7 7 Р Е Ш Е Н И Е № 497 София, 08 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1672 по описа за 2014 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци С. С. Н. и Н. С. Н. и на подсъдимия Б. В. К. против решение № 215 от 12 юни 2014 г., постановено по внохд № 1176/13 г. на Апелативния съд-гр.София. Жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци претендират наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, оспорват решението изцяло – в наказателната и гражданската му част, искат отмяната му или изменение в гражданско-правната част с увеличаване размера на присъдените обезщетения. Пред ВКС жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Повереникът им – адв. Г., поддържа жалбата. Подсъдимият ангажира основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и чрез защитата си поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1170/10 г. Софийският градски съд осъдил подс.К., за деяние, извършено на 16 април 2009 г., на основание чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.55 от НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и включване в програми за обществено въздействие за срок от една година. На основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подс.К. на основание чл.45 ЗЗД, като е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева, на всеки един от тях, ведно със законната лихва от 16 април 2009 г. до окончателното им изплащане. По внохд № 275/13 г., образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимия, САС отменил присъдата на СГС и постановил нова присъда, с която осъдил подсъдимия на основание чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години; на основание чл.343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година; осъдил подс.К. да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лева, на всеки един от тях, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното им изплащане. С решение № 528 от 04.12.2014 г. по кд № 1598/13 г. ВКС, първо наказателно отделение, по жалба на подсъдимия, отменил новата присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. С обжалваното решение – по внохд № 1176/13 г., САС изменил присъдата на СГС, като оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за допуснати нарушения по чл.20, ал.2 и чл.116 от Закона за движение по пътищата. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: От очертаното по-горе процесуално развитие на делото се установява, че то за втори път е поставено на вниманието на касационната инстанция. Това и предпоставя извършването най-напред на проверка за изпълнение на указанията, дадени от първия касационен състав, задължителни по смисъла на чл.355, ал.1 НПК. Съобразителната част на решението по кд № 1598/13 г. на ВКС сочи, че са дадени задължителни указания по чл.355, ал.1, т.3 НПК – за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Указано е да се разпита Ф. А., преразпита св.П., показанията на последния от досъдебното производство да бъдат приобщени по реда на чл.281 НПК, а след това събраните доказателства да се интерпретират надлежно от експертите. Тези указания на ВКС, в голямата им част, не са изпълнени, тъй като въпреки положените от въззивния съд усилия, местопребиваването на А. и П. не е установено. По реда на чл.281, ал.5 НПК, САС е прочел обясненията на П., депозирани от него на досъдебното производство, защото е конститарал „непълноти и известни противоречия в показанията, които този свидетел е давал пред първоинстанционния съд в сравнение с показанията, които са снети от него на досъдебното производство”. Очевидно, като не е извършен повторен разпит на св.П., противоречията, констатирани от САС, не са отстранени от него, още по-малко са изяснени причините за тях. От друга страна обаче, усилията на въззивния съд са дали и положителен резултат, като е установен нов свидетел на инкриминираното събитие – Р. Х.. Експертна оценка на събраните нови доказателства, не е извършена. Безспорно САС няма как да бъде упрекнат за неизпълнение на част от задължителните указания на ВКС, тъй като то се дължи на обективни причини – въпреки проведеното щателно издирване, местопребиваването на А. и П. не е установено. Тук е мястото да се каже, че съдът е бил длъжен да установи, кога и при какви обстоятелства страната, поискала разпита на А. като свидетел, е узнала неговите три имена, домашен адрес и месторабота. Още повече, при първоинстанционното разглеждане на делото, от указания домашен адрес, той бил редовно призован, чрез съпругата му – Д. Б. Т. – призовка на л.71 от нохд.. Независимо от изложеното, САС е приел, че събраните от него доказателства позволяват изводи по фактите и правото. Обобщено е приел, че подсъдимият е виновен за настъпилия резултат, тъй като е безспорно, че уврежданията на пострадалата са причинени от товарен автомобил и водачът му е имал възможност, чрез огледалата за обратно виждане, да контролира подхода на пешеходците към невидимите зони, а тъкмо това той не е сторил. ВКС намира, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Обстоятелства, подлежащи на изясняване, от кръга по чл.102 НПК, не са изяснени изцяло и посредством възможните доказателствени източници; събрани по делото доказателства не са проверени надлежно; новосъбрани доказателства не са поставени на вниманието на експертите по делото. Механизмът на пътнотранспортното произшествие не е изяснен. По идентичен начин стоят нещата и с уврежданията на пострадалата, обективирани при извършения оглед (л.14 от досъдебното производство). Най-напред трябва да се започне с това, че депозираните на досъдебното производство експертни заключения, са повече от декларативни. Представените писмени заключения (л.25,32 и 76) са необосновани. Достатъчно е само да се посочи, че не става ясно въз основа на какво са изведени невидимите зони, в съответния размер и посоки. Нещо повече, заключението на л.76, се основава и на показанията на К., дадени от него в качеството му на свидетел, което е недопустимо. Друг е въпросът, че редица въпроси не са получили експертна оценка, въпреки необходимостта от това. Поведението на пострадалата на пътното платно, посоката на нейното движение и положението на тялото й към момента на съприкосновение с автомобила, управляван от подсъдимия, са обстоятелства, които не могат да бъдат пренебрегнати, така, както е сторил САС. Неизясняването на редица обстоятелства от кръга по чл.102 НПК, злепоставя изводите на въззивния съд, че всички увреждания, установени по трупа на пострадалата, са с произход от товарния автомобил, управляван от подсъдимия, както и, че последният е могъл да я възприеме. От показанията на св.Н. се установява, че на инкриминираната дата пострадалата – негова майка, трябвало да извърши плащане в данъчната служба на [община]-София, находяща се на бул.К.В.. За изясняване на посоката на движение на пострадалата, има своето значение извършено ли е плащане от нея и в кой час на деня (установяването възможно предвид ползвания софтуер), а това въобще не е проверено. То обаче, свързано с местоживеенето на пострадалата ( [улица]) и местонахождението на данъчната служба, позволява изводи относно изследвания факт. Съдебно медицинската експертиза на л.14 от досъдебното производство, съдържа достатъчно ясни данни за уврежданията, констатирани при огледа на трупа на пострадалата. На същото място е видно, че извън травмите в областта на гърдите и гърба, са установени – масивно охлузване на дясна буза, охлузване под дясното коляно, счупване на десния глезен на 10 см. от петата (при 156 см. ръст на пострадалата) и кръвонасядане и оток по гърба на дясна китка и на 1-ви и 2-ри пръсти на дясна ръка. Уврежданията, са коментирани писмено от експертите пестеливо и частично, като е заявено, че те могат да бъдат получени при притискане, след евентуално бутане с ниска скорост. Установените увреждания няма как да бъдат изследвани частично, нито така обобщено, както добре е видно от трите експертни заключения. От последните не се изяснява механизмът на получаване на всяко едно от констатираните увреждания; могат ли да бъдат причинени от част и от коя част на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, при съобразяване на характеристиките на този автомобил, височината на пострадалата, височината на конкретните увреди; от коя страна е счупен глезена, за което съответни медицински документи, не са търсени. Все в тази връзка, предвид уврежданията по гърба на дясната китка и пръсти на същата ръка, следва да се изясни с коя ръка, обичайно, пострадалата е ползвала бастуна. Още по-малко е изяснено в какво положение на тялото на пострадалата спрямо пътното платно са причинени отделните увреждания – виж показанията на св.Д. (л.45 от досъдебното производство, приобщени по чл.281 НПК – л.61 СГС). От друга страна, недостатъчно ясно е разкрито какво се разбира под притискане и как този експертен извод, се съвместява с показанията на св.Х. (за подскачане на т.а.). Вече се отбеляза, че доказателствата, изводими от показанията на св.Х., не са били предмет на експертна оценка, въпреки указанията на предходния касационен състав новосъбраните доказателства да бъдат експертно интерпретирани. Изобщо не са изследвани обстоятелствата какво е било положението на тялото на пострадалата на пътното платно под товарния автомобил, управляван от подсъдимия, непосредствено след „удара”, къде е било то, към момента на тръгването му и/или спирането му, с коя гума е осъществено притискане/прегазване. При разпитите на редица свидетели - П., Х., К., е ползвана скицата към протокола за оглед на местопроизшествие, но това не е довело до максимално изясняване на възприятията на същите свидетели – виж протоколите от съответните съдебни заседания. Не такъв би бил резултатът, ако свидетелите бяха изготвили саморъчни скици, на които да онагледят, мястото на което са се намирали към момента в който са възприели един или друг факт, от значение за правилното решаване на делото – мястото, на което са се намирали МПС и пострадалата. От показанията на св.Х. може да се изведе, макар изрично да не е заявено от нея, че тя се е намирала на пътното платно на бул.К.В., с посока на движение от бул.А.С. към бул.Т.А., като на кръстовището на бул.К.В. и бул.Т.А. е била първа кола в лявата лента за движение, в същата посока. Известно е, че на това кръстовище, има пешеходни пътеки, чийто размери не са фиксирани в огледния протокол, нито в скицата към него, нито по-късно от експертите. Необходимо е да се изясни, възможно чрез повторен разпит на св.Х., вярно ли произтичат изложените дотук съждения относно мястото, на което се е намирал автомобила, управляван от нея. Ако и при новото разглеждане на делото св.П. не бъде установен за повторен разпит, експерт следва да изготви скица, онагледяваща показанията му. За онагледяване на показанията на свидетелите и проверка на достоверността им, следва да бъде направена обобщаваща скица на местопроизшествието – кръстовището на бул.К.В. и бул.Т.А., на която да намерят своето място, съответно на временастъпването на пътнотранспортното произшествие, всички пешеходни пътеки и техните размери по дължина и широчина; данните от протокола за оглед, както и всички данни, произтичащи от показанията (саморъчните скици) на П., Х., К. и др., с ясно посочване и разграничаване на източниците. Извън всичко изложено, при новото разглеждане на делото, обяснимо е необходимо извършването на всички възможни действия по установяване местопребиваването на Ф. А. и П. П. и разпита/преразпита им като свидетели, като казаното по-горе, относно скиците, важи и за тях. На последно място, всички събрани доказателства трябва да бъдат анализирани експертно, включително и чрез използване на съответния софтуерен продукт, като въпросите относно: начина, по който са причинени всяко едно от уврежданията, установени по тялото на пострадалата; посоката на движението на пострадалата; местоположението й на пътното платно преди, към момента и след удара, следва да получат убедителен отговор. В тази връзка очевидно необходимо е назначаването на повторна, разширена, комплексна експертиза. При новото разглеждане на делото съдът по същество следва да отстрани очертаните съществени нарушения на процесуални правила и даде убедителен отговор на жалбоподателите за претендираното от тях нарушение на закона и справедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като държи сметка за пределите на проверката си. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 215 от 12 юни 2014 г. по внохд № 1176/13 г. на Апелативния съд-гр.София, В ЧАСТТА, с която е потвърдена присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 1170/10 г. и В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: