при формиране изводите на съда съобразно правилата на формалната логика и опита. Третото лице – помагач – С. А. – оспорва касационните жалби.В писмените си бележки по делото възразява срещу възприетия от състава допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване.Поддържа тезата си за липса на активна процесуална легитимация за А. Т. към 05.11.2011 год.,поради изключването му като член – кооператор с решение на ОС на кооперацията от 26.05.2010 год.,отменено едва с решение № 189 / 07.12.2011 год. по гр.д.№ 397/2010 год. на Дуловски районен съд, влязло в сила като необжалвано в тази му част. Ирелевантен намира факта на спиране изпълнението на решенията на ОС на РПК „ Н. „ от 26.05.2010 год. по време на цялото висящо производство с предмет законосъобразността им. Върховен касационен съд,първо търговско отделение ,в съответствие с правомощията си по чл.293 вр. с чл.290 ГПК и съобразно доводите и възраженията на страните,намира следното : Първоинстанционното решение е постановено по присъединени за общо разглеждане и решаване гр.д. № 1082 и № 1083 по описа на Дуловски районен съд за 2011 год. – под № 1082 / 2011 год. на същия съд, с ищци А. Т., А. Т.,Н. С. /необжалвала / и М. Е..Производството спрямо последния е прекратено,поради последващ отказ от иска.А. Т. се е присъединил изрично към иска на А. Т., а двамата - към иска на М. Е.,преди заявен от последния отказ, което обстоятелство следва да бъде съобразено досежно предмета на исковете. Ищецът А. Т. оспорва решенията на ОС на РПК „Н.„ от 05.11.2011 год. като незаконосъобразни и противоуставни, тъй като той,а и други член – кооператори не са били надлежно поканени за същото ОС ,а и не е налице законосъобразно прието решение на ОС от 24.09.2011 год. за свикване ОС от 05.11.2011 год. с този му дневен ред . С оглед последното ищецът твърди, че на 24.09.2011 год. действително е проведено ОС на кооперацията,но с дневен ред и съдържание на взетите решения,различни от документираните в представен от конституираното по делото,на страната на ответника, трето лице – помагач С. А..Последният се е позовал на качество член – кооператор и именно с оглед това му качество и предмета на взетите от ОС на 05.11.2011 год. решения - избора му за председател на кооперацията,съдът е приел наличие на правен интерес от конституирането му като трето лице – помагач на ответника. Ищецът А. Т. аналогично твърди неуведомяването си за ОС на 05.11.2011 год..Основанията,посочени от ищеца М. Е., към иска на който изрично са се присъединили А.Т. и А.Т. , сочат и липса на предпоставки и аргументираност на избор на управителни органи / Председател на кооперацията, Управителен и Контролен съвети /, преди изтичане мандата на действащите,противно на изискванията на устава, както и незаконосъобразност на избора за управител на лице, нямащо качеството член – кооператор – С. А.,в противоречие с чл.26 ал.1 ЗК.За последното ищците се позовават именно на решенията на ОС от 24.09.2011 год., но съгласно протокола,представен от тях и поддържан като достоверен от представителя на РПК „Н.„ - управителя Й. Ж. Х., признала исковете. Така в производството се е стигнало до конституирането на една и съща в процеса страна, в качеството на главна и подпомагаща ответни страни, на субекти с напълно противоречиви в процеса интереси.РПК „Н.„ не оспорва исковете и признава незаконосъобразността на решенията на ОС от 05.11.2011 год.,като инспирирано от С. А. и приближени нему кооператори и свикано в противоречие с изискванията на ЗК и устава,а третото лице – помагач - С. А. оспорва исковете. Своевременно е заявено / ведно с представянето му от РПК „ Н. „/ оспорване истинността на протокола от ОС на 24.09.2011 год.- този , на който се позовава третото лице – помагач С. А. / о.з. от 22.02.2013 год. /, но първоинстанционният съд е отказал да открие производство по оспорване истинността му / определение в о.з. от 04.03.2013 год./ .На практика е зачел всеки от двата протокола на ОС на РПК „Н.„ от датата 24.09.2011 год., при идентичен час и място на провеждане.Липсват мотиви по всички доводи за незаконосъобразност и противоречие с устава, визирани от ищците. Въззивният съд е потвърдил решението,като противно на доводите във въззивните жалби на А. Т. и А. Т. не е разгледал несъобразените от първоинстанционния съд основания,не се е произнесъл по заявеното оспорване на истинността на представения от С. А. протокол на ОС от 24.09.2011 год., не е изключил неистинския от двата протокола от доказателствата по спора и изхождайки от липса на доказателства за оспорване на решенията на ОС от 24.09.2011 год. по който и да е от тях е счел,че всеки един е породил правни последици.Съобразно този си извод е приел, че с решение на ОС от 24.09.2011 год. е прието законосъобразно решение за свикване на ОС от 05.11.2011 год..Аргументирал е неоснователност на исковете и с извода,че А. Т. не е следвало да бъде уведомяван за ОС на 05.11.2011 год.,тъй като към този момент не е имал качеството член- кооператор,доколкото е бил освободен с предходно решение на ОС от 26.05.2010 год., а съдебното решение, с което решенията на това събрание са били отменени, е влязло в сила едва на 07.12.2011 год. / реш.№ 189 по гр.д.№ 397/2010 год. на Дуловски районен съд /.Съдът е приел, че постановеното спиране на изпълнението на решенията на ОС от 26.05.2011 год., по реда на чл.61 ЗК,няма каквото и да било правно значение.Макар този довод да е пряко относим и към процесуалната легитимация по иска на А. Т., съдът го е съобразил единствено за да приеме, че спрямо него не е извършено нарушение на чл.16 вр. с чл. 9 ал.1 т.2 ЗК ,тъй като не е следвало да получи покана и да участва в ОС.Приел е за доказано получаване от ищеца А. Т. на покана за ОС на 05.11.2011 год.,позовавайки се на данни от обратна разписка,в която е удостоверено единствено получаване на пратка, не и нейното съдържание. Липсват мотиви относно останалите доводи за незаконосъобразност и противоуставност на решенията : за нарушение на чл. 26 ал.1 ЗК,поради избор за председател на кооперацията на лице без качество на член – кооператор,в който смисъл решението е напълно нелогично в кумулативното зачитане на противоречащи си правни последици - изключване на С. А.,с решение на ОС от 24.09.2011 год.,съобразно протокола поддържан от главните страни в процеса и изрично решение за неизключването му като член – кооператор, с протокол от същата дата, час и място,поддържан от третото лице – помагач С. А..Не се е произнесъл и по довода за предприето в противоречие с предпоставките,визирани в Устава – чл.39 ал.3 и ал.4 , предсрочно прекратяване мандата на председателя,членовете на УС и КС на кооперацията, какъвто е предмета на взетите решения от ОС на 05.11.2011 година . С определение № 60 / 23.01.2015 год. касационното обжалване е допуснато по всяка от жалбите на А. Т., А. Т. и РПК „ Н. „, кумулативно - за проверка на допустимостта на въззивното решение, в частта в която съдът се е произнесъл по иск на А. Т., с оглед процесуалната му легитимация,основана на качеството на член – кооператор към момента на ОС от 05.11.2011 год., както и по правния въпрос,отговор на който предпоставя и отговор по процесуалната легитимация на ищеца Т. : Легитимирани ли са да искат отмяна на решения на ОС,по реда на чл.58 ал.1 ЗК,член – кооператори, които към момента на постановяване атакуваните решения са изключени като такива,решението за изключването им е предмет на атакуване с иск по чл.58 ал.1 ЗК,а изпълнението на решението за изключването им е спряно,на основание чл.61 ЗК ?. Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение № 105 / 24.06.2013 год. по т.д.№ 942 / 2012 год. на І т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК. С посоченото решение,макар в хипотеза на спряно по реда на чл.61 ЗК изпълнение на решения на ОС с различен предмет - изменение на устава на кооперацията,е даден еднозначен и противоположен на приетия от въззивния съд отговор относно значението на спирането - забрана за прилагане последиците на решението,чието изпълнение е спряно,до постановяване на решение относно неговата законосъобразност и съответствие с устава. По правния въпрос : Отчитайки различието в правните последици на спряно вписване в търговския регистър, на решенията на ОС на кооперацията,подлежащи на вписване, спрямо тези на спирането на изпълнението им по реда на чл.61 ЗК,е видно,че първото гарантира интересите на трети добросъвестни лица по отношение правните последици на незаконосъобразно взети и подлежащи на вписване решения,а второто – и по изричното разпореждане на закона - е допустимо в защита правния интерес и на самите член-кооператори спрямо кооперацията,при обосноваване вероятна незаконосъобразност на всички, а не само подлежащи на вписване, решения на ОС на кооперацията,по предявени по реда на чл.58 ЗК искове за отмяната им.Както се посочва в цитираното реш.№ 105 по т.д.№ 942 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, а е възприето и в реш. № 227 по гр.д.№ 6590 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС и се споделя в постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 390 / 25.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 323 / 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС,предвид правния резултат по същото / при това последните две касаещи решения на ОС, също с различен от това по т.д. № 942/2012 год. на І т.о. на ВКС предмет / действието на предвидената в чл.61 ЗК мярка „ спиране изпълнение на решение на ОС„ означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на това решение .В цитираните съдебни актове предмет на атакуване, респ. спиране на изпълнението,са решения на ОС с различен от настоящия предмет / изменение на устава на кооперацията, избор на председател на кооперацията /, като с оглед обезпечителната мярка по чл. 61 ЗК за спиране на изпълнението им, последващи решения на ОС,съобразени с измененията на устава, а не с предходната му редакция , респ. действия по учредяване на процесуално представителство на кооперацията , предприети от новоизбрания председател,а не от освободения, са счетени за незаконосъобразни ,като предприети по време на висящността на обезпечителната мярка.Даденото в цитираните актове на ВКС разрешение следва да бъде споделено и в настоящия случай,тъй като неприложимост,с оглед конкретния предмет на атакуваното решение, не може да бъде обоснована – чл.61 ЗК не визира изключения, нито съдържанието на разпоредбата и закона в цялост предпоставят допустимо ограничително тълкуване, в аспект на конкретната хипотеза - изключване на член-кооператор.Напротив,в гарантиране срещу недобросъвестност на такъв член,възползващ се от последиците на чл.61 ЗК, чл.13 ал.2 ЗК предвижда възможност за предварително / още преди вземане на решение за изключването му / ограничаване на подлежащ на изключване член на кооперацията,при условия и по ред,предвидени в Устава на кооперацията. Такова ограничение не е предвидено в Устава на РПК „ Н. „, респ. приложено в настоящия случай . Следователно,отговорът на правния въпрос е : Член–кооператор,изключен с решение на ОС на кооперацията,атакувано по реда на чл. 58 ЗК и чието изпълнение по реда на чл.61 ЗК е било спряно до постановяване решение относно законосъобразността му, е легитимиран да атакува по реда на чл.58 ЗК решения на ОС на кооперацията , взети по време на висящността на производството по чл.58 ЗК, с предмет законосъобразността на решението на ОС за изключването му като член-кооператор.Предвид постановеното спиране на изпълнението на решението на ОС за изключването му като член-кооператор, същият продължава да упражнява права, както и да бъде адресат на задължения, произтичащи от качеството му на такъв. По основателността на касационните жалби : С оглед отговора на правния въпрос,доказана се явява процесуалната легитимация на А. Т. за предявяване иска по чл.58 ЗК, от което следва и допустимост на постановеното по този иск въззивно решение, както и доказаност на единият от поддържаните доводи за незаконосъобразност на взетите от ОС на РПК „ Н. „ решения от 05.11.2011 год. – неуведомяване на ищеца за ОС,вкл. по предвидения в закона и устава ред – с писмена покана,в 14-дневен срок преди датата на ОС, с което е нарушено гарантираното му от чл.9 ал.1 т.2 вр. с чл.16 ал.1 ЗК право на участие и глас. Нито ответникът,нито третото лице – помагач на ответника оспорват факта,че предвид предходното изключване на А. Т. като член – кооператор ,както той, така и други от изключените 24 член – кооператора не са били уведомявани за ОС на 05.11.2011 год., тъй като субективното мнение на организаторите на ОС е било , че тези лица не разполагат с правото да участват.Необосновано е въззивното решение и относно извода за уведомяване за ОС на 05.11.2011 год. на ищеца А. Т., доколкото представеното по делото доказателство – обратна разписка – не съдържа данни относно съдържанието на доставената на лицето пратка. Макар протоколът от ОС на РПК „ Н. „ от 24.09.2011 год. - този на който се позовава третото лице – помагач - да е оспорен за истинност със самото му представяне от ответната кооперация, поддържаните в хода на първоинстанционното производство обстоятелства по оспорването не касаят истинността му , в частта му на свидетелстващ - за провеждането на ОС на тази дата , съдържанието на осъществените в същото действия и направени волеизявления - документ.Не се твърди / противно на заявеното едва във въззивната жалба на А. Т. и А. Т. / неосъществили се в действителност, съответно на протоколираните , действия и волеизявления на участвали лично в ОС на 24.09.2011 год. 40 член – кооператора. Доколкото представеният от същата дата , час и място протокол , поддържан от главните страни в процеса,свидетелства / като не е бил оспорен в тази му част / за първоначално присъствие на С. А. при започване на ОС, документирано с протокола поддържан от главните страни , и последващото му оттегляне, ведно с група член – кооператори , само след който момент е могло да се формират решения от паралелно проведено ОС на кооперацията,главните страни са твърдели на това именно основание „неистинност” на взетите с участието на трето лице – помагач решения от 24.09.2011 год.. С оглед така поддържаните при оспорването на документа обстоятелства, за съда не е възникнало основание за откриване производство по оспорване съгласно чл.193 ГПК. Дори да би било открито такова и оспорена истинността на поддържания от С. А. протокол от 24.09.2011 год., то правният резултат по спора би бил идентичен, предвид следните съображения : Независимо в каква поредност едно спрямо друго са взети решенията на паралелните ОС на кооперацията от 24.09.2011 год., в частта относно изключването на С. А. това решение е породило правни последици.Ако би било взето първо по време решението за неизключването му,последващо взето решение за изключването му поражда правни последици в качеството на ново валидно волеизявление на компетентен за това орган на кооперацията – ОС,чиято незаконосъобразност не е оспорена по исков ред.Обратната поредност също не изключва правните последици на решението за изключването му като член-кооператор,тъй като последващо го решение за неизключване не би могло да породи самостоятелни правни последици на възстановяване на членство,прекратено с валидно,неоспорено за законосъобразност по реда на чл.58 ЗК, решение на кооперацията. Правилни са съображенията на въззивния съд,че при паралелно,действително проведени ОС на РПК „Н.„, с участието на различни член – кооператори / доколкото не е оспорена до момента истинността на протокола, ползван от третото лице – помагач /, макар да се касае за злоупотреба с права - несъгласието на С. А. и други член – кооператори със законосъобразността на свиканото ОС предоставя на същите право на иск по реда на чл.58 ЗК за атакуване решенията му,а не иницииране и провеждане на паралелно ОС – твърдените пороци на това паралелно ОС касаят законосъобразността на решенията му, атакуема единствено с конститутивния иск по чл.58 ЗК, какъвто не е предявяван. В такова производство би могло да се коментира и нарушението на чл.16 ал.2 ЗК,безспорно установимо, тъй като ОС от 24.09.2011 год. ,съгласно протокола поддържан от С. А., е взело решение , невключено в обявения дневен ред – именно решението за свикване на ОС от 05.11.2011 год.с така предвидения дневен ред - въпреки неучастието на всички член-кооператори.Неоспорената законосъобразност на решенията на общите събрания от 24.09.2011 год., обаче, както се посочи по-горе, не изключва отречено по безспорен начин и към момента качество на С. А. като член – кооператор в РПК „Н.„ , а оттук и основателност на довода за незаконосъобразност на решението за избирането му като председател на кооперацията, в противоречие с чл. 26 ал.1 ЗК. С решенията от 05.11.2011 год. са прекратени предсрочно, в противоречие с изискванията на устава на кооперацията / чл. 39 ал.3 и ал.4 / правомощията на органите й - председател, УС и КС, съответно са избрани нови.Съгласно вписванията в търговския регистър по партидата на кооперацията / извлечение – стр.157 – 158 по номерацията на присъединеното гр.д.№ 1083/2011 год. на Дуловски районен съд / мандатът на освободените от ОС на 05.11.2011 год. председател, членове на УС и КС изтича на 18.03.2013 год..Отчитайки продължителността му от 4 години ,съгласно устава , към 05.11.2011 год. същият обективно не би могъл да е изтичащ.При това положение , предсрочното прекратяване на правомощията на органите на кооперацията се явява лишено от основанията предвидени в устава на кооперацията. Въззивният съд не е изложил мотиви по предходните две основания за незаконосъобразност и противоуставност на решенията на ОС от 05.11.2011 год.,поради което е обоснован касационният довод за допуснато съществено нарушение на чл.269 предл. второ ГПК,както и за произнасяне в противоречие с материалния закон,доколкото макар признавайки настъпили правни последици на решението на ОС от 24.09.2011 год.,за изключването на С. А. като член – кооператор,въззивният съд не е санкционирал с незаконосъобразност избора му за председател на кооперацията, в противоречие с чл.26 ал.1 ЗК . Други основания за незаконосъобразност на решенията на ОС от 05.11.2011 год. не са релевирани в преклузивния по чл.58 ал.3 ЗК срок, поради което не могат да бъдат предмет на произнасяне. С оглед изхода на спора, провокиран до настоящото си развитие в касационна инстанция изцяло от процесуалното поведение на третото лице – помагач, на основание чл.78 ал.1 ГПК С. А. следва да бъде осъден да възмезди страните за понесените от тях разноски, както следва : в полза на РПК „Н.„ - 500 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение и 70 лева държавна такса , в полза А. Т. и А. Т. - по 70 лева заплатени държавни такси . Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12/12.07.2013 год. по т.д.№ 115/2013 год. на Силистренски окръжен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 73/21.03.02013 год. по гр.д.№ 1082 / 2011 год. на Дуловски районен съд за отхвърляне предявените от А. М. Т. и А. М. Т. против РПК „ Н. „ искове с правно основание чл.58 ал.1 ЗК, за отмяна решенията на ОС на РПК „ Н. „ от 05.11.2011 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ, по предявените от А. М. Т. и А. М. Т. против РПК „Н.„ обективно кумулативно и активно субективно съединени искове, с правно основание чл.58 ал.1 ЗК, като незаконосъобразни, поради противоречие с чл.9 ал.1 т.2 ЗК и чл. 26 ал.1 ЗК и противоуставни - поради противоречие с чл.39 ал.3 и ал.4 от Устава на РПК „ Н. „ , взетите от ОС на РПК „ Н. „ от 05.11.2011 год. решения. Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ответника – С. Д. А.. ОСЪЖДА С. Д. А.,на основание чл.78 ал.10 ГПК, да заплати на всяка от страните в производството понесените от тях разноски за същото, както следва : на РПК „ Н. „ – 570 лева,на А. Т. – 70 лева и на А. Т. – 70 лева . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: