4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 85 гр. София, 16.02.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 313 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 2435 от 01.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2537/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение № 7419 от 29.08.2016 г. по гр.д. № 16420/2013 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молба от 28.06.2016 г., подадена от С. С. Ц. от [населено място] за изменение на решение № 1925 от 07.06.2016 г. в частта му за съдебните разноски. Срещу определението на Пловдивски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 34280 от 21.11.2016 г., подадена от С. С. Ц. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК по въпросите: кой съд следва да се произнесе по направените от страната разноски, когато въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка и е върнал делото за произнасяне по съществото на направеното искане; дължат ли се съдебни разноски в производството по поправка на очевидна фактическа грешка и приложим ли е чл. 81 ГПК в производство пред въззивния съд по частна жалба срещу отказ на първоинстанционния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка. При условията на чл. 265, ал.1 ГПК към частната касационна жалба се е присъединила Д. И. Ц. от [населено място]. Ответниците по жалбата Х. А. Т., А. Х. Т. и Й. И. Т. не вземат становище. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за изменение на определението в частта му за съдебните разноски. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 16420/2013 г. на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба от С. С. Ц. и Д. И. Ц. против Х. А. Т., А. Х. Т. и Й. И. Т., всички от [населено място] с предявени искове по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД. С решение № 554 от 19.02.2015 г. съдът се е произнесъл по съществото на предявените искове. С молба от 25.03.2015 г. Ищецът С. С. Ц. е поискал съдът да се произнесе с отделен диспозитив по предявения инцидентен установителен иск за оспорване автентичността на представени по делото документи. С определение № 4400 от 16.04.2015 г. съдът е оставил без уважение искането за допълване на решението. Определение № 4400 от 16.04.2015 г. е обжалвано с частна жалба от С. С. Ц.. С определение № 3567 от 22.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1655/2015 г. на Пловдивски окръжен съд първоинстанционното определение е обезсилено и делото върнато на Пловдивски районен съд за произнасяне по същото искане по реда на чл. 247 ГПК. С определение № 10283 от 20.10.2015 г. Пловдивски районен съд е оставил без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 554 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 16420/2013 г. Това определение е обжалвано от С. С. Ц. и отменено с определение № 904 от 22.04.2016 г. по ч. гр.д. № 3308/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. С молба от 05.05.2016 г. до Пловдивски районен съд ищецът С. С. Ц. е направил искане за присъждане на заплатения адвокатски хонорар в производството по чл. 247 ГПК, а с молба от 19.05.2016 г. е поискал да му бъдат присъдени всички направени в това производство съдебни разноски. Към молбата не е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. С решение № 1925 от 07.06.2016 г. Пловдивски районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 19.02.2015 г. и е присъдил на молителя съдебни разноски в размер на 350 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено в производството по чл. 247 ГПК. С молба от 28.06.2016 г., С. С. Ц. е поискал допълване на решението в частта му за съдебните разноски – присъждане и на внесените държавни такси по обжалване на първоинстанционните определения пред въззивната инстанция. С определение № 7419 от 29.08.2016 г. искането за присъждане на разноските пред въззивната инстанция е оставено без уважение. Определението е потвърдено с определение № 2435 от 01.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2537/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, който акт е предмет на обжалване с частната касационна жалба пред настоящата съдебна инстанция. При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че въззивното определение на Пловдивски окръжен съд е недопустимо, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК ВКС. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски и до приключване на последното заседание в съответната инстанция не е представила списък на разноските, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Списъкът следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, а представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските – т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК ВКС. С молба от 28.06.2016 г., С. С. Ц. е поискал изменение на решението в частта му за съдебните разноски – поискал е извън адвокатско възнаграждение да му бъдат присъдени и внесените по делото държавни такси, без да е представил своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Произнасянето по така заявеното искане е недопустимо, поради което постановените по чл. 248, ал.2 ГПК определения на Пловдивски районен съд и Пловдивски окръжен съд следва да бъдат обезсилени. С оглед изхода на делото, на касационните жалбоподатели не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за настоящата инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2435 от 01.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2537/2016 г. на Пловдивски окръжен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 2435 от 01.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2537/2016 г. на Пловдивски окръжен съд и определение № 7419 от 29.08.2016 г. по гр.д. № 16420/2013 г. на Пловдивски районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: