Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е


№ 60293

гр. София, 20.12.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска и прокурора………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 652 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. В. М., срещу въззивно решение № 1252 от 30.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2682/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3256/17.07.2020 г. по гр.д. № 16976/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Д. А. Д. не дължи на дружеството сумата 5 223.36 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 05.11.2017 г. – 04.11.2018 г. по фактура № [ЕГН]/ 09.10.2019 г.
В касационната жалба и в съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Н.Георгиева, твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – Д. А. Д., представляван от адв. Е. М., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 60545/23.06.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; 2) след отмяната на чл. 1 - чл. 47 и чл. 52 - чл. 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, прилагат ли се неотменените разпоредби на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ, респ. и чл.183 ЗЗД.
По първия въпрос, константно в практиката на Върховния касационен съд (вж. - решение по гр. д. № 3973/2008 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 748/2011 г., ІІ г. о., решение по гр. д. № 891/2010 г., І г. о., решение по гр. д. № 1318/2010 г., ІV г. о. и решение по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о., решение по т.д. № 505/2017 г., IІ т.о. и др.) се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В контекста на настоящия правен спор следва да се допълни, че първоинстанцонният и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на очертания от страните предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него електроенергия, цената на която е била коригирана след констатирано несъответствие с реално отчетената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения във връзка с правнорелевантните факти по спора, след което да се произнесе налице ли е основание да бъде уважен иска.
По втория въпрос, настоящият състав споделя вече създадената практика на ВКС – ГК (вж. – решение №150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., реш. №124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г., III г.о., реш. № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о., реш. № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., реш. по гр.д. № 1553/2020 г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019 г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. и др.). В тази практика е изяснено, че поради специфичния предмет на договорите за доставка на електроенергия, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката и подзаконови нормативни актове. Наличието на специална регламентация обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка, за който не е изключено приложението на общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. Ето защо, дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), купувачът по договора за продажба ще дължи плащане на цената на реално доставената ел.енергия по силата на общото правило на чл.183 ЗЗД. В цитираната по-горе практика на ВКС се приема още, че дружеството снабдител може да преизчислява сметките на потребителите, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване (СТИ) при крайния клиент за минал период. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Поради това, гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите (като тези по отменените чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.), за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна, поради следните съображения:
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел.енергия за обекта на потребителя. На 04.11.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ) с фабричен № 17888080, монтиран на обекта на ищеца, за което е съставен констативен протокол № 1105141/04.11.2018 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от свидетели. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП от 04.11.2018 г.), че невизуализираният регистър 1.8.3 съдържа показания за 027 479,3 кВтч преминала ел.енергия. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; СТИ съответства на изискванията за точност на измерването, но не съответства на техническите характеристики. Предвид резултатите от проверката, дружеството е издало фактура № [ЕГН]/ 09.10.2019 г., в която начислило за заплащане от ищеца сумата 5 223.36 лв., представляваща стойността на 27 479 кВтч потребена ел. енергия за периода от 05.11.2017 г. до 04.11.2018 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че СТИ е в срока си на метрологична годност; че процесните 27 479 кВтч ел.енергия са преминали през СТИ и са били отчетени в невизуализирания регистър 1.8.3; че е налице софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, което е довело до натрупването на показания в скрития регистър, както и че стойността на допълнително фактурираната ел.енергия е изчислена аритметично точно и съобразно одобрените от КЕВР цени.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е основателна. Посочил е, че след отмяната на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98/2013 г.) с решение по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, към датата на приключване на въззивното производство ДКЕВР не е уредила правните последици за заварените правоотношения и инициирани проверки на СТИ на абонатите. С оглед действието във времето на решението на ВАС, отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон за извършената проверка на СТИ в обекта на ищеца. При липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция била изключена. Освен това, не било установено каквото и да е вмешателство в защитените от нерегламентиран достъп части и механизми на СТИ и не е ясно каква е причината за разминаването на показанията между дневната и нощна тарифа, както и обозначената в т.нар. „скрит регистър“ – 1.8.3; по каква причина регистърът, по който е извършена корекцията се явява „скрит“, респ. кое е наложило неговото отчитане и фактуриране. Не била използвана методика за изчисляване на количеството енергия за доплащане, съгласно правилата на ПИКЕЕ. Посочено е, че не може да се направи категоричен извод, че количеството електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет, и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните (видими) за търговски отчет регистри и общото количество, отразено в сумарния регистър, е реално доставена и потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. В неотменените чл.48 – чл. 51 ПИКЕЕ били уредени материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите, без да се изисква доказване на тяхно виновно поведение, но освен, че разпоредбите не представляват приложим закон, нито една от изброените в тях хипотези в случая не била налице. Количеството енергия, чието заплащане ответникът претендирал, не било формирано съобразно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а според отразеното в регистър, който не се отчита и фактурира, но се претендира като реално потребено. По делото липсвали и доказателства, които да установяват, че скритият регистър е бил с нулеви показания при монтажа на електромера. В заключение е направен извод, че липсва правно основание за дължимостта на сумата 5 223.36 лв. и предявеният отрицателен установителен иск е уважен.
При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на материалния закон е направеният извод, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция е изключена. Правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието, липсата или непълнотата на специални процедурни правила за извършване на корекции. Липсата на нарочна законова регламентация как се изчислява неотчетената във визуализираните регистри на електромера електрическа енергия и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се процедира в такива случаи, не се отразява на валидността на задължението за плащане. Съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, както е направил въззивният съд, ако е установено точното количество потребена, но незаплатена енергия. Освен това, основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая, въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, нито е дал отговор на доводите и възраженията във въззивната жалба, с което е нарушил процесуалните си задължения по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Електромерът е монтиран в обекта на ищеца през 2017 г., след премината метрологична проверка и е в срок на годност до 2023 г. (т.е. и към 04.11.2018 г. – датата на проверката от ответника). При извършената в БИМ (след демонтиране на електромера) метрологична експертиза е констатирано, че липсват механични дефекти на СТИ; при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, при която действително потребената енергия се разпределя в невизуализираната тарифа 1.8.3; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията. Тези изводи са преповторени и в заключението на вещото лице – електроинженер. Вещото лице е посочило, че е извършено неправомерно вмешателство чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, в резултат на което потреблението не се отчита в пълен обем по двата видими регистъра на електромера; че натрупаната в регистър 1.8.3 ел.енергия е преминала през СТИ; както и че стойността на количеството енергия е аритметично точно и е изчислено съобразно одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период. В о.с.з. от 13.03.2020 г., експертът е допълнил, че този тип електромер поддържа т.нар. „сумарен регистър“, в който се регистира цялото количество преминала ел.енергия по всички тарифи.
Поставените въпроси и отговорите на СТЕ не са изчерпвали необходимите за изясняване на делото, посредством специални знания, факти и връзки между факти. Както бе посочено в отговорите на въпросите, по които касационното обжалване е допуснато, правното основание за доставчика да търси заплащане на цената на количество потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, при липса на специални правила, е разпоредбата на чл.183 ЗЗД. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за определен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. Видно е от доказателствата по делото, че липсата на отчет в случая се дължи на външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, при което преминалата енергия е отчетена по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. При това положение, съдът е следвало и служебно да прояви активност за изясняване на релевантните за спора факти, тъй като експертното заключение не дава пълен отговор на поставените въпроси. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение - какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „намеса в тарифната схема“ на СТИ; какъв е механизма на въздействие на „софтуерната намеса“ върху записите на електромера; при какви условия е възможно (включително при какви технически повреди) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, каква част от отчетеното в скрития регистър количество електроенергия е било възможно да премине за изследвания период.
При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Този съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство (чл.294, ал.2 ГПК).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1252 от 30.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2682/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.