9 Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 29.04.2015г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при секретаря П. К., като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. № 3504 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. З. Т., лично и като законен представител на С. А. З. и З. А. Т., срещу решение №1064 от 03.06.2013г. по гр.д. №489/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта му, с която се потвърждава решение от 14.11.2012г. по гр.д. № 6 272/2011г. на Софийски градски съд, I-14 състав в частта, с която предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени, както следва: искът на А. З. Т. за разликата над присъдените 30 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева; исковете на С. А. З. и З. А. Т. за разликата над присъдените 50 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки от ищците, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. З. и З. А. Т., чрез тяхната майка и законен представител А. З. Т., искове с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 от КЗ, за заплащане на сумите съответно 12 000 лева и 20 400 лева –обезщетения за претърпени имуществени вреди – лишаване от издръжка от родител за периода от 22.08.2009г. до навършване на пълнолетие, а също и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на застрахователното дружество - ответник разноски в размер на 4307 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и неправилно е прието, че починалият при ПТП А. М. И., е съпричинил с ½ вредоносния резултат. Молят да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането - 22.08.2009г. до окончателното плащане, както и да бъдат уважени изцяло претенциите на малолетните ищци за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка от баща, за периода от датата на увреждането до навършване на пълнолетие от всеки от ищците. Претендират и присъждане на разноски. Ответникът [фирма], не изразява становище по жалбата. С определение № 300 от 15.04.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, както и за дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в загуба на издръжка при малолетни и непълнолетни лица. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП А. М. И. възлизат на 60 000 лева за ищцата А. З. Т., и в размер на по 100 000 лева за всяко дете, като дължимите обезщетения са намалени с 50%, поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. Приeл е, че приносът по чл.51 ал.2 от ЗЗД се изразява в това, че починалият е управлявал велосипед без светлоотразител на задния калник, което е в нарушение на разпоредбата на чл.79 т.3 от ЗДвП. За да счете исковете за имуществени вреди за изцяло неоснователни, съдът е изложил мотиви,че настъпването на бъдещите вреди не е сигурно предвид липсата на законово задължение на А. М. И. за издръжка на малолетните ищци С. А. З. и З. А. Т.. По предявения от касационната жалбоподателка А. З. Т. иск за обезщетение за неимуществени вреди Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от касационната жалбоподателка неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че А. Т. и А. И. са живели като семейство в продължение на десет години, никога не са се разделяли, като в отношенията им е имало взаимна обич, подкрепа, уважение и привързаност. Въззивният съд не е съобразил характера и действителното съдържание на тези отношения, както и младата възраст на починалия -34 години. Не са взети предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта - неочаквано и по мъчителен начин, както и изключително болезнената реакция, с която касационната жалбоподателка възприела това събитие, а също претърпените от нея страдания вследствие на загубата. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме,че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от А. З. Т. болки и страдания по повод загубата на починалия А. И., с когото е живяла на съпружески начала, е в размер на 80 000 лева. Съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Настоящият състав на ВКС споделя фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция относно определения принос, в степен на 50% на починалия А. И. за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №45 от 15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на II т.о.; решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о.; решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и решение №58 от 29.04.2011г. по т.д.№623/2010г. на II т.о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и това дали нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В случая от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че управляваният от А. И. велосипед е бил без светлоотразител на задния калник, което съставлява нарушение на чл.79 т.3 от Закона за движение по пътищата, а освен това пострадалият е допуснал и нарушение на чл.80 от Закона за движение по пътищата, като не се е движил възможно най – близо до дясната граница на платното за движение. Въззивният съд е приел, че тези нарушения на правилата за движение по пътищата в ранна степен с поведението на водача на лекия автомобил са допринесли за настъпване на процесното ПТП, поради което правилно е определил съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50%. С оглед така определения принос на пострадалия, дължимият размер на обезщетението на касационната жалбоподателка А. З. Т. за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева, съответно присъденото й обезщетение следва да се завиши с 10 000 лева. По предявените от С. А. З. и З. А. Т., чрез тяхната майка и законен представител А. З. Т. искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди С Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС е прието,че право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най – близките на пострадалия, който е починал – неговите низходящи, съпруг и възходящи. С Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС е допълнена т.2 на раздел ІІІ от Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС в следния смисъл: Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да са сключили брак. В мотивите на Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС е посочено,че взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но неосиновено дете, е в отношения с починалия, аналогични на осиновеното. Съобразно Постановление №2/30.11.1984г. на Пленума на ВС по гр.д.№2/1984г. при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези посочени с Постановления №№4/1961г. и 5/1969г. на Пленума на ВС. В мотивите на Постановление №2/30.11.1984г. на Пленума на ВС се сочи, че с Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическия състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. От мотивите на Постановление №2/30.11.1984г. на Пленума на ВС е видно,че в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, не се включват братята и сестрите, заварени и доведени деца и вторият съпруг на техния родител. Следователно задължителна предпоставка за възникване на правото на обезщетение за касационните жалбоподатели С. А. З. и З. А. Т. в настоящото производство е установяването на биологичен произход от починалия А. М. И. като техен баща, или установяването на връзка между родител и дете, която възниква по силата на правния способ осиновяване, приравнена на родствената връзка. Правните последици на осиновяването са равни на последиците на кръвното родство и затова в цитираните постановления Върховният съд приравнява на осиновени и „взетите за осиновяване”, но неосиновени деца, което изисква и заявена воля в този смисъл. В случая отношенията между жалбоподателите и починалия А. М. И. не са възникнали като последица от намерение на последния да ги осинови. Същевременно произходът на касационните жалбоподатели от А. М. И. не се установява от представените по делото доказателства, доколкото същият не е посочен като техен баща в представените удостоверения за раждане. Поради това въпреки ангажираните по делото доказателства за съществуващата емоционална привързаност и обич между касационните жалбоподатели и А. М. И., който се е грижил за тях като за свои деца, те нямат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от неговата смърт, тъй като са извън кръга на лицата, изчерпателно изброени от Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС. В този смисъл е и Постановление №2 от 30.11.1984г. по гр.д.№2/1984г. на Пленума на ВС. По отношение на правото на обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че лицата, легитимирани да претендират такова обезщетение, не са изчерпателно изброени в Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителните разяснения в същото, право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. В мотивите на постановлението изрично е посочено, че за такова обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, а също като легитимирани да получат такова обезщетение са посочени непълнолетни низходящи и пълнолетни, но неработоспособни възходящи, без ограничение в степента на родство, които действително са били издържани от пострадалия. Изрично в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за имуществени вреди, са включени и лица, които макар и да нямат право на издръжка по закон, действително са били издържани от пострадалия. Поради това настоящата инстанция не споделя изводите на въззивния съд, че касационните жалбоподатели С. А. З. и З. А. Т. нямат право на обезщетение и за претърпените от тях имуществени вреди от смъртта на А. М. И., тъй като той не е имал законово задължение да ги издържа. Независимо от това следва да бъде споделен крайният извод на съда за неоснователност на претенциите за обезщетение за претърпени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че двамата ищци действително са били издържани от починалия А. М. И.. Макар и свидетелите да посочват, че между починалия и С. А. З. и З. А. Т. е съществувала обич и привързаност и те са живели в едно домакинство, не се установява А. М. И. да е осигурявал средства за издръжка на децата. Задължителна предпоставка за да бъде причислено едно лице към кръга на "близките, които поради нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла на Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка, а не само грижи и морална подкрепа от пострадалия. Такива данни по делото не са налице, с оглед на което касационните жалбоподатели С. А. З. и З. А. Т. нямат право на обезщетение и за претърпените от тях имуществени вреди от смъртта на А. М. И., тъй като не е доказано, че са сред категориите лица, изброени от Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС. Поради това обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден в частта, с която предявените от касационните жалбоподатели С. А. З. и З. А. Т., чрез тяхната майка и законен представител А. З. Т., искове по чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над присъдените 50 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки от тях, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. З. и З. А. Т., чрез тяхната майка и законен представител А. З. Т., искове с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 от КЗ, за заплащане на сумите съответно 12 000 лева и 20 400 лева – обезщетения за претърпени имуществени вреди – лишаване от издръжка от родител за периода от 22.08.2009г. до навършване на пълнолетие. В останалата част, с която [фирма], е осъдено да заплати на А. З. Т. 30 000 лева, а на С. А. З. и З. А. Т. по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. В частта му, с която се потвърждава решение от 14.11.2012г. по гр.д. №6272/2011г. на Софийски градски съд, I-14 състав, с което касационните жалбоподатели са осъдени да заплатят на застрахователното дружество - ответник разноски за първоинстанционното производство в размер на 4307 лева, обжалваното въззивно решение не следва да бъде изменяно с оглед изхода на касационното производство, доколкото дължимият размер на разноските не е правилно определен от първоинстанционния съд. При съобразяване и на уважената от настоящата инстанция част от предявените искове, размерът на дължимите на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство е по - голям от присъдения. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на А. З. Т. адвокат П. К. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер общо на 1511,54 лева. На ответното дружество не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, доколкото не са направени такива. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 800 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в настоящата инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1064 от 03.06.2013г. по гр.д. №489/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 14.11.2012г. по гр.д. № 6 272/2011г. на Софийски градски съд, I - 14 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. З. Т. срещу [фирма], иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. М. И. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 22.08.2009г., за разликата над уважения размер от 30 000 лева до размера от 40 000 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б. В. И. Г.", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „П.” № 5 да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ на А. З. Т. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.5, ап.40, със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 3, чрез адв. П. К., допълнително и сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. М. И. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 22.08.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2009г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б. В. И. Г.", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „П.” № 5 да заплати на адвокат П. К., от АК - [населено място], с адрес [населено място], [улица], офис 3, сумата 1511,54 лева /хиляда петстотин и единадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б. В. И. Г.", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „П.” № 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 800 лева /осемстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решение №1064 от 03.06.2013г. по гр.д. №489/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.