Ключови фрази
Частна касационна жалба по гл.37 ГПК "Заповедно производство") * договор за банков кредит * предсрочна изискуемост * извлечение от счетоводни книги * индивидуализация на вземането * заповед за незабавно изпълнение


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73

гр. София, 31.01.2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 188 по описа за 2014г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Н. Н. срещу определение № 698 от 02.08.2013г. по ч. гр. дело № 403/2013г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 2158 от 03.06.2013г. по ч. гр. дело № 925/2013г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист солидарно против длъжниците К. А. А., действащ като едноличен търговец с фирма „К. А. – ЮКС”, [населено място] и К. А. А. за сумата 36 011,57 евро, от които 25 000 евро – главница, 11 011,57 евро – лихва за периода 20.10.2010г. – 30.05.2013г., законна лихва върху главницата, считано от 31.05.2013г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 1 408,65 лв. – държавна такса и 1 154,32 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – в противоречие със заявлението и приложените към него документи въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност поради липсата на доказателства за основанието за настъпване изискуемостта на задължението – просрочие или настъпил падеж, въз основа на кои документи се претендира вземането, периода, за който се претендира, уведомяването на длъжника за изискуемостта и момента на настъпване на изискуемостта. Съдебният състав не е съобразил приложените два броя покани за доброволно изпълнение и съответните разписки, получени лично от длъжника, както и разликата във времето на отправяне на документа, обуславяща разликата в начислената лихва. Частният жалбоподател поддържа становище, че в определението не е отчетено обстоятелството, че изискуемостта е определена с крайния срок за погасяване на всички задължения по договора за банков кредит – 20.05.2011г., уговорен между страните с анекс № 3, приложен по делото. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт на въззивната инстанция е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд е разрешил релевантен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: какъв е обсегът на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Ответникът К. А. А. лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма „К. А. – ЮКС”, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Ловешки районен съд, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми. Изложил е съображения, че в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането – кога е обявен за изискуем, на какво основание се претендира по предсрочна изискуемост или неиздължаване на падеж, въз основа на какви документи – конкретизирани договори и анекси, периода, за който се претендира, на каква база и какъв е размерът на неиздължената част от дълга, не е посочено обстоятелството относно връчването на приложените две покани за доброволно изпълнение и на коя от двете заявителят се позовава. Решаващият съдебен състав е посочил, че размерът на претендираната лихва се различава съществено от посочената в поканите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като от него зависи изходът на делото.
Въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която в заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката - заявител е длъжна да посочи обстоятелствата, въз основа на които претендира вземането, обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги, договора за банков кредит и доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК заявителят е индивидуализирал претендираните суми достатъчно ясно, така че съдът би могъл да извърши проверка от външна страна дали представените документи удостоверяват изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане, така че след като бъде издадена заповедта за изпълнение и връчена на длъжника, последният да може да прецени дали дължи претендираните суми или трябва да направи възражение, за да избегне стабилизирането на заповедта с цел установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. В заявлението са посочени размерът на претендираните суми и периодът /25 000 евро – главница и 11 011,57 евро – лихва за периода от 20.10.2010г. до 30.05.2013г. и законната лихва от 31.05.2013г. до окончателното плащане/, основанието, на което се дължат /договор за банков кредит № 397/26.05.2008г., анекс № 1/19.05.2009г., извлечение от счетоводни книги/ и е уточнено основанието, на което се претендира предсрочната изискуемост /непогасяване на падежа на погасителните вноски по кредита и дължимите договорни лихви за съответния период/. Частният жалбоподател – заявител в първоинстанционното производство е посочил, че претендираните суми са изискуеми в пълен размер, считано от 20.05.2011г., поради което подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 17 от договора за банков кредит. Като не е съобразил индивидуализацията на претендираните в заявлението по чл. 417 ГПК суми и факти въззивният съд е решил процесуалноправния въпрос от значение за делото в противоречие с практиката на ВКС.
Формирана е постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. дело № 25/2009г. на ВКС, ТК, определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, която е в смисъл, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, надлежно подписани от тях и подпечатани с печата на банката, заедно с приложения договор за банков кредит са редовни от външна страна документи, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Нито в Закона за счетоводството, нито в Международните счетоводни стандарти се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги. Достатъчно е от външна страна същото заедно с договора за банков кредит да удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.
Въпросът за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ също е решен в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 701/20.11.2009г. по ч. т. дело № 727/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, съгласно която, когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
Съображенията на въззивния съд, че не са налице предпоставките за постановяване на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми, са необосновани. Като не е съобразил индивидуализацията на претендираните в заявлението по чл. 417 ГПК суми и факти въззивният съд е решил процесуалноправния въпрос от значение за делото в противоречие с практиката на ВКС и е постановил неправилно определение. Обстоятелството, че заявителят не е описал в заявлението /т. 9, 12 и 14/ приложените към него анекс № 2/16.06.2009г., анекс № 3/19.05.2010г., две покани за доброволно плащане и известията обратни разписки за доставяне, не е основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Посочените документи са от значение при преценката дали същите заедно с договора за банков кредит и извлечението от счетоводни книги удостоверяват от външна страна изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. Различният размер на претендираната лихва и този, посочен в поканите, също не обуславят извод за нередовност на заявлението съгласно чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, тъй като разликата в двата размера се дължи на изтеклия период между изготвяне и връчване на поканите и подаване на заявлението.
Представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя съдържа данни за кой клиент на банката се отнася – К. А. А., действащ като едноличен търговец с фирма „К. А. – ЮКС”, [населено място] и солидарен длъжник К. А. А., посочен е сключеният договор за банков кредит, предоставения и усвоен размер на кредита, изцяло изискуемия размер на кредита, датата на изискуемостта – 20.05.2011г., дължимите лихви, като в рамките на заявената сума 11 011,57 евро е направена разбивка на втората страница от извлечението: 1 669,70 евро – съобразно договорен лихвен процент, 6 029,37 евро – лихва върху просрочена главница, 3 312,50 евро – наказателна лихва при просрочие, посочен е периодът на лихвата. Представеното извлечение от счетоводните книги е изготвено от длъжностните лица на банката, същото е надлежно подписано и подпечатано и в чл. 17 от приложения договор за банков кредит № 397/26.05.2008г. е уговорена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит заедно с лихвите при различни предпоставки, една от които е непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорените срокове. С представената покана за доброволно изпълнение изх. № 2129/20.04.2011г., връчена на длъжника на 28.04.2011г. е предоставен 7-дневен срок за погасяване на просрочените изискуеми задължения с указание, че считано от следващия осми ден банката ще обяви изцяло и предсрочно кредита за изискуем. С покана изх. № 01-0419/21.10.2011г., връчена на длъжника на 24.10.2011г., банката е заявила, че вземането по кредита е изцяло изискуемо, считано от 20.10.2011г. по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Настоящият съдебен състав счита, че втората покана за доброволно изпълнение не прави кредита предсрочно изискуем, тъй като крайният срок за погасяване на кредита е настъпил преди това, а именно на 20.05.2011г. съобразно приложения към заявлението анекс № 3/19.05.2010г.
Налице са редовни от външна страна документи, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, въз основа на които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. При тези доказателства неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Определението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искането да се уважи. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в трите инстанции общо в размер 2 817,31 лв. – държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 1 154,32 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 698 от 02.08.2013г. по ч. гр. дело № 403/2013г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение и разпореждане № 2158 от 03.06.2013г. по ч. гр. дело № 925/2013г. на Ловешки районен съд и вместо това разпорежда:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за плащане солидарно от К. А. А., действащ като едноличен търговец с фирма „К. А. – ЮКС”, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица] и К. А. А., ЕГН [ЕГН], същия адрес на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „В.”, пл. „Света Неделя” № 7 на сумата общо в размер 36 011,57 евро, от която 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/ – главница по договор за банков кредит № 397/26.05.2008г., 11 011,57 евро /единадесет хиляди и единадесет евро и петдесет и седем цента/ – лихва за периода 20.10.2010г. – 30.05.2013г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2013г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 2 817,31 лв. /две хиляди осемстотин и седемнадесет лева тридесет и една стотинки/ – държавна такса и 1 154,32 лв. /хиляда сто петдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Ловешки районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.