4 Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 29.10.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2070 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 2486 от 11.12.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2568/2012г., с което е потвърдено решение от 22.06.2012г. по гр.д. № 8899/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от С. Р. О. срещу Е. Н. Н. и В. П. Н. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот - ПИ № * с площ * кв.м. в местността „К.”, землище на [населено място], [община], както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имота за периода 28.06.2010г. до 14.06.2011г. в размер на 1200лв. Касационната жалба е подадена от ищцата по иска С. Р. О. чрез пълномощника й адв. С.. В нея се поддържат доводи, че като е извършил косвен съдебен контрол върху реституционното решение съдът е излязъл извън заявените основания за въззивно обжалване на решението на първоинстанционния съд. Освен това, при преценка на правното действие на решение № 480/18.03.1998г. на ОСЗГ - В., съдът не е съобразил редакцията на закона към посочената дата, според която решението има конститутивен ефект. С определение № 161 от 16.04.2013г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правното действие на решенията на органите на поземлена собственост с оглед извършваните във времето законодателни промени в реда за възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Ответниците по жалбата Е. Н. Н. и В. П. Н. не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за собственост досежно недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Ищцата С. О. се легитимира като собственик по земеделска реституция на имот № * по ПНИ на м. „К.”, [населено място], с площ * кв.м. С решение на ОСЗГ-В. № 480 от 18.03.1998г. й е възстановено правото на собственост върху нива от * дка в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в [населено място], местн. „К.” , а със Заповед № 024 от 03.06.2010г. на Кмета на [община] на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху конкретния имот №* с площ *кв.м., представляващ лозе. Ответниците се легитимират като собственици на съседния имот - ПИ № * по плана на новообразуваните имоти с констативен нотариален акт от *г., издаден след обстоятелствена проверка. Твърдят, че са собственици и на процесния имот въз основа на давностно владение, упражнявано от 1960г., но не са се снабдили с нотариален акт, тъй като по плана имотът е записан на ищцата. Считат, че правото на собственост е възстановено незаконосъобразно, тъй като нито ищцата, нито наследодателят й е бил собственик на имота. В. съд е приел, че следва да извърши косвен съдебен контрол върху възстановяването на собствеността, тъй като ответниците по иска не са участвали в административната процедура по ЗСПЗЗ. Намерил е, че решението на реституционния орган от 18.03.1998г. е нищожно, тъй като преди това по същото заявление е постановено решение № 59 от 22.04.1993г., с което правото на собственост върху заявените * дка е признато за възстановяване с план за земеразделяне. Затова последващото решение, което няма данни да е постановено на основание чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, е недопустимо и не произвежда правно действие; съответно ищцата не се легитимира като собственик. За пълнота съдът е посочил, че е останала недоказана идентичността между възстановения имот и имотът на ищцата, притежаван преди обобществяването съгласно нотариален акт № 181/1965г., както и идентичността между имота, посочен в решението на ОСЗГ и в заповедта на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. За да достигне до този извод съдът се е позовал на заключенията на приетите експертизи, че идентичност не може да се установи поради липсващи съвпадащи граници по нотариалния акт и по плана на старите имотни граници. Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса за правното действие на решенията на органите на поземлена собственост с оглед извършваните във времето законодателни промени в реда за възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Решение № 555 от 22.10.2009г. по гр.д. № 104/2009г. на ІІг.о. и Решение № 179 от 20.04.2011г. по гр.д. № 563/2010г. на І г.о., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, сочат, че правното действие на решенията на органите на поземлена собственост следва да се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на закона. Настоящият състав напълно споделя така създадената практика. Имайки предвид многобройните извършени промени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в периода от приемането им до днес, то е несъмнено, че когато се определя какво действие има дадено решение на органа на земеделска реституция, следва да се изхожда от нормативната уредба към момента на постановяване на това решение. По касационната жалба. В обжалваното решение, за да прогласи за нищожно представеното от ищцата решение на Поземлената комисия от 1998г., съдът се е позовал на предходно решение на Поземлената комисия - № 59/22.04.1993г. На първо място, това решение не се намира в приложената преписка по възстановяване на собствеността, а е налице само съобщение до заявителя за постановяването му, т.е. съществуването му не е категорично установено по делото. С това решение правото на собственост върху заявените * дка в. местн. „К.” се възстановява с план за земеразделяне. Поради това съдът е счел, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила още през 1993г. и следващото решение - № 480 от 18.03.1998г. за възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е нищожно. При този извод съдът не е взел предвид правната уредба на възстановяване на собствеността съобразно действалата към 22.04.1993г. редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито настъпилите след това изменения в закона и правилника за прилагането му, при които е постановено решението от 18.03.1998г., от което ищцата черпи права. Към момента на постановяване на първоначалното решение от 1993г., доколкото такова съществува, законът /чл.14 ЗСПЗЗ/ не е съдържал отделна уредба на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и решението за възстановяване на собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне. Такава уредба е налице в чл. 18ж и сл. ППЗСПЗЗ/редакция ДВ бр.8/1993г./. Видно, че процедурата по възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне включва: 1/решение на поземлената комисия по чл. 18ж ал.2 ППЗСПЗЗ, с което се определя размера и категориите земеделски земи, на които заявителят има право; 2/ одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне - чл.25 ППЗСПЗЗ и 3/решение на поземлената комисия, с което въз основа на плана за земеразделяне се възстановява собствеността върху конкретния имот с описание на граници, местоположение, съседи и т.н. - чл.27 ППЗСПЗЗ. При липсата на доказателства, че са осъществени втората и третата стъпка от процедурата, не може да се приеме, че възстановяването на собствеността с план за земеразделяне е приключило, както е сторил въззивния съд. С изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.45/1995г. уредбата на двата вида решения на поземлената комисия - за възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими реални граници и за възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне е включена в закона. С изменението на същия законов текст в от ДВ бр. 98/1997г. пък е предвидена трета възможност - за възстановяване на собствеността върху земеделски земи при условията на §4- 4л ПЗР ЗСПЗЗ. Именно по този ред е постановено решението от 18.03.1998г. Освен това, с промените на закона в ДВ бр.45/1995г. е създадена и нова ал.7 на чл.14 ЗСПЗЗ, даваща възможност на поземлената комисия да изменя вече постановено решение при допуснато нарушение на закона или правилника, при откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства. Именно тази нова правна уредба е наложила постановяване на нови решения при съобразяване статута на подлежащия на възстановяване имот. Ето защо, постановеното решение № 480 от 18.03.1998г. на ПК-В. не е нищожно. След като правото на собственост на ищцата е възстановено с решение по чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, то реституционната процедура приключва с издаване на заповед на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, каквато е издадена през 2010г. Несъстоятелни са съображенията на съда, че решението на ПК не съдържа посочване на граници на имота и поради това не може да се установи идентичност с имота по ПНИ. Според действалата към месец март 1998г. редакция на чл. 14 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997г./ за решението по чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ липсва изискване за посочване на граници на имота; такова е въведено за първи път с изменението в ДВ бр. 68/1999г. В случая връзката между имота, възстановен по решението на ПК и имота, посочен в заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ се осигурява чрез изричното посочване на решението на Поземлената комисия в заповедта. На второ място, незаконосъобразно съдът е приел, че следва да извършва косвен съдебен контрол върху реституционното решение, постановено в полза на ищцата. Ответниците упражняват фактическа власт върху имота, наред със съседния имот, като върху последния им е предоставено право на ползване, а за владението върху спорния имот липсва правно основание. При това положение ответниците не са лица, които претендират свои права върху имота отпреди колективизацията, за да могат да противопоставят възражения за липса на идентичност между притежавания от наследодателя и възстановения имот и за незаконосъобразност на реституционното решение. В този смисъл и спрямо тях е приложимо разрешението в Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК на ВКС за ограничаване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал.2, пр.2 ГПК. По изложените съображения съдът не е имал право да проверява законосъобразността на решението, което заедно със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ има конститутивно действие и легитимира ищцата като собственик на спорния имот - ПИ № * по ПНИ на м. „К.”, [населено място], с площ * кв.м. Поддържаното от ответниците по иска възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно. До възстановяването на собствеността имотът е представлявал земеделска земя - кооперативна собственост, а придобиването на такава собственост по давност е забранено от разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията й до изменението в ДВ бр. 31/1990г. В периода до приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ също е невъзможно придобиването на имота по давност предвид разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и създадената задължителна практика на ВКС, която приема, че докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. В настоящата хипотеза реституционната процедура е приключила с издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на 03.06.2010г., а исковата молба е предявена на 14.06.2011г., така че не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок. При горните изводи решението за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо това искът уважен. Решението по обективно съединения иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 28.06.2010г. до 14.06.2011г. следва да бъде оставено в сила. Претенцията е предявена за 1200лв. и касае период след издаване на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Предвид легитимацията на ищцата като собственик и липсата на спор, че ответниците са във владение на имота, претенцията е доказана по основание. Същата обаче е недоказана по размер. При правилно разпределена доказателствена тежест, извършена от Варненски районен съд в доклада по чл. 146 ГПК, ищцата не е ангажирала доказателства за размера на обезщетението, а за определянето му са нужни специални знания, с каквито съдът не разполага. Поради това, като не е доказала обстоятелства, за които носи доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, ищцата следва да понесе тежестта от отхвърляне на иска. По разноските. Според крайния изход на спора за уважаване на първия и отхвърляне на втория иск ищцата има право на 1560лв. разноски за трите инстанции съобразно представените списъци на разноските. С оглед на отхвърления иск по чл. 59 ЗЗД ответниците имат право на 118 лв. разноски. При компенсация остава ответниците да дължат на ищцата 1442лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2486 от 11.12.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2568/2012г. в частта, с която е потвърдено решение от 22.06.2012г. по гр.д. № 8899/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от С. Р. О. срещу Е. Н. Н. и В. П. Н. иск по чл. 108 ЗС и за присъждане на разноски в размер на 502лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Е. Н. Н. и В. П. Н. от [населено място], [община], [улица] да предадат на С. Р. О. от [населено място], [улица], ет.*, ап.* владението на следния недвижим имот: Поземлен имот № * с площ * кв.м. по плана на новообразуваните имоти на местността „К.”, землище на [населено място], [община], при съседи: ПИ № *, ПИ № * и ПИ № *, както и на основание чл. 78 ГПК да й заплатят сумата 1442/хиляда четиристотин четиридесет и два/ лева разноски за трите инстанции по компенсация . ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2486 от 11.12.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2568/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Варненски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на гореописания имот в размер на 1200лв. за периода от 28.06.2010г. до 14.06.2011г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: