Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                            № 117                                        София, 09 март 2010 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година, в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                                                                                      ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев наказателно дело № 774/2009 година     Производството е образувано по искане от осъдения Х. П. Г. за възобновяване на нохд № 51/2009 год. по описа на Районен съд-Монтана, отмяна на постановената по него присъда от 03.06.2009 год. и прекратяване на наказателното производство. В искането са посочени основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Допуснато е нарушение на закона, защото съобразно правилата на чл. 79, ал. 1, т. 2 и чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване на осъдения за деянието предмет на обвинението е изключено по давност. Съдът не е съобразил тези обстоятелства и е постановил осъдителната си присъда, вместо на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК да прекрати образуваното наказателно производство, поради което неговият съдебен акт подлежи на отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания. Прокурорът даде подробно мотивирано заключение, че искането е основателно и следва да се уважи. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Дознание № 642/1998 год. по описа на РПУ-Монтана е образувано с постановление от 16.06.1998 год. срещу Н. П. Н. от гр. В. за извършено от него на 05.06.1998 год. в гр. Б. престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. На 19.06.1998 год. Николов е привлечен като обвиняем за това престъпление и е проведен негов разпит, при който той разказал за участието в кражбата и на Х. П. Г.. Със заключително постановление от 07.08.1998 год. разследващият орган е изразил мнение за спиране на дознанието до издирването на Г. и привличането му като обвиняем. С постановление от 12.08.1998 год. на прокурор при РП-Монтана, на основание чл. 239 от НПК/отм./ наказателното производство е спряно, а на 18.06.2008 год. с друго постановление на Районния прокурор наказателното производство по дознанието по отношение на Н. П. Н. е възобновено. На 30.12.2008 год. Х. П. Г. е бил редовно призован да се яви на 06.01.2009 год. в РУ-Монтана за извършване на процесуално-следствени действия по дознание № 642/1998 год. На 06.01.2009 год. Х. П. Г. е бил привлечен като обвиняем за извършено на 05.06.1998 год. в землището на гр. Б., обл. Монтана, при условията на повторност и в съучастие като съизвършител с Н. П. Н. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, с предмет два кражбата два коня на обща стойност 2483.20 лв., собственост на К. М. Г. и Н. К. М. На същата дата е проведен негов разпит и са му предявени материалите по разследването. Наказателното дело от общ характер № 51/2009 год. по описа на РС-Монтана е образувано по внесен обвинителен акт срещу Н. П. Н. и Х. П. Г. за извършено от тях на 05.06.1998 год. престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК-за Н. , във вр. чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, а Г. във вр. чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на осъдените по чл. 371 НПК и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на осъдените производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от тях самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. В съответствие с установените и признати от подсъдимите факти и обстоятелства съдът е квалифицирал извършеното от Г. като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във. вр. чл. 26, ал. 1 НК. На посоченото правно основание наказанието му е определено при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК, а именно по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК-шест месеца лишаване от свобода, което е постановено, той да изтърпи ефективно. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 396/1994 год. и нохд № 5/1996 год. и двете на РС-Враца. На основание чл. 68, ал. 1 НК това общо наказание съдът е привел в изпълнение и постановил то да бъде изтърпяно отделно от наказанието по нохд № 51/2009 год. на РС-Монтана при първоначален «Общ» режим. Присъдата не е обжалвана или протестирана и влязла в сила след изтичане на 15-дневния срок за обжалването й. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт. От данните по делото е видно, че с влязла в сила на 22.02.1997 год. присъда по нохд № 396/1994 год. на РС-Враца Х. Г. е признат за виновен в извършено на 19.07.1992 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, като е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С влязла в сила на 30.05.1997 год. присъда по нохд № 5/1996 год. на РС-Враца Г. е признат за виновен в извършено на 01.12.1994 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, като е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението е отложено за срок от три години. Деянието предмет на обвинението по влязлата в сила присъда по искането за възобновяване е извършено на 05.06.1998 год., т.е. в определения изпитателен срок по нохд № 396/1994 год. и № 5/1996 год. Възражението на подсъдимия за погасяване на наказателното преследване, поради изтичане на предвидената в закона давност е основателно. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При този размер на наказанието, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК давността, погасяваща наказателното преследване, е десет години, считано от деня, в който престъплението е довършено. В случая, това е 05.06.1998 год., когато според обвинението деянието е извършено, т.е. ако не е прекъсвана или спирана, тя е изтекла в края на 05.06.2008год. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, и за конкретно извършено от него престъпление. Не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване. Само действията им, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността на наказателното преследване, а такива по дознанието до 06.01.2009 год. спрямо Г. не са налице. В конкретния случай органите на досъдебното производство незаконосъобразно са привлекли Г. към наказателна отговорност и са му предявили обвинение за деяние, преследването на което е погасено по давност, съобразно чл. 79, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. При това положение съдът е следвало да установи, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и като не е сторил това, самият той е приложил неправилно закона. Присъдата е незаконосъобразна и в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение общото наказание от една година и два месеца лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 396/1994 год. и нохд № 5/1996 год. и двете на РС-Враца и е определено то да бъде изтърпяно от Г. при първоначален «Обш» режим. Това е така, тъй като присъдите по нохд № 396/1994 год. и нохд № 5/1996 год. са влезли в сила съответно-на 22.02.1997 год. и на 30.05.1997 год., като по първата от тях е наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, а по втората-една година лишаване от свобода, т.е. под три години лишаване от свобода по всяка от тях. Дори и да не са налице предпоставките за приложение на чл. 79, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК спрямо деянието предмет на присъдата по нохд № 51/2009 год. по описа на РС-Монтана, наказанията по тези присъди, не подлежат на изпълнение, тъй като през 2004 год. е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 82, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 4 от НК. Поради това, искането на осъдения за възобновяване на нохд № 51/2009 год. по описа на Районен съд-Монтана и отмяна на постановената по него присъда от 03.06.2009 год., и прекратяване на наказателното производство се явява основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 51/2009 год. по описа на Районен съд-Монтана, отменява изцяло постановената по него присъда от 03.06.2009 год. и прекратява наказателното производство. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: