1 Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 06 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 205 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената Д. П., чрез защитника й адв.И. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 884/2014 по описа на РС – Видин и ВНОХД № 1158/2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон. Според защитника още при образуването на наказателното производство – въз основа на писмо на държавен съдебен изпълнител, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не е отстранено, въпреки преминаването на делото през две въззивни инстанции. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон е посечено, че в случая не е налице изискуемото от закона „съзнателно” неизпълнение на задължението на осъдената да изплаща издръжка на своите низходящи. Претендира се да бъде възобновено наказателното производство, да бъде отменена влязлата в сила присъда и П. да бъде оправдана. В съдебно заседание осъдената П., въпреки предоставената й от съда възможност не се явява, но защитникът и адв.С. поддържа депозираното искане и моли то да бъде уважено по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 469/01.10.2014 г. по НОХД № 884/2013 г. Районен съд – Видин е признал подсъдимата Д. С. П. за виновна в това, че от месец октомври 2008 г. до 31.05.2013, след като е осъдена с влязло в сила решение да издържа свои низходящи – малолетните си деца Г. Е. Г. и Р. Е. Г., чрез техния баща и законен представител Е. Е., съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 48 месечни вноски на обща стойност 3 791,50 лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 и вр. с чл.54 от НК я е ОСЪДИЛ на пробация с двете задължителни пробационни мерки с продължителност от по шест месеца – задължителна регистрация по настоящия адрес, с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника е било образувано ВНОХД № 294/2014 г. по описа на ОС – Видин. С решение № 129/11.12.2014 г. по същото дело присъдата е изцяло потвърдена. Направените в искането възражения за наличието на нарушения на процесуалния и на материалния закон са напълно идентични с изложените във възивната жалба. Окръжният съд, след като е възприел приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е изложил съображенията си за несъстоятелността на оплакванията, които се споделят и от касационния състав. С подаването на сигнал от държавния съдебен изпълнител /ДСИ/ към РС - Видин до РП - Видин по никакъв начин не са нарушени правилата по чл.207 и сл. от НПК за образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване, а именно - кумулативното наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В конкретния казус тези условия са надлежно отразени в обстоятелствената част на постановлението за образуване на досъдебно производство от 28.12.2011 г. на прокурор в РП - Видин. Като законен повод, по смисъла на чл.208 т.1 от НПК е посочена предварителната проверка, извършена от РУП – Видин, преписка № 1369/2011 г., материалите, по която съдържат достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение, че е налице извършено престъпление, съгласно критериите на чл.211 ал.1 от НПК. Докато, съгласно разпоредбата на чл.205 ал.1 от НПК гражданите /включително и носителите на правото да търсят изпълнение на задължението за получаване на издръжка/ са длъжни да уведомят незабавно органа на досъдебното производство или друг държавен орган, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, то длъжностните лица според ал.2 на чл.205 от НПК – какъвто безспорно е ДСИ, са правно задължени да сторят това. В този смисъл с подаването на съобщението до РП – Видин държавният съдебен изпълнител не само не е нарушил закона, но е изпълнил едно свое нормативно уредено задължение. Неоснователно е и твърдението за неправилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че имущественото задължение на П. произтича от осъждането й със съдебно Решение № 75/12.03.2004 г. по гр.д. № 558/2003 г. на РС - Видин за издръжка, която след преустановяване на съвместното й съжителство със св.Е. Е. тя е дължала на своите деца – Р. и Г. Е.. С последващи влезли в сила съдебни решения е изменен, като е увеличен, размера на присъдената издръжка на всяко от двете деца до сумата от по 80 лв.. От 2004 г., включително и през целия инкриминиран период – месец октомври 2008 г. до 31.05.2013 г., П. не е изпълнявала изобщо родителските си задължения и не е платила нищо в полза на двете си деца. След като е установено, че осъдената няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, дължимата издръжка съобразно разпоредбата на чл.152 от СК / чл.92 от СК отм./ е била изплащана, съгласно реда, посочен в Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка / приета с ПМС №167/17.06.2011 г. в сила от 24.06.2011 г., а до този момент съгласно действащата Наредба за изплащане от държавата на присъдената издръжка/, която предполага образуване на изпълнително производство. ВКС нееднократно е имал възможността да посочи, че престъплението по чл.183 от НК се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Действително, както е посочено и в искането, неплащането следва да бъде „съзнателно”, т.е. за доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на задължението за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да препятстват плащането, което следва да се установи във всеки конкретен случай. При приетите от предходните съдилища фактически обстоятелства, а именно, че осъдената няма декларирано недвижимо имущество и не получава редовни трудови доходи, но същевременно с това тя е в работоспособна възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява общественополезен труд, обосновано е прието, че отсъстват обективни причини препятстващи заплащането на дължимата издръжка, още повече, че по делото има данни, че П. често пътува в чужбина, т.е. тя обективно е била в състояние да изпълни задълженията си. В заключение следва да се добави, че обстоятелството, че държавата чрез общината изплаща присъдената издръжка не заличава престъпния характер на проявеното от осъдената бездействие. С оглед на гореизложеното съдът не констатира да е налице хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдената Д. С. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 884/2014 по описа на РС – Видин и ВНОХД № 1158/2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: