7 Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 15.10.2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. № 2766 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. С., срещу решение № 1168 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №1641/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение от 14.03.2014г. по гр.д. №1526/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І - 18 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на неговия баща при ПТП по вина на водача А. Ж., застрахован при ответното дружество, за разликата над 10 000 лева до размера от 80 000 лева, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 2 650 лева. В касационната жалба касаторът сочи, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне свръхпетитум, тъй като съдът е приел наличие на съпричиняване, въпреки, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за съпричиняване не са оспорени от ответника с отговора на въззивната жалба. Наред с това твърди,че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от него болки и страдания. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът ЗК [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че при съвкупната преценка на доказателствата и заявените от страните в правния спор твърдения и правоизключващи възражения, въззивният съд е взел предвид както становището на ищцовата страна, така и заявените от ответника и третото лице – помагач възражения, следвайки принципа на равнопоставеност между страните в производството. Третото лице помагач Т. А. Ж., чрез своята майка и законен представител М. Т. Х., моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. С определение № 314 от 12.05.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП негов баща С. С. Я. възлиза на 60 000 лева, като дължимото обезщетение е намалено с 50% поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. Установил е също,че от застрахователя вече са изплатени 40 000 лева, поради което е счел иска за неоснователен в обжалваната част. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че пострадалият С. Я. е знаел, че водачът на автомобила А. Ж. е консумирал алкохол и сам се е поставил в риска да бъде в автомобил, управляван от пиян шофьор. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от касационния жалбоподател неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че между ищеца и неговият баща С. Я. са съществували отношения на обич и привързаност. Свидетелят М. Х., съсед на починалия, посочва,че ищецът е посещавал ежедневно своя баща, между двамата е съществувала много близка връзка и разбирателство, поради което ищецът е понесъл изключително тежко неговата смърт. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищеца негативни емоции, не е взел предвид и обстоятелството, че ищецът ще продължи да изпитва и в бъдеще болки и страдания от загубата на своя баща. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме,че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от Я. С. С. болки и страдания по повод загубата на починалия му баща, е в размер на 130 000 лева. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Настоящият състав на ВКС споделя фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция относно определения принос, в степен на 50% на починалия С. Я. за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и решение №98 от 08.07.2010г. по т.д.№942/2009г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди,че е налице съпричиняване. Особен случай на съпричиняване е налице, когато пострадалият се качи в автомобил с водач, за когото знае, че е употребил алкохол и по този начин е поел риска да бъде увреден при евентуално автопроизшествие . В случая от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че преди катастрофата пострадалият С. Я. и водачът на автомобила А. Ж. заедно са консумирали алкохол. Следователно починалият е знаел,че водачът е употребил алкохол и не е бил в състояние да управлява безопасно моторното превозно средство. Предвид изложеното следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че е налице съпричиняване от страна на загиналия пътник С. Я., чието поведение в равна степен с поведението на водача на лекия автомобил е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, съответно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер на 50%. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по възражението за съпричиняване, въпреки,че решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано от ответника в частта, в която възраженията за съпричиняване са приети за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК по отношение правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации. В случая въззивният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, тъй като не е осъществил проверка на извършени от първоинстанционния съд процесуални действия, по отношение на които няма оплаквания в жалбата, нито е установил факти, различни от приетите за установени от първоинстанционния съд. Въз основа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд е направил самостоятелна правна преценка за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е взел предвид и своевременно въведените в първоинстанционното производство възражения на ответника. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предмет на спора е размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение, но въззивният съд не може да определи размера на това обезщетение, без да съобрази всички указани в ППВС №4/1968г. критерии, както и разясненията на ППВС №17/1963г. с оглед заявеното от ответника възражение за съпричиняване. Произнасянето по въпроса за наличието на съпричиняване е свързано с правото на защита на ответника и не може да се квалифицира като недопустимо разширяване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, още повече, че за ответника не съществува правна възможност да въведе тези оплаквания като предмет на спора, без да подаде въззивна жалба. За ответника, който не оспорва уважения размер на иска, не съществува правна възможност да обжалва само мотивите на първоинстанционното решение изцяло или в отделни части. Необжалваемостта на мотивите към решението изключва процесуалната възможност същите да бъдат атакувани от страната отделно от решението, включително тогава, когато съдържат неизгодни за нея констатации. С оглед така определения принос на пострадалия в размер на 50%, дължимият размер на обезщетението на касационния жалбоподател Я. С. С. за неимуществени вреди възлиза на 65 000 лева, от които 40 000 лева са изплатени от застрахователя доброволно. Поради това присъденото обезщетение от 10 000 лева следва да се завиши с още 15 000 лева. В останалата част, с която ЗК [фирма], е осъдено да заплати на Я. С. С. сумата от 10 000 лева, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на Я. С. С., адвокат Н. Димитров, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер общо на 1315,47 лева. На ответното дружество следва да бъдат присъдено рюисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2066, 43 лева, съобразно изхода на спора. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 1200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1168 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №1641/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 14.03.2014г. по гр.д. №1526/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І - 18 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. С. С. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. Я. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 03.04.2012г., за разликата над уважения размер от 10 000 лева до размера от 25 000 лева, както и в частта, с която Я. С. С. е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за разликата над 2066,43 лева / две хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ на Я. С. С. с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. Н. Димитров, допълнително и сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. Я. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 03.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2012г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат Н. Димитров, с адрес [населено място], [улица], четвърти полуетаж, офис 4, сумата 1315,47 лева /хиляда триста и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА Я. С. С. да заплати на ЗК [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2066,43 лева / две хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1168 от 10.06.2014г. по в.гр.д. №1641/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в останалата обжалвана част. Решението е постановено при участие на Т. А. Ж., чрез своята майка и законен представител М. Т. Х., като трето лице помагач на страната на ответника. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.