Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 17 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети май .………………........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № ... 711 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по постъпила в срок жалба от частната тъжителка С. Б.. Атакува се протоколно определение от 27.01.12 год., постановено по ВНЧХД № 1796/11 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК е отменена присъда № 2553 от 15.11.11 год. по НЧХД № 1542/11 год. на Бургаския районен съд и е прекратено наказателното производство. Едновременно с това се атакува и определение № 3 от 08.02.12 год., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Б. за присъждане на направените по делото разноски. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се да се отменят определенията и делото да се върне за ново разглеждане. Жалбоподателката и нейният повереник не се явяват в съдебно заседание пред ВКС, редовно призовани. По делото са приложени писмени бележки – „изложение на касационните основания”. Ответната страна – подсъдимата К.и нейната защита не се явяват, редовно призовани. От тях по делото е приложено възражение, в което е отразено становището, че жалбата е неоснователна и определението на съда следва да се остави в сила. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила атакуваното определение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимата К. е призната за виновна в това, че на 24.11.10 год. в гр.Бургас е причинила лека телесна повреда на С. Б., изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. На осн. чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. Оправдана е по първоначалното обвинение по чл. 130, ал. 1. Осъдена е на осн. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на Б.500.00 лв. неимуществени вреди, ведно с лихвата. Искът е отхвърлен в останалата част. К. е осъдена да заплати на тъжителката направените по делото разноски в размер на 462.00 лв. Присъдата е обжалвана от подсъдимата. В проведеното на 27.01.12 год. съдебно заседание, преди да е даден ход на делото, съдът е приканил страните към спогодба. Жалбоподателката е изразила готовност да се спогодят, ако отпаднат всички претенции към нея. Помолила е да бъде извинена. Б. е споделила, че въпреки обидата, която и е нанесена, и физическата и психическа болка, която е изпитала, също е съгласна да си стиснат ръцете. Съгласила се е да „оттегли всичките си допълнителни претенции към жалбоподателката”. При тези изявления на двете страни по делото, изразени пред защитата и повереника, съдът е отменил присъдата. Одобрил е постигнатата спогодба между двете и е прекратил наказателното производство по въззивното дело. Първият упрек към процесуалната дейност на съда е, че не е докладвано делото. Бургаският окръжен съд не е нарушил процесуалния закон. Във въззивното производство се докладват атакуваният съдебен акт, жалбите и възраженията на страните, след като се даде ход на делото. В случая страните са се спогодили преди даване ход на делото, поради което същото не е следвало да се докладва. Касаторката твърди, че е лишена от консултации с повереника си в процеса на постигане на спогодбата. Тава не може да се сподели. Видно от съдебния протокол, по времето, когато съдът е предложил на страните да се помирят, техните изявления по него и одобряването на постигнатата спогодба, в съдебната зала са присъствали защитникът на Б. и повереникът на К. Първият е следвало ясно и категорично да се противопостави, ако по някакъв начин съдът е въздействал върху волята на тъжителката, но това не е направено. При това, подсъдимата и тъжителката са поставени в равностойно положение и са имали пълна възможност да се консултират за естеството и последиците от помирението. Ето защо не са нарушени процесуалните права на тъжителката. В касационната жалба се твърди, че посоченото в съдебния протокол не „отговаря на истината и обективната действителност”. Едно такова твърдение не може да обоснове осъществено касационно основание, което до доведе до отмяна на даден съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В НПК е предвиден определен ред да се възрази срещу съдебния протокол. Този ред, регламентиран в чл. 312, ал. 1 НПК, е свързан с писмено искане от някоя от страните по делото за поправка и допълнение на протокола в тридневен срок от датата на изготвянето му. Такова писмено искане от страна на тъжителката или нейния повереник не е направено. По силата на чл. 346, т. 3 НПК определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК могат да бъдат обжалвани по касационен ред, но само в случаите на нова присъда. В случая, обаче, съдът не се е произнесъл с присъда, по която е пропуснал решаването на въпроса за разноските, за да се постанови определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, а с определение, с което е закрепил волята на страните, че са се помирили по обвинението и разноските. В тази насока е изричното волеизявление на Б., че е „съгласна да оттегли всичките си допълнителни претенции към жалбоподателката”. Ето защо, в тази си част жалбата следва да се остави без разглеждане. Във връзка с посоченото, касационната жалба на Б. е неоснователна в основната си част, поради което определението за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК следва да се остави в сила. В останалата си част, касаеща направените по делото разноски, жалбата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 27.01.12 год., постановено по ВНЧХД № 1796/11 год. по описа на Бургаския окръжен съд, за прекратяване на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК на наказателното производство, образувано по тъжбата на С. Б. срещу М. К. по чл. 130, ал. 1 НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в останалата й част, касаеща направените от Б. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................