Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
гр. София, 23 декември 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен
съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети
декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА
КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 586/2009г.
Производството е образувано по искане на осъдения Севдалин М. за възобновяване на НЧД№34/2009г. на Районен съд-Видин и на ВНЧД№117/2009г. на Видински окръжен съд и проверка на постановения по тях съдебен акт, на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от процесуалния закон.
В собственоръчно написаното искане на осъденото лице са релевирани оплаквания, индициращи на несъгласие с обявеното и влязло в сила определение и аргументиращи прекомерна завишеност на наложеното при условията на чл.25, вр.чл.23 и чл.24 от НК общо наказание по присъди по НОХД№281/97г., НОХД№497/97г. и НОХД№611/97г. по описа на РС-Враца.
Същите се поддържат в съдебно заседание на 15.12.2009година пред ВКС от осъдения М. и неговият процесуален представител, които предявяват искане за отмяна приложението на разпоредбата на чл.24 НК, и излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт в тази му част.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура в хода на съдебните прения дава мотивирано заключение за неоснователност на депозираното искане на осъденото лице.
Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното:
С определение от 18.02.2009 година, постановено по НЧД№ 34/2009г., в производство по чл.306 ал.1, т.1 НПК, Видински РС е групирал наказанията, наложени на Севдалин М. М. , с присъди по НОХД№281/97г., НОХД№497/97г. и №611/97г. на Врачански РС, и наложил на същия едно общо най-тежко наказание-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, увеличено при условията на чл.24 НК с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
С визирания съдебен акт на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са обособени и две групи съвкупности от престъпни деяния, предмет на разглеждане с последващите наказателни дела, като при съблюдаване разпоредбата на чл.24НК са определени наказателни санкция, съответно-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода по присъди по НОХД№407/2004г., НОХД№574/2004г. на Видински РС и НОХД№62/2006г. на РС-Оряхово; и ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за множеството престъпления по НОХД №889/2004г., НОХД№1263/2005г., НОХД№438/2006г., НОХД№666/2006г. и НОХД№1058/2008г., всички по описа на РС-Видин.
Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с определение №61/13.05.2009г. на Видински ОС, влязъл в сила и по отношение на същия са приложими правните предписания на Глава тридесет и трета от НПК.
Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НЧД№34/2009г. на РС-Видин и на ВНЧД№117/2009г. на Видински ОС е допустимо, но преценено в контекста на предложените бланкетни доводи и възражения, и подкрепящия ги доказателствен материал за възобновяване на наказателното дело, и ревизия на постановеното и придобило юридически стабилитет определение, сочи на неоснователност.
Упражнявайки възложените им правомощия при реализираната по чл.306, ал.1, т.1НПК процесуална дейност, след всестранно и обективно изследване на приобщените доказателствени източници по делото и в съответствие с изискванията на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1НК и константната практика, съдебните инстанции са формирали законосъобразно трите групи съвкупности от престъпни посегателства, осъществени от Севдалин М. и определили подлежащите на изтърпяване общи най-тежки наказания. Престъпните деяния, включени във визираните множества престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях в рамките на съответната реална съвкупност, поради което при съобразяване с принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е изведено обосновано заключение за наличните изисквания, очертани в материалните норми на чл.25, вр. чл.23 НК.
Правилно първостепенният и въззивен съд са интерпретирали съдържанието на разпоредбата на чл.24НК и оценили лимитираните в нея законови условия, предпоставящи правоприлагането й.
Обществената опасност и характеристиките на извършените от Севдалин М. множество престъпни деяния против собствеността на гражданите /11 на брой кражби и грабежи/, повечето от които субсумиращи квалифициращия признак опасен рецидив, и демонстрираната престъпна упоритост на осъдения, проектирана в неправомерните прояви, индициращи на изграден стереотип на асоциално поведение обуславят категорични изводи, че и най-тежката наказателна санкция за всяка една от визираните групи съвкупности от престъпления не ще изпълни предвидените в чл.36 от НК цели. Генералната и индивидуална превенция на наказанието, с поставен акцент на изискуемото се поправително личностно въздействие на произтичащите от описаната престъпна дейност санкционни последици, категорично мотивира необходимост от института на чл.24 от НК.
В тази насока несъстоятелни са декларираните възражения в искането на осъденото лице за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неоправдано правно действие на нормата на чл.24 НК и довело до явна несправедливост на наложената наказателна санкция по присъди по НОХД№281/97г.,НОХД№497/97г. и НОХД№611/97г.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав, че искането на осъдения Севдалин М. за възобновяване на НЧД№34/2009г. на РС-Видин и на ВНЧД№117/2009г. на Видински ОС, и за ревизия на постановеното по тях и влязло в сила определение, чрез отмяна приложението на института на чл.24НК по реда, регламентиран в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения СЕВДАЛИН М. М. за възобновяване на НЧД№34/2009г. на РС-Видин и на ВНЧД№117/2009г. на Видински окръжен съд, и за изменение на постановения и влязъл в сила съдебен акт от 18.02.2009година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.