Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 386


гр. София, 16.05.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като изслуша докладваното от съдията В.Райчева гр.дело № 114/2022 год.по описа на ВКС,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
Обжалвано е решение от 16.06.2021г. по гр.д.№2458/2020г. на АС София,с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателите – Р. А. П. и К. С. П.,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът- ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответниците - С. Г. Х. и Н. Г. Х. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Р. П. , К. П., С. Х. и Н. Г. искове против Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването на припадащата се на всеки един, съобразно идеалната част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № [№], обезщетение вместо ползване, за периода от 02.10.2013 г. до 01.09.2018 г., както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 02.10.2013 г. до 26.09.2018 г., съответно на Р. П. за притежаваните 3/8 ид.ч., обезщетение, в размер на сумата от 43 500 лева и сумата от 750 лева обезщетение за забава, а за останалите ищци К. П. ; С. Г. и Н. Г., за притежаваните 1/8 ид.ч., поотделно обезщетение, в размер на 14 500 лева и поотделно обезщетение за забава по 250 лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията по главните искове, считано от 26.09.2018 г
От приет по делото констативен нотариален акт № 162 от 08.05.2012г. на нотариус, вписан под № 241 в регистъра на НК, район на действие - Районен съд Благоевград, е констатирано, че ищците Р. П., К. П., С. Г. и Н. Г. и още три лица са собственици на поземлен имот 04279.601.329 с площ от 614 кв.м. по кадастралната карта на [населено място] , въз основа на решение № 2850 от 10.04.2012 г. на общинската служба по земеделие и гори [населено място] /л. 127/ за възстановяване на земеделска земя.
Установено е, че с нот.актове №116/2014г. и №131/2014г. К. П. и е подарила на Р. П. 1/8 идеална част от съсобствения поземлен имот, а И. И. му е дарила собствената си 1/4идеална част от същия.
От приетото по делото копие от решение № 2850 от 10.04.2012 г. на общинската служба по земеделие и гори [населено място] /л. 127/ за възстановяване на земеделска земя е установено, че на ищците е възстановена собственост върху нива от 614 кв.м, чието предназначение е променено със Заповед № [№] и е станал ПИ с № [№], предвиден за ниско застрояване.
От заключението на извършената в първата инстанция техническа експертиза /л. 72/ се установява, че в процесния имот има изградено подземно стоманобетонно хранилище с поместени две цистерни за гориво, които са част от котелно съоръжение, предназначено за отоплението на „Общежитие № 2“, собственост на ответника и на Професионалната техническа гимназия.
Констатирано е, че със строително разрешение от 25.01.1979 г. е разрешено строителството на студенското общежитие, а с протокол от 13.09.1984г. обекта е бил приет като готов от Министерство на науката и образованието.
Установено е, че с Акт за държавна собственост № [№], че общежитието, заедно с принадлежащия му терен е актувано като публична държавна собственост, като е отбелязано, че е предоставено за ползуване от ответния университет.
При тези данни съдът е приел, че местонахождението на имота в урбанизираната територия и изградените в имота две подземни енергийни съоръжения за общо ползване на ответника с Професионалната гимназия изключва предназначението на този имот за земеделеско производство и качеството му на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 10б. ЗСПЗЗ е императивна и наличието на посочените в нея предпоставки не позволяват възстановяването на собствеността върху процесния имот, като в този случай разпоредбата предвижда обезщетяване на собствениците или техните наследници, в зависимост от изявената воля от последните с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Съдът, позовавйки се на същата разпоредба, е приел, че земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б., ал. 1 ЗСПЗЗ, са държавна собственост.
Съдът по реда на косвения съдебен контрол - чл. 17, ал. 2 ГПК, е извършил преценка за валидността на административния акт, и е приел, че решение № 2850 от 10.04.2012 г. на общинската служба по земеделие и гори [населено място] е нищожно, тъй като установените по делото обстоятелства изключат качеството на „земеделска земя“ на процесния имот и същият не може да бъде предмет на реституирането му по реда на ЗСПЗЗ с цитираното решение. Процесният имот при посочените обстоятелства и разпоредби на ЗСПЗЗ не е собственост на ищците, а изградените енергийни съоръжения по предназначение обслужват както ответникът, на който е представена за управление публична държавна собственост, така и Професионалната гимназия. Прието е, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота е било реализирано комплексно мероприятие - студенско общежитие и подземни съоражения, обслужващи общежитието и съседна Професионална гимназия, което съставлява пречка по смисъла на чл.10б., ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването му.
При така изложените съображения съдът е приел, че липсва причинната връзка между обедняването на ищците и обогатяването на ответника, както и наличието на общ факт или обща група от факти, от които да произтичат обедняването и обогатяването. Счел е , че предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са неоснователни в пълния им предявен размер, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ги е отхвърлил.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въприси от значение за спора: следва ли да докажат в конкретните производства правото на собственост на държавата като нейни „процесуални субституенти“ висшите учебни заведения и следва ли да се доказва наличието на законно мероприятие което да изключва реституцията по ЗСПЗЗ, ползва ли се с доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в констативния нотариален акт по чл. 537, ал.2 ГПК, следва ли да се събират надлежни доказателства за наличието на законност на строеж върху терен, възстановено по реда на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че имотът не подлежи на възстановянае по ЗСПЗЗ поради наличие на надлежно реализирано градоустройствено мероприятие и следва ли съдът да се произнася по въпрос или възражение на страна в процеса относно наличие на правно основание за доказване на иска, когато се произнася по преюдициални въпроси по отношение на неговата основателност. Поддържат че са налице основания по чл.280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по така поставените въпроси и на сочените основания.
В казуалната практика на ВКС обективирана в решение № 451 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 53/2012 г., IV г. о., се приема, че е когато в производство по иск почл.59 ЗЗД е спорен преюдициалният въпрос относно правото на собственост върху недвижим имот, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съдът следва да осъществи косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване собствеността върху имота, което легитимира ищеца по делото като собственик. Посочва се, че съгласно разясненията, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС лицето, което не е било страна в административното производство, в което се реализират последиците от реституционните благоустройствени закони, не е обвързано от административните актове, с които тези производства са приключили. Неучаствалият в земеделеската реституция субект може да оспорва тяхната материална законосъобразност в исковия процес, в който тези актове му бъдат противопоставени, а съдът е длъжен да обсъди възраженията му и ако ги намери за основателни, да не зачете последиците от незаконосъобразния акт. Това тълкуване следва да се приеме и по отношение на реституцията по ЗСПЗЗ, тъй като и нейните последици настъпват при издаване на конститутивен административен акт. В мотивите към Тълкувателно решение по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Настоящия състав на IV – г.о. на ВКС изцяло възприема разрешенията изложени в посочената практика на ВКС, доколкото и в отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение, че ищците не са придобили имота въз основа на реституционните закони, тъй като в процесния имот е осъщественo строителство, което извършено за да обслужва сградите за стопанисване на определена държавно учреждение в случая висшето учебно заведение.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по втория формулиран от жалбоподателите въпрос: ползва ли се с доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в констативния нотариален акт по чл. 537, ал.2 ГПК. Съгласно задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Доколкото нотариалното производство е едностранно и с него не се разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Именно съобразявайки се с тази практика съдът в мотивите си е приел, че ищците не са собственици на процесиня имот и не следва да им бъде присъдено обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за ползването му от ответния университет.
И на въпроса следва ли да се събират надлежни доказателства за наличието на законност на строеж върху терен, възстановено по реда на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че имотът не подлежи на възстановянае по ЗСПЗЗ поради наличие на надлежно реализирано градоустройствено мероприятие, съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата се приема, че при извършване на преценката започнало ли е реализиране на мероприятието към влизане в сила на реституционния закон, от значение е не само дали реализирането на мероприятието е започнало в някои от имотите, но и обстоятелството дали незасегнат от строителство имот има значение на обслужващ терен по отношение на изградени обекти, а не дали конкретният имот е засегнат от строителни дейности, какъвто е и конкретния случай.
А въпросът следва ли съдът да се произнася по въпрос или възражение на страна в процеса относно наличие на правно основание за доказване на иска, когато се произнася по преюдициални въпроси по отношение на неговата основателност не е налице общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. При недоказано право на собственост на ищците по отношение на ползвания от ответния университет имот съдът не може да уважи предявения от тях иск по чл.59 ЗЗД. Предвид решаващия извод на въззивния съд по преюдициалния въпрос за проведено благоустройствено мероприятие в процесния имот , което сочи на пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10бЗСПЗЗ, съдът е дал и правилен отговор на въпроса дали ответния университет се е обогатил неоснователно за сметка на ищците.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложените съображения, съдът:

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 655 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 2458/2020 г. на АС - София.

ОСЪЖДА Р. А. П. и К. С. П. да заплатят на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград сумата в размер на 500 лева, разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: