1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 496 гр. София, 10.07.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2492 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Д. Ц. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Ц. С. срещу определение № 548 от 07.03.2013г. по ч. гр. дело № 731/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено определение № 396 от 19.11.2012г. по т. дело № 87/2012г. на Окръжен съд Враца, с което е оставено без уважение искането на К. Д. Ц. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност - противоречие с чл. 83 ГПК, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивната неправилно е приела, че въпреки възбраняването на имота същият е могъл да бъде отдаден под наем и да дава доходи. Неправилен е и изводът, че не е доказано, че ищецът няма средства, защото в декларацията липсвали данни за други доходи извън получаваните пенсии от ищеца и съпругата му. К. релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е направил извод, че не е установено по безспорен начин, че ищецът отговаря на изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Независимо от декларираните от ищеца обстоятелства, че двамата със съпругата му се издържат от получаваните пенсии в размер 145 лв. месечно за ищеца и 172 лв. месечно за съпругата му, липсата на данни за притежавани влогове в банки, дялове или акции в търговски дружества и други доходи, влошеното здравословно състояние на ищеца, съдебният състав на САС е приел, че притежаваните от ищеца и съпругата му имоти в [населено място] могат да бъдат източник на доходи и липсата на данни как се използват двата имота, в които двамата не живеят, е пречка да бъде прието за безспорно установено по делото, че ищецът и съпругата му се издържат само от получаваните от тях пенсии и не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите държавни такси и разноски. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане. По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса. Релевантните правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с трайноустановената практика, съдът е приравнил липсата на данни за използване на двата имота, в които ищецът и съпругата му не живеят, на възможност за получаване на доходи, които следва да бъдат включени към получаваните от тях пенсии. Неправилни са съображенията на въззивния съд, че е без значение налагането на възбрана от съдебен изпълнител, и че възбраната е пречка само за разпореждането с имотите, но не ограничава собствениците им от възможността да ги отдават под наем и да реализират доходи от тях въз основа на облигационни отношения, които не са във връзка с наложената възбрана. Възможността за отдаване под наем на един недвижим имот и реализирането на доходи, достатъчни за поемане на жизнено необходимите разходи за двучленно семейство и дължимите по конкретното дело държавни такси и разноски не се предполага. От представените декларации и доказателства се установява, че притежаваните от частния жалбоподател и съпругата му доходи са под минималната издръжка за живот /общо 317 лв. за двамата/, частният жалбоподател е в пенсионна възраст - на 69 години с влошено здравословно състояние. Не са налице данни дали в [населено място] в условията на икономическа криза притежаваните от частния жалбоподател и съпругата му недвижими имоти, в които не живеят, могат да реализират достатъчно доходи, с които могат да заплатят дължимите по делото държавни такси и разноски и да покрият останалата част от минималната си издръжка за живот. Семейното и материално положение и имотно състояние на заявителя, съпоставено с пълния размер на държавната такса 6 698,64 лв. за първоинстанционното производство води до извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства да я заплати. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по отношение на частния жалбоподател са налице основанията за освобождаването му от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Следователно определението на Софийски апелативен съд и разпореждането на Врачански окръжен съд следва да бъдат отменени и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 548 от 07.03.2013г. по ч. гр. дело № 731/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение № 396 от 19.11.2012г. по т. дело № 87/2012г. на Окръжен съд Враца в частта, с която е оставено без уважение искането на К. Д. Ц. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото. ОСВОБОЖДАВА К. Д. Ц. от [населено място] от внасяне на държавна такса и разноски по делото, образувано по подадената от него срещу [фирма], [населено място] баня и М. К. Х. от [населено място], [община] искова молба с вх. № 7874/26.10.2012г., по която е образувано гр. дело № 87/2012г. на Окръжен съд Враца, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.