3 Р Е Ш Е Н И Е N 197 София,26.11.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА Б. ЙОНКОВА при секретар И. Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело N 342/2010 година Производството е по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по молба на „Н. – С., гр. Варна, представлявано от управителя Р. А. М., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 52 състав, постановено на 16.05.2006 г. по гр.д.№ 12648/2004 г., с което „Н. – СП” ООД е осъдено да заплати на „К. България М.” Е., гр.София сумата 7 102.15 лв., ведно със законната лихва от 28.12.2004 г. и разноски по делото в размер на 700 лв. За разликата до 7 111.75 лв. искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен. Молителят, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като с влязло в сила решение на Софийски градски съд, Т. отделение, VІ-1 състав, постановено по т.д.№ 1991/2007 г. е признато за установено, че договор за мобилни услуги № 0114907/28.01.2002 г., сключен между „К. България М.” Е. и „Н. – СП” ООД е неавтентичен документ, тъй като не е подписан от Р. М. - управител на „Н. – СП” ООД. Поради това, че осъдителното решение, чиято отмяна се иска, е основано на този договор, молителят счита, че е налице основанието за отмяна по т.2 на чл.303, ал.1 ГПК. По съображения в молбата и в защита, се иска уважаването й, с присъждане на разноски. Ответникът по молбата не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя по релевираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1 т.2 ГПК. Началният момент на този преклузивен срок е влизането в сила на решението по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ - 16.10.2009 г. Изпратената по пощата молба за отмяна е подадена на 08.01.2010 г., в рамките на срока и е процесуално допустима. В случая е неприложима разпоредбата на чл.232 ГПК/отм./ относно пределния едногодишен срок от влизане в сила на атакуваното решение, предвид възникването на основанието за отмяна - от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който е установена неистинност на документа, върху който е основано осъдителното решение - предмет на молбата. За да постанови осъдително решение по предявения от „К. България М.” АД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, СРС е приел, че по договор № 0114907 от 28.01.2002 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги, а „Н. – СП” ООД е поело насрещно задължение за заплащане на дължимото възнаграждение. Като недоказано е отхвърлено възражението на ответното дружество за неистинност на договора, а въз основа на представените по делото фактури, е направен извод, че задължението на ответника за предоставени му мобилни услуги е в размер на 7 102.15 лв., в какъвто размер е уважен иска. След влизане в сила на този съдебен акт, с влязло в сила решение № 662 от 03.08.2009 г. по гр.д.№ 1991/2007 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, VІ-1 състав е признато за установено по предявен от „Н. – СП” ООД против „К. България М.” Е. иск с правно основание чл.97, ал.3 ГПК/отм./, че договор за мобилни услуги № 0114907 от 28.01.2002 г. е неавтентичен документ, тъй като не е подписан от посоченото лице - Р. М. като управител на „Н. – СП” ООД. За да е налице инвокираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, е необходимо влязлото в сила решение да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за неистински. В случая, влезлият в сила осъдителен съдебен акт, който е предмет на настоящото извънинстанционно производство, е основан на договора, чиято неавтентичност е надлежно доказана по приложеното гр.дело. След като е установена неистинността на документ, имащ значение за решаване на материалноправния спор между страните, следва да се приеме за доказано предвиденото в чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна на решението по гр.д. № 12648/2004 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав е доказано. С оглед основателността на молбата, след отмяна на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на настоящото извънинстанционно производство, на дружеството молител следва да се присъдят разноски в размер на 1 463 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1 т.2 ГПК влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 52 състав, постановено на 16.05.2006 г. по гр.д.№ 12648/2004 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСЪЖДА „К. България М. да заплати на „Н. – СП” ООД сумата 1 463.00/хиляда четиристотин шестдесет и три/ лева – разноски за настоящото извънинстанционно производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: