Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр.София, 19 февруари 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАРИЯ
МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 622/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимите В. А. Х. и А. Х. М.-чрез защитника, против присъда № 150/15.09.2009 год. по въззивно нохд № 164/2009 год. на Хасковския окръжен съд. Поддържат се доводи за нарушение на закона и явна несправедливост с осъждането им по предявеното обвинение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда.
Гражданската ищца К. П. П.-чрез защитника си, поддържа, че жалбата не отговаря в пълна степен на изискванията за съдържание и е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че доводите в жалбата за нарушения при оценката на доказателствения материал са неоснователни и новата присъда следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Хасковският районен съд с присъда № 145/18.02.2009 год. по нохд № 317/2008 год. признал подсъдимите Х. и М. за невинни в това на 14.01.2007 год. в землището на с. В. в съучастие като извършители да са направили опит, останал недовършен по независещи от тях причини, да се съвкупят с лице от женски пол – св. К. П. , да са я принудили към това със сила и заплахи и деянието да е извършено от две лица, а подсъдимият М да е действал като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да е могъл да ръководи постъпките си. Оправдал ги по обвинението по чл.152, ал.3, т.1 пр.1 вр.ал.1, т.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 /за подс. М. вр.чл.63, ал.1, т.2 НК/.
Хасковският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 164/2009 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимите за виновни и ги осъдил за престъпление по чл.152, ал.3, т.1 пр.1 вр.ал.1, т.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 /за М. вр.чл.63, ал.1, т.2 НК/ и при предпоставките по чл.58, б. А вр.чл.55, ал.1, т.1 НК ги осъдил на лишаване от свобода съответно: Х. на 1 година, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а М. на 1 година, изпълнението на което наказание отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено на подсъдимия Х с влязлата в сила присъда по нохд № 411/2004 год. на Хасковския районен съд и определил режим на изтърпяване.
Предявеният от П. граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 1 500 лева, които подсъдимите да изплатят солидарно със законните последици и отхвърлил за разликата до 8 000 лева.
Произнесъл се по въпроса за размера на разноските.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Хасковската районна прокуратура, съдържащ искане за осъждане, и по жалба на повереника на гражданската ищца в гражданско отхвърлителната част, оспорвайки обосноваността на изводите по въпроса за вината на подсъдимите.
Въззивният съд обсъдил доводите и възраженията, поддържани от страните, проверил изцяло оспорения първоинстанционен съдебен акт и направил извод, че са събрани достатъчно годни доказателствени средства, в които се съдържат данни за факти, свързани с обстоятелствата по делото. Изложил възприетата от него фактическа обстановка и направил извод, че на посочената дата двамата подсъдими са направили опит за съвкупление със св. К. П. въпреки ясно заявеното несъгласие и фактическото физическо противопоставяне на предприетите спрямо нея действия на насилие. Направил подробен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 вр.чл.107, ал.3 и ал.5 НПК и изложил подробни съображения в подкрепа на решението си да приеме, че с установеното обективирано поведение подсъдимите са осъществили обективните и субективните признаци на престъплението.
Не е вярно твърдението, че е допуснато нарушение при оценка показанията на св. П като е пренебрегнато обстоятелството, че е пострадало лице, поради което е заинтересована да се докаже вината на подсъдимите. От съдържанието на мотивите следва, че въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Оценил е показанията на тази свидетелка, установила относими към предмета на доказване обстоятелства не едностранно и във вреда на подсъдимите, а след съпоставяне, подробен анализ и оценка с оглед действителния смисъл с показанията на другите свидетели - Р. , В. , Д. П. , заключението и обясненията на вещото лице, на писмените доказателствени средства, като ги е противопоставил на възраженията за невиновност. Обосновал е мотивирано извода си, че неустановяването на следи от насилие две седмици след извършения преглед не е оневиняващо обстоятелство, че обясненията и възраженията, които подробно е анализирал, не могат да бъдат оценявани изолирано при решаване на въпроса дали има извършено престъпление, нито за липса на упражнено насилие и оценка на контакта с пострадалата като израз на доброволност, пренебрегвайки съдържанието на телефонното съобщение от М. , израз на желание за опрощение и забрава на случилото се, оценявайки го като „снощната глупост”. По повод констатираните противоречия в доказателствените средства е изложил подробни съображения на кои и доколко основава изводите си, че са доказани фактическите обстоятелства по обвинителния акт и защо, както и в каква степен е направил оценката си за недостоверност и непоследователност, вкл. и на обясненията на подсъдимия за относими обстоятелства. В този смисъл правилно е приел и оценил показанията и на свидетелите Т, в които не се съдържат елементи на заинтересованост и недостоверност, за разлика от противоречивите показания на свидетелите П, които не е могъл да постави в основата на решението си да признае или отхвърли обвинението по отношение на подсъдимите.
Становището на прокурора, който е участвал във въззивното производство, че не поддържа протеста, също не е обстоятелство от значимите за решението на съда. Страните в наказателното производство имат право на становище, което да обосноват, а съдът е длъжен да се произнесе и реши въпросите по чл.301, ал.1 НПК само въз основа на събрания и оценен с оглед действителния смисъл доказателствен материал и да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона. Този подход е възприел и въззивния съд, поради което няма нарушения в процесуалната му дейност. Като е отказал по изложените съображения да приеме за обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд и е осъдил подсъдимите по предявеното им обвинение не е допуснал нарушение и е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 150/15.09.2009 год. по въззивно нохд № 164/2009 год. на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: