4 Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 03.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 570 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Р. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Н., против въззивното решение № 365 от 27 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. Добрич 2013 г., с което е отменено решение № 61 от 16 май 2013 г., постановено по гр.д. № 423 по описа на районния съд в гр. Генерал Тошево за 2012 г. в частта му, с която е бил отхвърлен иск на В. Т. Ш. от [населено място] против Д., представлявана от м. на р. р. и б. чрез областния управител на област с административен център [населено място] и против Т. Р. Г. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор поради противоречието му със закона за ½ идеална част от имот и вместо него е признато за установено в отношенията между Ш. и Д. и Г., че сключеният между Д. чрез областния управител на област В. и Т. Г. договор, с който Д. е продала на Г. правото на собственост върху дворно място в [населено място], е нищожен поради противоречието му със закона и за разликата над уважения от районния съд иск за ½ идеална част от дворното място, и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 720 от 27 май 2014 г. поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо. С решението си въззивният съд приема предявените искове за допустими, тъй като не е налице задължително и необходимо другарство на носителките на собствеността в качеството им на ищци в процес по прогласяване на нищожност на договор за продажба. Като основателни са оценени изводите на първата инстанция за нищожност на сключения между ответниците договор поради противоречие със закона, тъй като титулярът на правото на строеж се е разпоредил с отстъпеното му от държавата право в полза на ищцата и сестра й, а към момента на подаването на молбата за закупуване правото на собственост върху имота той не е бил правоимащ, и сключеният договор с областния управител на област В. е нищожен поради противоречието му с императивна правна норма. Съдът приема, че придобиването на правото на собственост по реда на § 1 ПМС № 235/1996 г. не представлява сложен фактически състав, включващ публичноправен елемент – издаване на индивидуален административен акт за определяне на касатора за купувач на имота. След като титулярът на правото на строеж се е разпоредил изцяло с него в полза на дъщерите си, сключеният от него договор е изцяло нищожен, а не само частично, до притежаваната от ищцата ½ идеална част. Относимите обстоятелства са следните: С нотариален акт от 16 юни 199* г. касаторът и починалата му в последствие съпруга даряват на дъщерите си ответницата Ш. и неучастващата в процеса Д. Р., собствения си недвижим имот – жилищна сграда, построена въз основа отстъпено право на строеж върху държавно дворно място от 400 кв.м. в [населено място], ведно със правото на строеж върху дворното място. На 29 май 1997 г. касаторът моли областния управител на Област В. на основание § 1 ПЗР ПМС № 235/1996 г. да закупи правото на собственост върху държавна земя, представляваща дворното място от 400 кв.м., и на 30 декември 1998 г. е сключен договор (вписан в службата по вписванията на 10 януари 1999 г.) между Д. и касатора Г. за продажба на правото на собственост на държавната земя. На 11 юни 1999 г. е издадена заповед № 130 на областния управител на Област Д. (поради териториалната промяна в границите на областите), с която е наредено отписване от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост на съответното дворно място. Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, утвърдена и с решение № 1 по гр.д. № 3512/2008 г., І г.о., когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес. Според правилото на § 1 ПЗР ПМС № 235 от 19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост в приложимата му редакция към 29 май 1997 г., когато е подадена молбата на касатора до областния управител, придобилите право на строеж върху държавна земя до 13 юли 1991 г. (какъвто безспорно е касаторът) за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация, или техните наследници, могат да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител по местонахождението на имота. Същевременно, съгласно ПЗ ПМС № 57 от 9 март 1998 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 29 от 1998 г.), § 3, незавършените производства по продажба, замяна и учредяване на ограничени вещни права върху държавни имоти, за които има подадена молба до областния управител, се приключват в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на постановлението по досегашните условия и ред. Макар да е вярно, че с изменението на § 1 на ПМС № 235, сторено с ДВ, бр. 29 от 1998 г., права за закупуване на държавния имот се дават и на роднините по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж от придобилите право на строеж върху държавна земя, установеният в нормативния акт срок е изтекъл и самото постановление е отменено на 30 септември 2006 г. (ДВ, бр. 78 от 2006 г.), което налага извода за липса на възможност за ищцата, която не е субект на спорното правоотношение, поради отпадане на способа за придобиване правото на собственост върху държавна земя, уреден в посоченото ПМС, да се облагодетелства от разпореденото с атакуваната сделка имуществено благо, поради което нейните права не могат да бъдат засегнати от съществуването или несъществуването на спорното право, и следователно за нея липсва правен интерес от предявяването на претенцията, а постановените съдебни актове са недопустими. Според представения списък на разноските по чл. 80 ГПК на касатора Г. се дължат 2542,30 лева. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 365 от 27 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в Добрич 2013 г., и решение № 61 от 16 май 2013 г., постановено по гр.д. № 423 по описа на районния съд в гр. Генерал Тошево за 2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА В. Т. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Т. Р. Г. с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 2542,30 (две хиляди петстотин четиридесет и две цяло и тридесет стотни) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: