Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София, 04 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 289 /2012 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор във Военно – апелативната прокуратура и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимия - майор И. И. Г., против въззивно решение № 057/28.12.2011 год. по внохд№058/2011 год. на Военно-апелативния съд на РБ, с което е потвърдена оправдателна присъда №25/31.08.2011 год. по нохд№145/11 на Сливенския военен съд по обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл. 311, ал. 1 ,вр. с чл. 26, ал.1 НК. В ПРОТЕСТА НА ПРОКУРА от ВАП се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК. Счита, че са били нарушени процесуалните му права да поддържа и докаже обвинението. Въззивният съд неоснователно е отказал искането на прокурора за преразпит на свидетелите Б., П., С., М., Й., А., М. Б., А., П., В. Т. и на експерта П. К., изготвила съдебно-техническата експертиза, за изясняване кога са изготвени инкриминираните протоколи, кога и в каква последователност са разпечатани, както и кога са заличени файловете им от компютъра на подсъдимия. Въззивният съд едностранчиво и превратно е ценил доказателствата, като ги е кредитирал в полза на тезата на на подсъдимия. Не е обсъдил показанията на свидетеля С. С. - л. 41 от том IV на досъдебното производство, който твърди, че е бил разпитван на 07.01.2009 год. и не е знаел защо в протокола за разпит е посочена дата 22.12.2008 год. Игнорирани са показанията на свид.Б. относно причината за внасянето на неверни данни за качеството му на свидетел , вместо на обвиняем в протокола за разпит като не е съобразено казаното от свидетеля, “че е разбрал от подсъдимия” (прокурора Г.), че „ще прекрати производството срещу него” и “затова го е разпитал като свидетел, а не като обвиняем”, и „ще получи от подсъдимия постановление за прекратяване производството по наказателното дело”. Не са обсъдени протоколите за изготвени ВДС, събрани чрез СРС в производството по ДП № Х-П-12/2008 год. на ВОП-София , от които е било видно, че подс.Г. „е поискал облага” от свид.Б. за да прекрати наказателното производство срещу него. Не са обсъдени данните от доказателствата за среща в курорта „Б.” между Б., неговия баща и прокурора – подс.Г. , за изтеглената от свид.Е. А. -майка на свид.Б. сума от 2 300 лева един ден, преди разпита на Б. с променена дата и променено процесуално качество на Б.. Игнорирани са показанията на свидетелите Е. А. и на бащата на свид.Б. и превратно са ценени показанията на свид. Р. Й.- секретар-протоколист и свид. Е. И. , който е занесъл на прокурор Г. да подпише процесните протоколи, след като делото срещу Б. е било възложено на друг прокурор. За нарушение на закона се сочи неправилното му приложение. Правната оценка на установените факти е в нарушение на чл. 311, ал. 1 НК. Установено е, че протоколите не отразяват датата на разпита на тримата свидетели и че подсъдимият е техен автор, тъй като са подписани от прокурора И. Г.. Според протеста, обективирана е специалната цел на подсъдимият да използва документите като доказателство за тези невярно отразени факти и обстоятелства. На основание чл. 354, ал. З т. 2 и т. З. , вр. чл. 354 ал. 1 т. 4 НПК се иска отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Счита, че не са допуснати посочените нарушения на процесуалния и материален закон. Производството е проведено по реда на глава ХХVІІ НПК. Доказателствата са събрани и оценени съгласно правилата по НПК. Правните изводи на съдилищата са правилни. ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ е насочена единствено срещу частта в мотивите на въззивното решение относно основанието за оправдаването на подсъдимия поради недоказаност на обвинението, вместо - поради несъставомерност на деянието, описано в обвинителния акт и установено от доказателствата по делото. Съдилищата неправилно не са приели обективна и субективна несъставомерност на деянието. Не е съобразена задължителната съдебна практика в ПП№3/82 г. на ВС. Отразените неверни факти и обстоятелства трябва да имат правно значение и да доказват определени факти и обстоятелства, които този документ удостоверява. Нито в обвинителният акт, нито в протеста изготвен от прокурора, са посочени доказателства, въз основа на които да може да бъде направен този извод. Сгрешената дата в три от протоколите не означава невярно документиране. Четвъртият протокол, изготвен в същия ден, носи реалната дата на неговото провеждане, което изключва умисъла на подсъдимия за невярно документиране. Неправилно са прилагани ВДС, събрани чрез СРС по друго досъдебно производство, тъй като обвинението за инкриминираното деяние не е за тежко умишлено престъпление и е нарушен чл. 177, ал. 2 и ал. З НПК . Подсъдимият в жалбата и в съдебно заседание, заедно със защитата си адвокат И. Н. поддържат доводите в жалбата, а касационният протест ,като неоснователен, да се остави без уважение. В ПОСЛЕДНАТА ДУМА подсъдимият иска изменение мотивите за оправдаването му поради липса на престъпление, а не поради неговата недоказаност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ В ПРЕДЕЛИТЕ по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №25/31.08.2011 год. по нохд№145/11 на Сливенския военен съд подсъдимият майор И. И. Г. е признат за невиновен и е оправдан за престъпление по чл. 311, ал. 1 предл. 1 НК, вр. чл. 26 ал. 1 НК, за това, че като длъжностно лице - прокурор при Военноокръжна прокуратура, ГР.София, в кръга на службата си - наблюдаващ прокурор по ДП № X - П - 12/2008 г. на СОВП, на датата 07. 01. 2009 г., за времето от 11 ч. 41 мин. - до 12 ч. 14 мин. , в сградата на Военноокръжна прокуратура - гр.София, на ул. "Позитано" № 24 А, при продължавано престъпление - на три пъти, да е съставил официални документи - протоколи за разпит на свидетели на лицата : Б. В. Б. , С. Н. С. и М. И. М., в които да е удостоверил неверни обстоятелства за датата на съставяне на протоколите "22. 12. 2008 г." и часа на провеждане на разпита, вместо датата „07. 01. 2009 г.” и часа , когато действително са проведени разпитите, както и невярно отразяване на процесуалното качество на Б. В. Б. като „свидетел”, вместо като „обвиняем”, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства по ДП № X - П - 12/2008г. по описа на СВОП . Оправдателната присъда на първостепенният съд е потвърдена с въззивно решение № 057/28.12.2011 год. по внохд№058/2011 год. на Военно-апелативния съд на РБ, образувано по протест на прокурор при Сл.ВОП. По протеста на Военно-апелативната прокуратура: Доводите в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Производството е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, по чл. 371, т. 1 и следващи НПК, което означава, че първостепенният съд е намерил за основателно искането на подсъдимия за непровеждане на пълно съдебно следствие. В протоколно определение от 25.08.2011 год. по нохд№145/11 год. на Сливенския военен съд е отразено съгласието на подсъдимия да се откаже от цялостно състезателно производство и е одобрил изразеното от него и защитата му - адв.Т. съгласие да не се провежда разпит на болшинството на свидетелите и на експертите. Следователно приобщаването от съда на събраните в досъдебната фаза показания на свидетелите Б. Б., И. П., С. С., М. М., Р. Й., Е. А., М. Б., В. Б. А., инспектор В. П. , В. Т., както и заключенията на съдебните техническа и графологически експертизи на вещите лица П. К., С. Д. и И. Г., не е налагало и повторното им изслушване в съдебната фаза. Сливенският военен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 372, ал. 3, вр. с чл. 371, т. 1 НПК като изрично е посочил в съобразителната част на определението си, че е одобрил съгласието на подсъдимия ,след като е приел, че посочените доказателствените източници са събрани при условията и реда по НПК. Законът е пределно ясен, че в обсега на това волеизявление на подсъдимия се съдържа и съгласието му, при постановяване на присъдата съдът да се ползва от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и от заключенията на вещите лица по съдебните експертизи, изготвени в досъдебното производство, които съдът е приобщил чрез прочитането им, без да ги събира отново в съдебната фаза на процеса. Това развитие на процеса, по реда на чл. 371,т.1 и сл. НПК, изцяло е удовлетворявало правния интерес на прокурора в съдебната фаза относно обема и съдържанието на приобщената от съда доказателствена съвкупност, която изцяло е обосновавала обстоятелствата в обвинителния акт. Прокуратурата не може да се позовава на ограничаване на правата й да поддържа и доказва обвинението, което тя самата е формулирала въз основа на приобщените по искане на подсъдимия показания на свидетелите и вещите лица, събрани в досъдебната фаза. Следователно, липсва правен интерес за прокурора да се позовава на ограничаване на правата му в съдебната фаза, при положение , че доказателствените източници на обвинението изцяло са приобщени по делото. При формиране фактическите констатации относно обстоятелствата от предмета на доказване доказателствените източници са проверени и оценени съгласно чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Не са нарушени правилата на формалната логика. Несъстоятелни са доводите за едностранна и превратна оценка на доказателствата. Всички доказателствени средства са подложени на цялостен анализ за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото. Обясненията на подсъдимия Г. са проверени за достоверност и с останалите гласни и писмени доказателствени източници, с изводите на съдебно-техническата и съдебно-графологическите експертизи. Не се спори по делото, че подсъдимият е бил наблюдаващ прокурор по досъдебно производство по ДП№Х-П-12/2008 год. на ВОП гр.София, по което свид.Б. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 НПК с постановление на 27.11.2008 год., което му е предявено на същата дата, на която е изготвен и протокол за разпит на Б. като обвиняем. Установено е от фактическа страна, че техническото оформяне на протоколите за разпит по процесното дело се е осъществявало от съдебния секретар свид.Й. на служебния компютър на подсъдимия. Безспорно е установено, че подсъдимият като наблюдаващ прокурор е имал правомощията да провежда и следствени действия и е провел разпит в качеството им на свидетели на лицата по ДП№Х-П-12/2008 год. на ВОП гр.София Н. С., Б. В. Б., М. И. М. и И. И. П. на датата 07.01.2009 год., а не както е изписано в протоколите за разпит ( освен на протокола за разпит на свид.И. П. ) на датата “22.12.2008 год.”. Установено е по делото, че невярно е отразено и качеството „свидетел” на обвиняемия Б. към датата на разпита му от подсъдимия Г. на 07.01.09 г. в протокола за разпит на Б. по ДП№Х-П-12/2008 год. на ВОП гр.София.. Спрямо него наказателното производство не само че не е било прекратено, но е приключило срещу него, и срещу още шест лица, с внасяне на обвинителен акт в ъсда за престъпления по чл.321, ал.3, алт.3,вр. с ал.1, респ. вр.с ал.2 НК и вр. с чл. 201, вр. с чл.26 НК и по чл.339 НК и пр. В тази връзка констатациите на съда, че протоколите ангажират подсъдимия Г. като техен автор, независимо от техническото им изпълнение от секретар под диктовката на подсъдимия, са подкрепени както от гласните доказателствени средства, обсъдените показания на С. Н. С., Б. В. Б., М. И. М. и И. И. П. , така и от писмените доказателства - входящите пропуски, издадени от подсъдимия на същите лица за достъп до СВОП на 07.01.2009 г., от изводите в заключенията на СГЕ-зи, че подписът върху пропуските и процесните протоколи за разпит на лицата са положени от подс.Г.. Следователно не основателно се сочи за превратно и едностранно обсъждане на доказателствените източници. Показанията на свидетелите Б. Б. , С. С., и останалите свидетели, които са твърдяли, че разпитът им е проведен на 07.01.2009 год. , а не на датата 22.12.2008 год., са изцяло кредитирани.Оплакванията в протеста, че неправилно са игнорирани като недостоверни показанията на свид.Б. касаещи обстоятелствата,“че е разбрал от подсъдимия” - прокурора Г., че “той ще прекрати производството срещу него” и “затова го е разпитал като свидетел, а не като обвиняем”, и че ще получи до няколко дни след това, на ръка написано от прокурор Г. постановление за прекратяване”, са неоснователни. Съдилищата не са им дали вяра , тъй като са изолирани от останалата доказателствена съвкупност , както и изхождат от заинтересован от изхода на делото свидетел, тъй като именно подсъдимият, в качеството му на прокурор, е повдигнал обвинение срещу свидетеля за престъпление по чл.321, ал.3 НК по ДП№Х-П-12/2008 год. на ВОП гр. София . Твърдението на този свидетел, че подсъдимият Г. му е обещал прекратяване на воденото наказателно производство за престъпление по чл.321, ал.3 НК срещу даване на парична сума от пет хиляди лева, единствено е интерпретирано в процеса , като преразказано им от Б.Б., в показанията на неговите родители- свидетелите Е.А. и В.Б., но ненамиращо никаква подкрепа от останалите доказателствени източници (показанията на свид.И. И., И. И., И. П., С. С., М. М., В. П., В. Т.). Неоснователни са и оплакванията за необсъдени по делото показания на свид.Б. за среща между него и прокурора Г. в хотел “Самоков” в курорта ” Б.”. От съвкупната оценка на доказателствените източници, вкл. и показанията на свид. И. И., установяващи данни за тази среща, съдилищата са приели че подсъдимият е отказал съдействие на Б. по ДП№Х-П-12/2008 год. на ВОП гр.София за връщане на негови вещи, иззети като веществени доказателства. Напълно несъстоятелно се твърди в протеста за преиначаване на съдържанието на веществените доказателствени средства, представляващи звукозаписи на два телефонни разговора между подс.Г. и свид.Б., събрани чрез СРС в производството по ДП№Х-П-12/2008 год. на ВОП гр.София. Използването им в настоящият процес е недопустимо, тъй като са събрани по друго дело, а обвинението по настоящото дело не е за тежко умишлено престъпление. Но дори и ВДС да бяха допустими, от съдържанието им не могат да получат подкрепа твърденията на свид.Б. ( от протоколите за записите на разговорите може да се установи единствено, свид.Б. е предложил съдействие на подсъдимия Г. да му посочи майстор за ремонта на паркета в дома му, като Г. изрично е пояснил в разговора си с Б., че ще си заплати разноските по ремонта). При тези данни е напълно несъстоятелна тезата в протеста, че мотивът за невярното документиране на датата на разпита и процесуалното качество на свид.Б. са корупционни отношения с участието на подс.Г.. Необсъждането на извлеченията от банковите сметки на свид.Е. А. -майка на свид.Б., която била изтеглила 2 300. лева , един ден преди да бъде извършен разпита на Б., не е в ущърб на установяване обективната истина по делото, рамкирана от обвинение за лъжливо документиране.Още повече те са напълно изолирани и без логическа връзка с доказателствените източници. Фактът на отказ на подс.Г. да предаде доброволно компютъра, на който е работил, няма доказателствено значение относно предмета на доказване. Той е иззет по реда, предвиден в НПК с протокол за изземване. Нито в обясненията на подс.Г., нито от заключението на вещото П.К. по СТЕ-за на компютърната конфигурация на персоналния компютър на подсъдимия Г. е било спорно, че протоколите за разпит са изготвени на процесния компютър, в последователността, установена от експертизата и на инкриминираната от обвинението дата. Не са ценени превратно показанията на свид. Е. И. за обстоятелството, че той е занесъл на прокурор Г. да подпише един или два неподписани от Г. протоколи за разпит на процесните лица, както и показанията на свид.Р. Й., че технически е изготвила протоколите под диктовката на прокурора Г.. Обратното е вярно. Тези показания са оценени от съда според действителното им съдържание. Следователно, не са били нарушени процесуалните права на прокурора да поддържа и доказва обвинението, след като съдилищата по фактите са събрали , приобщили и проверили всички доказателствени средства и доказателства на обвинението. Направен е пълен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност, включително и на такива доказателствени източници, които не е следвало да бъдат допускани и приобщавани в процеса като изготвените ВДС чрез използването на СРС, събрани по друго наказателно производство. Обвинението срещу Г. е за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, което не е тежко умишлено престъпление и е недопустимо, съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. З НПК, приобщаването на процесните протоколи от записи на телефонни разговори, изготвени чрез използване на СРС по друго дело . Доводите в протеста за нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК са неоснователни. В тази насока ВКС отхвърля като несъответни на доказателствата и на закона изложените в протеста съображения. Не е спорно по делото нито качеството на подсъдимия като длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1,б.”а” НК, нито че инкриминираните протоколи за разпит на свидетел, респ. обвиняем, са официални удостоверителни документи, по смисъла на чл. 93, т. 5 НК. Нито прокурора обаче, нито съдилищата са отделили дължимото при правния анализ на установените по делото фактически обстоятелства , за да изяснят доколко невярните факти отразени в процесните документи относно датата на разпитите и по отношение на качеството на единия от разпитваните лица, имат правно значение. Няма ясна и точна формулировка на изводите на съдилищата дали от установените фактически данни може да се изведе субективната цел в поведението на подсъдимия за използване на процесните протоколи като доказателства за съществуването, или не, на тия неверни обстоятелства, каквато цел е основен елемент от субективната страна в състава на престъплението по чл. 311,ал. 1 НК. В тази насока ВКС макар и да приема за верни крайните изводи на съдебните актове на инстанциите по фактите, не може да приеме мотивите им относно недоказаност на признаците на престъплението. При правния анализ на установените по делото фактически положения ВКС намира, че следва извод за обективната и субективната несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.311, ал.1 НК, а не за неговата недоказаност, както са приели съдилищата. Инкриминираните три протокола не следва да се оценяват като предмет на деянието лъжливо документиране. Липсва и субективна насоченост на подсъдимия за използването им като доказателства за съществуването на неверните дата и процесуално качество на лицето Б.. Насоката в която е следвало да се съсредоточат изводите на ВАС при оценката на констатираните фактически обстоятелства, очертаващи инкриминираните в обвинителния акт действия на подсъдимия Г. е , дали те съдържат обективните и субективни признаци на лъжливо документиране на официални удостовернителни документи, каквито несъмнено са протоколите за разпит. Тяхното съдържание по отношение на инкриминираните невярна дата и невярно процесуално качество на разпитания като свидетел обвиняем Б. Б. не е интерпретирано доколко неверните обстоятелства са се отразили върху правното значение на протоколите за разпит в конкретното наказателно дело, които са доказателствено средство, съставено при условията и по реда на НПК. Те установяват извършените действия от прокурора Г., реда по който са извършени и събраните доказателства. Не е спорно по делото, че те са извършени в рамките на висящо досъдебно производство и при спазване на реда по НПК. Не е спорно, че заявленията на разпитаните като свидетели лица, включително и на Б., са били отразени съгласно тяхното действително съдържание , за което всички те , без изключение са се подписали, потвърждавайки верността на обективираните в протоколите техни показания. Друг е въпросът , че невярно отразеното процесуално качество на Б. като свидетел в инкриминирания протокол за разпит, вместо като обвиняем, би дало основание за изключване на този протокол от доказателствената съвкупност, но не би променило нито хода на процеса, нито процесуалното му качество на обвиняем. Например, невярно отразената дата в протокола за разпит на Б. като свидетел, въпреки че към момента на разпита е бил обвиняем, е за действие извършено реално в рамките на надлежно образувано, висящо и непрекратено наказателно производство, в срока за извършване на разследването по чл. 234 НПК. Този процесуален документ с нищо не променя правния статут на лицето като обвиняем, спрямо когото производството не е било прекратено с постановление на прокурора по реда на чл. 243 НПК, каквото правно действие невярно датирания и титулувания протокол не може да породи. Следователно, изготвянето им от подсъдимия не може да послужи за доказателство, което би променило нито правното положение на обвиняемия Б.,нито да реши какъвто и да било процесуален въпрос във връзка с развитието на делото, по което Б. е бил обвиняем. Тези факти , отнесени към състава на чл. 311 НК сочат, че значение за отговорността за лъжливо документиране имат единствено тези неверни обстоятелства в документа, чието правно значение може да породи определени правни последици. ВКС намира , че в случая нито невярната дата, нито невярното процесуално качество, отразени в инкриминираните протоколи за разпит, два от които са подписани, а третият – неподписан от подсъдимия( но, дори и подписан), имат правно значение за наказателното дело, в рамките на което са съставени. От обективна страна невярното документиране като форма на изпълнително деяние следва да обхване само и единствено факти с правно значение. Инкриминираните факти имат само технически характер за съдържанието на документа, но не могат да предизвикат правни последици. Това съдържание не може да породи и очертаната в субективната страна на престъпния състав по чл. 311, ал. 1 НК специална цел - документът да е съставен от дееца с цел използването му като доказателство за съществуването или не на невярно отразените в него факти . В случая, те са без правно значение за процеса. Вън от тези аргументи , ВКС се солидаризира с изводите на ВАС в частта им в която неподписаните от подсъдимия два протокола за разпит на лицата М. и П. не са ценени като документи въобще, именно поради формалната липса на подписа на подсъдимия в тях. Но дори и при обратната хипотеза, те не са предмет на инкриминираното деяние поради горепосочените съображения относно правната природа на предмета на лъжливото документиране. С тези мотиви ВКС отговаря на доводите в ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ в частта относно мотивите на присъдата и решението за оправдаването му и я намира за основателна . На основата на установените по делото факти материалният закон е приложен правилно, но не поради изводите, че обвинението срещу Г. е недоказано. Следвало е да се изведе от установените факти за инкриминираното деяние липсата от обективна и субективна страна на състава по чл. 311, ал. 1 НК. За подсъдимия е налице правен интерес да обжалва въззивното решение в частта за мотивите за оправдаване и жалбата му е основателна. Решението следва да се остави в сила, като бъде изменено само относно основанието за оправдаването на подсъдимия, което не е недоказаност на обвинението, а липса на престъпен състав по обвинението , както и въобще по НК. Вместо тях, следва да бъде признат за невиновен поради липса на престъпление, съгласно чл.24, ал.1 ,т.1, предл.второ НПК, тъй като деянието, инкриминирано от обвинението, не осъществява признаците на престъпление по чл. 311, ал. 1 , вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т.3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 057/28.12.2011 год. по внохд№ 058/2011 год. на Военно-апелативния съд на РБ и потвърдената с него присъда №25/31.08.2011 год. по нохд№145/11 на Сливенския военен съд САМО ОТНОСНО МОТИВИТЕ за основанието за оправдаване на подсъдимия И. И. Г. за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като го ОПРАВДАВА за същото престъпление във връзка с чл. 24, ал. 1 ,т. 1, предл. второ НПК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 057/28.12.2011 год. по внохд№058/2011 год. на Военно-апелативния съд на РБ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :