Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 30 април 2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 697/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивна присъда № 348 от 30.10.2017г., постановена по внохд №400/17г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на въззивната инстанция. В срока по чл.351 от НПК е депозирано допълнение към протеста и възражение от подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста, подаден от Апелативна прокуратура – Велико Търново. Намира изложените в него и допълнението доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, за убедително аргументирани и съобразени със събраните доказателства. Пледира за уважаване на протеста. Адвокат К., защитник на подсъдимия М., моли да се приеме, че актът на въззивната инстанция не страда от пороците, визирани в протеста. Счита, че съдът не е нарушил процесуалните разпоредби, регламентиращи процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Постановеният съдебен акт намира за законосъобразен и правилен, поради което пледира за оставянето му в сила. Изцяло поддържа съображенията, изложени във възражението на протеста. Подсъдимият В. М. се присъединява към становището на защитника си и моли за потвърждаване на постановената от АС – Велико Търново присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 29 от 22.06.2017г., постановена по нохд №373/17г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия В. Ц. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.254б, ал.1, алт.2, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. На основание чл.301, ал.1, т.7 от НПК възпитателната работа с условно осъдения подсъдимия е възложена на полицейския инспектор по местоживеене. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивна присъда № 348 от 30.10.2017г., постановена по внохд № 400/17г., Апелативен съд – Велико Търново е отменил първоинстанционната присъда, след което е признал подсъдимия В. Ц. М. за невиновен в това, че в [населено място], в периодите 23.09.2008г. - 12.01.2009г. и 17.07.2008г. – 22.04.2009г. при изпълнение на грантов договор № BG 2005/017- 353.10.01.-1.96, проект „име на проекта” по програма BG /номер/ и /дата/“ Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта”, сключен между Министерство на труда и социалната политика/възложител/ и управителя на /фирма/ – Т. Ц. В./бенефициент/, като упълномощено лице от В. с пълномощно от 28.09.2007г. на /банка/ /България/ по левова сметка № [ЕГН] – да получава пари в брой, да се разпорежда със средства по сметките и в същата банка да открива и закрива сметки в /банка/ /България/ и се разпорежда със средствата по тях, използвал не по предназначението си преведените от МТСП на 26.06.2008г. и получени от /фирма/ финансови средства, предоставени от ЕС на българската държава по програма ФАР, като наредил от средствата предоставени по гранта изплащане на сумата от 3 937,50евро по договор “Провеждане на обучение за придобиване на професионална степен по специалност “производство на дървени детски играчки” на Сдружение “научно- технически съюз- /населено място/”; като наредил изплащането на сумата от 6 021,38евро за положен човешки труд по договора за извършване на ремонтна дейност на дърводелска работилница и стая за почивка в [населено място] по проект BG /номер/ /дата/ на фирма “фирма", общата стойност на предоставените средства е 9958,88евро, равностойни на 19 477,88лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.254б, ал.1, алт.2, вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от НК. Касационният протест е допустим и основателен. Релевират се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които са във връзка с оценката на доказателствата и формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, довели до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е нова въззивна присъда. Относно нейното съдържание е приложима разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, препращаща към нормата на чл.305 от НПК. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на въззивната присъда следва да съдържат фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Изключение от това правило би било допустимо, когато съдът не е достигнал до различни фактически и правни изводи, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия казус. Единствено постановен от контролираната инстанция съдебен акт, отговарящ на законоустановените изисквания, дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на процесуалния и материален закон. В мотивите на въззивната присъда, постановена от АС– Велико Търново е възприета фактическа обстановка; липсва доказателствен анализ и са направени изводи по приложението на материалния закон. Независимо от количествения обема на изложението, настоящият състав констатира непълнота, неяснота и частична липса на мотиви. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, която съдържа данни, установени и от първата инстанция, но те са само част от фактологията, възприета от Окръжния съд. Първоинстанционният съд е направил фактически констатации в рамките на възведените с обвинителния акт релевантни факти, които се поддържат от прокуратурата. Мотивите на първоинстанционната присъда не са структурирани и систематизирани по най-прецизния и ясен начин – в определени части едновременно се излагат факти, доказателствен анализ, а в някои и изводи по правото. Това е изисквало от въззивната инстанция, която освен контролна, е и по същество на казуса, да очертае фактическа обстановка, изводима от доказателствената съвкупност и даваща възможност да бъдат направени категорични правни изводи. Неоспоримо е правомощието й да приеме нова фактическа обстановка, да систематизира приетата в рамките на релевантните факти или да приеме за установени само част от обстоятелствата/както е сторено/, но съдът дължи мотивиране на това си решение. В случая въззивната инстанция не е изпълнила тези си задължения и е напълно неясна волята й за направените от нея фактически констатации. Липсва пълно произнасяне по възведеното фактическо обвинение, тъй като не е изяснено защо част от установените от ОС факти, не са приети. На следващо място изводи за начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, не могат да бъдат направени, предвид липсата на доказателствен анализ. Проведената диференцирана процедура по чл.371, т.1 от НПК не освобождава съда от задължението му да извърши съвкупна оценка на доказателствената маса, още повече, че не всички доказателства са еднопосочни/ най-вече тези установени с гласните доказателствени източници/. По нататък, изводите си за обективна несъставомерност на първата част на обвинението, въззивният съд е мотивирал със заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от в.л. А./л. 11 и 12 от мотивите на въззивната присъда/, което не е кредитирано от първата инстанция. Липсват обаче мотиви защо той кредитира това заключение, респективно не приема за вярна дадената му оценка от първата инстанция. Единственият коментар е, че окръжният съд необосновано не е дал вяра на тази експертиза. По втория пункт на обвинението мотивите на съда по същество/освен изброяването на групите свидетелски показания/ са лаконични и лишени от правна аргументация. Единствените изводи са, че действително от свидетелските показания се установява, участие на курсистите в извършване на строително - монтажните дейности/СМД/ по ремонт на дърводелската работилница и стаята за почивка, но не е доказано точно кой и каква дейност е извършвал, а това според контролирания съд е необходимо, за да се прецени дали използваните средства са по предназначението – изплащането на положен човешки труд. Друго посочено съображение е необоснованост на извода на първата инстанция, че СМД, посочени в обвинителния акт с № 1, 2, 25, 30, 33 и 34 не са извършени от работници от „фирма”. Тези изводи също не са аргументирани. При горните констатации, настоящият състав намира, че мотивите на въззивния акт по приложението на правото са неясни, непълни и всъщност липсват такива, свързани с преценката му за недоказност на обвинението, които да са аргументирани през призмата на елементите от състава на инкриминираното престъпление. Освен принципната необходимост всички изводи на съда да бъдат надлежно мотивирани, в случая това е особено съществено, предвид постановената обратна присъда. В обобщение изложеното сочи на допуснати от контролираната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват възможността на настоящата инстанция за надлежна проверка на атакувания акт/ във връзка с релевираните в протеста доводи/ и подлежат на отстраняване от апелативния съд след връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивната инстанция е необходимо да постанови съдебен акт, отговарящ на изискванията на НПК, след като извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при спазване на процесуалните правила, да изведе фактически констатации и аргументира приложението на материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 348 от 30.10.2017г., постановена по внохд № 400/17г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: