О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 гр. София, 11 януари 2021 г Върховният касационен съд на Република България, III НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар при становището на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 994 по описа за 2020 г Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 3.12.2020, по АНД № 400/20 по описа на Ботевградски районен съд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Плевенски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Ботевградски районен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано в Плевенски районен съд като АНД № 1913/20 по жалба на дружество „фирма”-/населено място/, представлявано от управителя Н. Г. Н., срещу Наказателно постановление № /номер/ от /дата/ на Директора на БДДР, [населено място] / дирекция „име”, [населено място] / за нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, за това, че дружеството е осъществило водовземане от КИ „Б.”, без надлежно разрешително за периода от 1.01.2019 г до 31.12.2019 г. С разпореждане № 260196 от 28.09.20 г, по АНД № 1913/20, съдията-докладчик от Плевенски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че нарушението е извършено в КИ „име”, намиращо се в [населено място], което определя като местно компетентен съд Районен съд, Ботевград. Изложеното е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по компетентност на Районен съд, Ботевград. При постъпване на делото в посочения съд е образувано АНД № 400/20. В съдебно заседание, проведено на 3.12.2020 г, съдът е приел, че делото не е подсъдно на Ботевградски районен съд, тъй като в акта и наказателното постановление липсва конкретно населено място, където е извършено нарушението, а същевременно е посочено, че мястото на нарушението е [населено място]. По изложените съображения, съдът е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за подсъдност с Плевенски районен съд и е постановил делото да бъде изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Ботевград. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено деянието, предмет на производството. Съгласно чл. 36, ал. 3 НПК, когато не може да бъде определено мястото, където е извършено престъплението, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. В случая, в акта липсва точното място, където е осъществено нарушението, поради което при преценката на местната подсъдност следва да намери приложение чл. 36, ал. 3 НПК. При тази хипотеза, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район е проведено административно-наказателното производство. Следователно, по жалбата на „фирма”-/населено място/, представлявано от управителя Н. Г. Н., срещу Наказателно постановление № 1050 от 4.09.2020 г на Директора на БДДР, [населено място] / дирекция „име”, [населено място] /, следва да се произнесе Плевенски районен съд, в чийто район попада органът, провел производството по реда на ЗАНН. Ето защо, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Ботевград, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд, Плевен. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА АНД № 400/20 по описа на Районен съд, Ботевград, за разглеждане от ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД. Копие от определението да се изпрати на Районен съд, Ботевград. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: