Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр.София, 11 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1260/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитник на подсъдимия Е. Д. Д. срещу решение № 166/22.05.2015 год. по въззивно нохд № 1162/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, което е довело до нарушаване на закона с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Иска се отмяна и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Частните обвинители и граждански ищци М. М. Л. и Л. А. Л. чрез повереника си изразяват несъгласие с доводите в жалбата и оспорват основателността й. Поддържат, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, че е постановено при спазване на процесуалните правила и на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 1162/2014 год. потвърдил присъдата от 17.09.2014 год. по нохд № 1118/2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 31 състав, с която признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 17.02.2012 год. в гр.С. умишлено умъртвил А. Л.. На основание чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 15 години лишаване от свобода и за изтърпяването на това наказание приложил чл.61, т.2 вр.чл.60 ЗИНЗС. Приложил чл.59 НК за времето на предварителното задържане. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 150 000 лева за всеки един от гражданските ищци – М.М. и Л.Л., които подсъдимият следва да им заплати със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса върху уважения размер на гражданските искове. Жалбата е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна. В нея са развити доводи и възражения, които по съдържание са почти идентични с изложените пред въззивната инстанция. От съдържанието на решението може да се направи несъмнен извод, че съдът е изпълнил прецизно процесуалните си задължения като инстанция по фактите – да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и да отговори на всички доводи и възражения за допуснати нарушения. Упражнил е правомощието си да проведе въззивно съдебно следствие и да направи свой анализ и оценка на цялата доказателствена съвкупност. Установил е, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, че събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства са в достатъчен обем и въз основа на тях, макар и да установяват само косвени доказателства, е възможен един единствен извод – че автор на деянието е подсъдимия. Тази констатация е подкрепил с убедителни съображения, основани и на събраните нови доказателства, които настоящият състав споделя изцяло и не намира за необходимо да ги повтаря. Съдът е изложил своето виждане за мотива за извършване на деянието. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че е основан на предположения. Подсъдимият не е заявявал по ясен и недвусмислен начин защо е извършил убийството. Това не е основание съдът да направи извод, че не е налице мотив. Обосновал се е по убедителен начин като подробно и задълбочено е обсъдил доказателствените източници. Между тях са показанията на свидетелите – общи познати на подсъдимия и пострадалия, в които се съдържат данни за взаимоотношенията им в различни моменти, за промяната, породена от финансови проблеми между тях. Взел е предвид и заключението в комплексната съдебнопсихиатрична психологична експертиза, в което компетентните специалисти са изложили резултатите от изследванията, извършени по отношение на подсъдимия относно личностовата структура, личностовите характеристики, семейната среда, в която израснал и въздействието им върху развитието му като личност в обществото. Отчетени тези данни и съпоставени помежду си и с данните за цялостното поведение на подсъдимия и фактическите данни за извършеното престъпление са мотивирали съда да приеме, че е налице мотив за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Неоснователно се поддържа, че изводът за авторството е неверен, защото не е установена връзка между подсъдимия и оръжието, с което е извършено престъплението. Този въпрос подробно и задълбочено е обсъден в решението. Отказът да бъде възприето това възражение като основателно е обоснован със събраните по делото доказателствени източници. От приетата и неоспорена от страните балистична експертиза е установено, че огнестрелните наранявания са причинени посредством изстрели, произведени с пистолет с конструкция тип „М.”. Независимо, че оръжието на престъплението не е открито, вещите лица са могли да направят заключението си въз основа на изстреляните и намерени в трупа и около него гилзи и куршуми. На стр.18 от решението са подробните мотиви на съда, изложени по повод същото възражение, поддържано пред въззивната инстанция. Обосновано е наличието на оспорената връзка със съдържанието на протокола за претърсване и изземване в жилището на подсъдимия, при което са били иззети два броя гилзи. Въз основа на изследването им е установено, че представляват части от сигнални патрони, предназначени за стрелба и изстреляни със същото оръжие, с което е извършено убийството. Твърдението, че е допуснато нарушение на чл.117, ал.1 НПК е мотивирано в жалбата с избирателно посочен анализ от мотивите и не съответства на действителното становище на съда. Няма нарушение на забраната обвинението и присъдата да се основават на данните от разузнавателните средства. Поначало правилно съдът е приел, че данните относно авторството, получени при използване на СРС, не са единствен източник на доказателства, а част от доказателствената съвкупност, състояща се от взаимосвързани обвинителни доказателства – свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица. Установени са детайли относно поведението на подсъдимия между първия и последния изстрел до напускането му от мястото, неговите специфични реакции от резултата, броя на изстрелите и др., които са могли да станат известни единствено на него като извършител. Общото формулиране на възражения за игнориране на неконкретизирани оневиняващи доказателства и твърденията за липса на отговор на „част от възраженията” не дават възможност да бъдат обсъдени и да се прецени тяхната основателност. Доколкото по делото не са установени допуснати абсолютни основания за отмяна, а решението по своето съдържание, съпоставено със съдържанието на въззивната жалба, указва за наличието на задълбочена проверка и мотивирани съображения по всяко едно от възраженията, то настоящата инстанция не намира основание за отмяна или за изменение според поддържаното искане. Решението отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК и на критериите за начина на формулиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на правилата по чл.14 НПК. В жалбата формално е посочено и третото, предвидено в чл.348, ал.1, т.3 НПК, касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд подробно е обсъдил всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е мотивирал становището си за законосъобразност на определеното по вид и размер наказание. Направил е вярна оценка на значението им за обществената опасност на деянието и дееца и за съответствието му с извършеното и с целите по чл.36 НК. Няма доводи и възражения, които да дадат основание на настоящата инстанция да приеме наличие на нарушение на правилата за индивидуализация поради допуснати съществени нарушения на правото на подсъдимия да му бъде наложено наказание в съответствие с цялостна оценка на установените по делото обстоятелства - както на смекчаващите отговорността му, така и на отегчаващите. Предвид изложеното за липса на нарушения, които да са касационни основания за отмяна или изменение по смисъла на ч.348, ал.1 НПК, решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166/22.05.2015 год. по въззивно нохд № 1162/2014 год. на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 7 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: