1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 175 София, 18.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 3511/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. И. С. Ч., представляван от адв. М. П., е обжалвал въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 58 от 03.06.2021 г. по в. гр. д. 211/2021 г. Касаторът оспорва решаващите изводи на въззивния съд, че по плана от 1982 г. имотната граница между неговия имот и този на ответницата е заснета неправилно, която грешка е възпроизведена в последващите планове и в изготвената въз основа на тях кадастрална карта; че тази грешка не се отразява на правото на собственост върху грешно заснетата площ. Поддържа, че в случая ответниците не са инициирали по надлежния ред производство за поправяне на непълноти и грешки в кадастралната карта, както и че съгласно действащите към одобряване на плана от 1982 г. разпоредби, той има пряко отчуждително действие, поради което в случая не е налице хипотезата на неправилно заснемане. В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за прякото отчуждително действие на влезлите в сила регулационни планове по З. (отм.) и за предпоставките, при които съдът изследва грешките в кадастралната карта. Ответниците Т. Ф. С. и Д. В. С., представлявани от адв. Е. Х., считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и излагат становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, предвид предмета на делото – иск за защита на собствеността, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е отменил решението на Сливенския районен съд № 260226 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 4317/2020 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявените от И. С. Ч. срещу Т. Ф. С. и Д. В. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат частта от масивна ограда, съществуваща в северната част на собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор № .... . Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ..... , с площ от 270 кв. м., граничещ на север със собствения на ответниците имот с идентификатор № .... , с площ от 391 кв. м. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че по плана от 1957 г. фактическата ограда съвпада с имотната граница; по плана от 1982 г. имотната граница между двата имота е заснета неправилно, като тази грешка е възпроизведена и по плана от 1995 г., въз основа на който е изготвена и кадастралната карта. Тази масивна ограда съществува отпреди 1957 г. и продължава да съществува в този вид и към момента на одобряването на кадастралната карта. Ищецът по настоящото дело е придобил имот с идентификатор № .... през 2015г. именно в грешно заснетите граници на имота по кадастралната карта, поради което няма право на собственост върху спорната част от 7 кв.м., при която има навлизане в имота на ищеца. Според въззивния съд допуснатото в картата от 1995г. грешно заснемане на имотната граница не лишава ответниците от правото им на собственост върху грешно заснетата площ, нито прави ищеца собственик на тази част, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, а именно - да е смутено правото на собственост на ищеца. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Правният въпрос по приложението на чл.110 З./отм./ за непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план и разясненията в ТР 3/1993г. на ВС, ОСГК, не може да обоснове допускане на касационното обжалване, защото не отговаря на изискванията, посочени в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК - да е изведен от решаващите изводи на съда и да е от значение за делото. Въззивният съд не се е произнасял по поставения правен въпрос. По делото няма данни между имотите на ищеца /касатор/ и на ответниците да е имало придаваеми части по регулация по нито един от плановете, за да е длъжен съдът да изследва дали е настъпило отчуждителното действие на плана по отношение на границите на двата съседни имота. От заключението на изслушаната по делото техническа експертиза е установено, че по кадастралния и регулационен план от 1958г. е съществувала сегашната ограда, изобразена с условен знак за „масивна ограда с ниша за дърва“, но по този план не е образуван парцел за съседния имот – според вещото лице имотът на ищеца все още не съществува самостоятелно, а е част от друг имот. С плана от 1982г. парцелите са отпаднали, а имотите са заснети с планоснимачни номера, защото теренът е отреден за комплексно строителство. Последният регулационен план отрежда парцели според кадастралната основа на предходния план. По нито един от плановете не се придават части между имотите на ищеца и на ответницата, който е ограден със съществуващата през 1957г. ограда, и досега, за да е необходимо да се тълкува разпоредбата на чл.110 З. /отм./ и въззивният съд не се е позовал на нея. Вторият правен въпрос: може ли съдът да изследва грешки и непълноти в кадастралната карта, ако такова производство не е проведено? е обуславящ, но по него не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изводите на въззивния съд не противоречат, както поддържа касаторът, а са в съответствие с т. 4 от ТР 8/ 2014г. на ВКС, ОСГК. Според тълкувателното решение искът по чл. 53 респ.чл.54-нов ЗКИР не е специален иск, а иск за собственост към настоящия момент, затова се включва в предмета на доказване по предявен иск за защита на собствеността и без изрично позоваване от заинтересованата страна за съществуването на грешка в кадастралната карта, когато за разрешаване на правния спор по предявения иск трябва да се установи пространственият обхват на правото на собственост и дали то съответства на отразеното в кадастралната карта. В случая съдът е спазил това тълкуване като е установил, че сега отразената граница между имотите на ищеца и ответниците е грешно заснета по кадастралната карта в резултат на грешно наслагване на граници от 1982г. насам. Както е изяснило вещото лице, оградата е отразена на регулационната граница по плана от 1957г. и съществува оттогава като регулацията между двата процесни имота не е изменяна. Следователно в последващите планове без законово основание регулационната граница е изместена така, че съществуващата от 1857г. ограда навлиза навътре в имота на ищеца. По тези съображения, поради отсъствието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Разноски на ответниците не се присъждат, защото не са поискани. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 58 от 03.06.2021 г. по в. гр. д. 211/2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: