О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88 Гр. София, 24 юли 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП П. Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 547/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по депозирана касационна частна жалба от Г. Б. Р., чрез упълномощения защитник адв. Е. П., срещу разпореждане № 777/ 12.03.2019 г. на съдия-докладчик по в.н.ч.д. № 1507/2018 г., по описа на Софийски градски съд, с което е върната частната жалба на подсъдимата срещу определение № 1564/29.03.2019 г. , по същото дело. В частната касационна жалба се излагат и доводи по същество, като се изтъква, че определението на СГС , с което е отменено определение от 25.01.2018 г. по н.ч.х.д. № 17909/2014 г., на Софийски районен съд, НО, 22 състав е неправилно и незаконосъобразно.Сочи се, че изводът на градския съд за недължимост на направените от подсъдимата Р., в рамките на съдебното производство по делото разноски, е неправилен и немотивиран, както и в противоречие с разпоредбата на чл.190 от НПК. По изложените съображения се моли за отмяна на атакуваното разпореждане , с което е върната частната жалба срещу определението на СГС, както и се моли същото определение да се отмени от ВКС. Срещу частната жалба на подсъдимата Р. е постъпило възражение от адв. М., в качеството му на повереник на частния тъжител С. Н., в което се сочи, че частната жалба е недопустима, тъй като определението на СГС не попада в категорията актове по чл.346 от НПК, които подлежат на касационно обжалване. Отделно се твърди, че в случай на приемане, че жалбата е допустима, същата е неоснователна и следва да се отхвърли, поради липса на данни за уговорено и платено от страна на подсъдимата адвокатско възнаграждение, което да й бъде присъдено под формата на разноски. Становището на прокурора при ВКП е, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като делото да се върне на СГС за администриране на частната касационната жалба, която е допустима, тъй като атакуваното определение по чл.306, ал.1, т.4 от НПК е след постановяване на нова присъда от окръжния съд като въззивна инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Наказателното производство по делото е образувано по тъжба на С. С. Н. срещу подсъдимата Г. Б. Р. за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК. С присъда от 22.11.2016 г. по н.ч.х.д. № 17909/2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав, подсъдимата Р. е освободена от наказателна отговорност за извършено от нея престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК срещу частната тъжителка С. Н. и на осн. чл.78а от НК й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., като е оправдана частично за разгласяването на част от позорните обстоятелства, спрямо частната тъжителка. С нова въззивна присъда № 104/12.04.2017 г., постановена по в.н.ч.х.д. № 1090/2017 г., на СГС, НО, 2 – ри въззивен състав, присъдата на СРС от 22.11.2016 г. по н.ч.х.д. № 17909/2014 г. е отменена в осъдителната й част и подсъдимата Р. е оправдана по повдигнатото с тъжбата обвинение, по което е била осъдена с присъдата на първия съд. След постановяването на въззивната оправдателна присъда, по искане на подсъдимата Р. , СРС в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК е осъдил частната тъжителка Н. да заплати направените в хода на наказателното производство по н.ч.х.д. № 17909/2014 г., по описа на СРС, разноски от подсъдимата Р. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в размер на 2 500 лв. С решение на ВКС, I НО, № 179/02.октомври 2017 г., по н.д. № 661/2017 г., въззивната присъда на СГС е оставена в сила. С определение № 1564/29.03.2018 г. по н.ч.д. № 1507/2018 г. на Софийски градски съд, НО, 12 състав е отменено определение от 25.01.2018 г. по н.ч.х.д. № 17909/2014 г., на Софийски районен съд, НО, 22 състав, по съображения за липса на доказателства за действително уговорено и платено адвокатско възнаграждение от подсъдимата Р.. Със ЗИД на НПК, обн. в ДВ, бр.63 от 4 август 2017 г., в сила от 5 ноември 2017 г., е изменен текста на чл.346, т.2 от НПК, като е предвидено касационно обжалване на новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, само по дела от общ характер и е изключено обжалването им по дела от частен характер. Нормата на чл.346 от НПК е процесуална и има действие за напред. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на НПК не е предвидено обратното й действие за неприключилите наказателни производства от частен характер. При тези данни, с влизането в сила на новата редакция на чл.346 от НПК / действаща и понастоящем / касационното обжалване на новите въззивни присъди на окръжния съд, по дела от частен характер, не е допустимо. Атакуваното с настоящата частна жалба определение на СГС, с което е отменено определението на СРС, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК е вследствие на новата въззивна присъда на СГС, постановена по дело от частен характер. Към момента на подаване на настоящата частна жалба, въззивната присъда не подлежи на касационно обжалване. Обстоятелството, че присъдата на градския съд е проверена по касационен ред, при действието на отменената норма на чл.346 от НПК, не променя невъзможността за обжалването понастоящем на акта на въззивния съд по чл.306, ал.1 от НПК. Определението по чл.346, ал.1, т.4 от НПК е постановено по въззивна присъда, за която съгласно действащите процесуални норми не е предвидено касационно обжалване, поради което и определението по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, което е в допълнение към тази присъда, също не подлежи на касационен контрол. Определението на въззивния съд по чл.306, ал.1, т.4 от НПК не попада и в категорията съдебни актове по чл.346, т.3 от НПК, тъй като е постановено по дело от частен характер, за която категория дела, съгласно действащия процесуален закон, касационният контрол е изключен. По изложените съображения, частната жалба на подсъдимата срещу определението на въззивния съд по чл.306, ал.1 от НПК, постановено по дело от частен характер, не подлежи на разглеждане по касационен ред и правилно е върната от съдията от въззивния съд, на подателя й. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на подсъдимата Г. Б. Р., чрез упълномощения защитник адв. Е. П. , срещу разпореждане № 777/ 12.03.2019 г. на съдия-докладчик по в.н.ч.д. № 1507/2018 г., по описа на Софийски градски съд, с което е върната частната касационна жалба на подсъдимата срещу определение № 1564/29.03.2019 г., на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: